Нашите деца по пътя на вярата
Неделно училище
Скъпи родители,
Започна новата учебна година на неделното училище и е време... за пътешествия !
Темите, които разглеждаме в нашето училище, се превръщат за децата в съкровено и вълнуващо пътешествие във времето – от самото негово начало при сътворението на света през времето на библейските събития и личности; на въплъщението и спасителното дело на Богочовека Христос – обещания Месия; през времето на светиите, просияли с подвизите си преди и след Христа.
По време на уроците децата рисуват (по желание) и творбите им сякаш преразказват нашата беседа, пречупена през тяхното възприятие. Бихме искали да споделим с вас основните моменти от всяко наше „пътешествие”, за да успеем заедно да възпитаме децата си във вяра, надежда и любов в Христа!
ДНЕВНИК
В рубриката можете да прочетете:
- как е протекъл всеки един от изминалите уроци;
- да се запознаете със занятията отблизо;
- да видите интересите на децата;
- да разгледате рисунките на малките ни ученици.
Приближавайки един от най-големите християнски празници – Рождество Христово – се отправяме на далечно и тайнствено пътешествие.
„Дойде време да умре Израил“ (Бит.47:29). Но как децата да се разделят с праведния Яков и с неговия дивен поучителен живот? Ами какво ще стане с дванадесетте му сина, от които произлезли израилските колена? Особено ни вълнува Йосиф! Прекрасният Йосиф, облечен от малък с пъстрата дреха на добродетелите, преминал през какви ли не изпитания, за да достигне накрая до величието на пръв след фараона владетел над цял Египет и спасител на своя род от сигурна гладна смърт в Ханаанската земя.
Днес ни предстои наистина дълго пътешествие. Пред нас е Ханаанската земя. Там живее Иаков с дванадесетте си синове. Там пасат стадата му. Там животът следва своя ред в радост и скръб – шарен и необикновен, също като дрехата, която патриархът прави за малкия Йосиф. Тази дреха приковава погледите ни сега – всяка шарка по нея изобразява добродетелите на единствения човек от древност, просиял с името Прекрасни.
Днес децата следят историята на Яков и неговото голямо семейство с необикновено внимание и съсредоточеност. Какво ли още предстои? След като Рахил роди Иосифа, Иаков рече на Лавана: пусни ме, и ще си ида в мястото и в земята си;
Лия и Рахил – това са двете имена, които най-често ще повтаряме през днешния урок в неделното училище. Лия и Рахил – две родни сестри. Лия и Рахил – и двете омъжени за кроткия Яков. Какво толкова различно би могло да се случи в живота им?
Древен стенопис от красива италианска църква в прочутата Равена приковава и днес вниманието ни върху старозаветната история за благословението на Исаак, предназначено за първородния син Исав, но по великия Божи промисъл получено от по-малкия брат – Иаков:
Миналата неделя с пътешествениците от неделното училище се отправихме на далечно странстване, за да доведем заедно със слугата на Авраам благочестива съпруга за неговия любим син Исаак. Пленени от вълнуващата среща на Исаак и Ревека, на нас ни се струваше, че слушаме приспивните слова на стара, престара приказка…
„Отново искам да ви поведа към обичайната трапеза и да ви предложа угощение от думите на Моисея, а по-добре да се каже – от словата на Духа, защото не сам от себе си Моисей ни излага повествованието си, а по внушение на Светия Дух. Нали не без причина и не без цел ни излага житията на праведните, а за да подражаваме на добродетелите им и да бъдем последователи на съвършенствата им?“
Ден преди Пресвятата Владичица Богородица да разпростре своя честен покров над целия свят, отново вратите на неделното училище при любимия ни храм „Успение Богородично“. И през току-що отворените двери нахлува свежа глътка детски смях – топъл, заразителен и чист. Чудно! Една врата – врата на неделно училище. А колко радост премина през нея!
Неделя трета след Пасха. Камбанният звън отново сякаш пее: „Христос воскресе! Воистину воскресе!“. Ала защо ми се струва, че го чувам все по-приглушено и отдалеч? Не, причината не е в дебелите стени, нито в прозорците, затворени плътно поради дъждовното време. Обаче пречи незримата стена, която ме отделя от моя Бог и Господ. Уви, сама и доброволно съм я градила – тухличка по тухличка, камък по камък – маловерие, непросветеност в истините на вярата, страх да напусна границите на комфортното, но по същество, неистинско живеене в Христа, и много, много други греховни отломки, направили най-сетне цялата ми душа от камък.
Колко радостно-загадъчен е светът през детските очи! Хубаво е да надничаш в тях и да намираш изгубената чистота и простота на неопитното, ала искрено младенческо сърце. С надеждата и ние да станем като деца, попитахме нашите възпитаници чий е образът, който виждат пред себе си – лик на мъж, лик на жена или Божи ангел?
Колко радостно-загадъчен е светът през детските очи! Хубаво е да надничаш в тях и да намираш изгубената чистота и простота на неопитното, ала искрено младенческо сърце. С надеждата и ние да станем като деца, попитахме нашите възпитаници чий е образът, който виждат пред себе си - лик на мъж, лик на жена или Божи ангел?
Днес ни предстои наистина дълго пътешествие. Пред нас е Ханаанската земя. Там живее Иаков с дванадесетте си синове. Там пасат стадата му. Там животът следва своя ред в радост и скръб – шарен и необикновен, също като дрехата, която патриархът прави за малкия Йосиф. Тази дреха приковава погледите ни сега – всяка шарка по нея изобразява добродетелите на единствения човек от древност, просиял с името Прекрасни.
Първа неделя на Великия пост. Неделя православна. Чиновете едва успяват да поберат участниците в днешното ни пътешествие. Да тръгваме! През покайни сълзи и въздишки, посилен пост и съкрушение през тази първа седмица на светата четиридесетница достигаме до пристанището на съботния ден, носещ името на светия великомъченик Теодор Тирон:
През колко различни гледки преминава нашето пътешествие! Миналия път с притаен дъх наблюдавахме достойнството на човека, едничък сътворен по Божи образ и подобие, поставен за господар на цялата земя, радостен от постоянното общуване със Създателя и сладостното вкусване на всички блага, приготвени за него…
Вече три недели нашата майка Църквата ни показва различни начини, по които да достигнем сигурното пристанище на покаянието. А за тези, чиято душа все още спи безгрижно, днес предупреждава: „Идва час, когато време за покаяние няма да има – часът на Страшния съд“.
Днешното ни пътешествие ни отвежда на разходка в гората. Колко много различни на вид дървета срещаме по пътя! Едно е високо и тънко, стърчи над другите, ала листата му са дребни и малко на брой. Друго точно обратното – нисичко и клонесто, с прекрасна коронка от кичести иглички. Сред всички съкровища, които гората разстила пред очите ни, с децата си избираме точно две. И този път няма да пропуснем да ви ги покажем. Моника и Алекс Н. се постараха да нарисуват нашите дървета. Нарекохме ги „красивото дърво“ и „грапавото дърво“:
Един месец ни дели от началото на най-дългото ни пътешествие. За учениците от неделното училище, ще си помислите. Всъщност най-дългото и най-трудно пътешествие за всеки човек през всички времена: пътешествието, наречено Велик пост; пътешествие, което започва от тайната на сътворението на света и човека; следва пътя на Богочовека Христос – припомня всяка стъпка на Спасителя, за да стигне накрая до дълбините на собственото ни сърце. Дали сме готови да изминем този път? Приготвили ли сме запас от добри разположения, които да ни позволят да надникнем накрая в тайната на Възкресението?
Е, смели пътешественици, днес ни очаква едно бурно, пълно с превратности море, което ще трябва да преплуваме с чудна лодка, изваяна от словата на Златоустия Йоан: „Нашата лодка не е построена от дъски, но е съставена от Божествените писания; ръководят я не звездите отгоре, но Слънцето на правдата направлява нашето плаване; и ние седим при кърмилото, като очакваме не духането на вятъра, но тихия полъх на Духа“.
Величествено и красиво е днешното ни пътешествие с децата. Отправяме се в съвсем неизвестна за нас посока. На североизток от Йерусалим, далече, далече в исполинските върхове на Кавказките планини, се крие загадъчна страна – Грузия, известна в миналото като Иверия:
Днес отново пристъпваме с децата на брега на прочутата река, за да видим чудо, много по-голямо от предишните – Сам Бог се явява на света, за да извърши нашето спасение, да понесе греховете на хората, да извърви стръмния път до Голгота. Богоявление – събитие колкото необхватно по своята значимост, толкова и покрито с тайнственост. Необходимо ни е да изострим всички свои сетива, за да оценим важността на случващото се.
Лед е сковал всички улици, водещи към храма, а днешното ни пътешествие ще ни отведе в сърцевината на Мала Азия. Дали ще можем да стоплим нашите премръзнали сърца в тази далечна област? Децата все още не знаят, че именно там ни очаква „огнен стълб, стигащ от земята до небето“; оттам струи „непресъхващ извор“, който напоява с проникновените си слова краищата на вселената, очиства и милва всяка християнска душа с непобедимата животворна сила на истината; там ни очаква един истински цар – наречен промислително от своите родители с царското име „Василий“, което именно и означава „цар“ на гръцки – „василевс“, ала цар не само по име, но и по вечно достойнство:
Всеки пътешественик обича приказките – за далечни земи и причудливи създания; за дебнещи опасности и героични постъпки; за неизменните лоши чудовища и за прелестно красиви принцеси. Да, особено за принцеси… Дали днес да не поспрем, заслушани в приспивното ромолене на някоя известна детска приказка? Звучи примамливо. Но точно днес разполагаме с една история, чудна като най-брилянтната приказка, измисляна някога, и вълнуваща, както може да вълнува единствено и само истината – историята на живота на светата дева Варвара:
Днес тръгваме на пътешествие, на което обикновените авантюристи и пътешественици така и никога не тръгват. С децата ще „пътуваме“ из тайнствените пътеки на спасителното мълчание. За нас, българите, няма по-подходящ ден от днешния, за да предприемем такова начинание: днес светата Църква чества паметта на преподобни Теодосий Търновски – просиялия в огнена светлина заради молитвата, родена в мълчание на сърцето:
Днес отново сме на прага на величествения йерусалимски храм, за да преживеем заедно с тригодишната Богоотроковица – преблагословената Дева Мария, нейното славно въведение в храма. С удивление наблюдавахме готовността и радостта на светите праведни Богоотци Йоаким и Анна да изпълнят дадения обет да посветят своята рожба на Бога. Присъединихме се към множеството девици с горящи свещи, към сонма ангели, служещи на тази, която има равноангелна чистота. Запяхме заедно с родителите ѝ: „Чуй, дъще и виж, наклони ухо и забрави твоя род и дома на баща си. И силно ще пожелае Царят твоята красота...“ (Пс. 44:11-12).
Ето че вече се приближаваме към края на чудното житие на патриарх Авраам. Дълго бе това наше пътешествие, затова и нашият верен водач св. Йоан Златоуст, чиято памет празнуваме днес, продължава да ни окуражава: „Достигнахме накрая пристанището. Но да не се предаваме от това на безгрижие, а да покажем още повече усърдие и бдителност. И кормчиите, когато са преплавали безбройните морски бездни и вече се готвят с пуснати платна и готова за спускане котва да влязат в пристанището, точно тогава и показват особена внимателност и загриженост, за да […] не изгубят плодовете от предишния си труд“.
В мразовития деветнадесети ден на ноември всички пътешественици от Неделното училище присядаме за кратка почивка на една чудна поляна, която ни показва цялата си красота благодарение на богоозарените слова на нашия свят водач – св. Йоан Златоуст:
Днес с децата се отправяме на едно толкова тайнствено пътешествие, изпълнено с множество неразрешими загадки и сложни въпроси, че ни е необходим целият запас от вяра и целеустременост, за да достигнем целта. За какво ще говорим? Дори това е загадка, която децата с общи усилия все пак успяха да разгадаят, разглеждайки мъничката кутийка с поставена в нея частичка от…
Едва стигнали до половината от чудната история на патриарх Авраам, с децата вече знаем, че той несъмнено е един от тези, „намерили съкровищницата на премъдростта“, затова с охота продължаваме да го следваме. Та нали всеки пътешественик се радва да намери съкровище? А колко по-ценно е духовното богатство, което се надяваме да придобием, изучавайки живота на праведния Авраам!
Неделният ден на 15-и октомври. Ден след празника на Божията Майка – Покров Богородичен – сърцето сякаш по-ясно усеща любящата закрила на Пресветата Дева, разпростряла и разпростираща винаги своя почитан омофор над нашите измъчени от грехове души. И топло чувство на благодарност се заражда в дълбините на закоравелите ни сърца, осъзнали макар и за кратко коя е истинската ни Благодетелка, коя е нашата вечносъстрадаваща ни Майка, „коя е Тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце?“ (Песн. 6:10).
„Човеколюбивият Бог не е благоволил всичко, което се съдържа в Писанието, да бъде лесно разбираемо и ясно за нас веднага […] за да ни разбуди от сънливостта и като покажем голяма бдителност, да получим от него полза. Обикновено, което се придобива с труд и усилие, то се запечатва по-дълбоко в ума ни, а което се придобива лесно, то по-скоро отлита от сърцето ни.“
Добра среща, малки и големи пътешественици! Само за няколко месеца през лятото нашите пътища наглед се разделиха: всеки от нас пое по свои собствени пътеки, изпълни свои добри намерения, потърси отговори на свои въпроси.
Мили мои малки пътешественици, и вие, скъпи родители! Ето че достигнахме до пристана на последното ни занятие за тази учебна година. Толкова много и различни бяха нашите „пътувания“ през годината, през толкова „непроходими места“ преминахме. Но никой от нас не чувства умора, никой от нас не мисли, че е преситен от знания и впечатления.
На брега на Генисаретското езеро, където се намирало древното селище Витсаидамай – това са координатите на днешното ни пътешествие с децата. В И за да не се загубим сред красотата на пейзажа, веднага научаваме, че хората наричали това езеро и Галилейското море. Обичайно то било тихо и спокойно, само от време на време в него се извивали силни бури, типични за морския климат.
Пролетта през май: когато нежни цветове покриват с обич скучните дървета; когато слънцето все още деликатно съгрява скованата от студове земя; когато току-що излюпените малки на врабеца отварят жадни човчици за първия си дъх. И все вали, вали, вали… Да, жадното творение приема освежаващите струи благодатен дъжд.
Днес с децата решаваме да изпробваме своите сили. Не, няма да покоряваме неизвестни върхове; няма да крачим уморено през непроходими пустини; нито пък ще слизаме на океанското дъно… Днес просто ще напишем книга. Не го очаквахте, нали? Децата също. Трябваше да видите учудените им, дори леко уплашени погледи, когато видяха огромната книга, която ще трябва да сътворим:
Чудна е историята на Ной. Ето, вече трето занятие този праведник приковава нашето внимание, защото „колкото и да говорим, не можем да кажем всичко; не, дори много да кажем – ние и даже нашите потомци, но пак няма да е краят – такава е добродетелта. Ако пожелаем, този праведник може да научи целия ни род и да го ръководи към добродетел“.
„Ето че вече дойдохме и до края на светата Четиридесетница, завършихме плаването през поста и по Божия милост, достигнахме пристанището. Но да не се предаваме от това на безгрижие, а да покажем още по-голямо усърдие и бдителност. И кормчиите, след като са преплавали безбройните морски бездни и вече се готвят със свити платна и готова за спускане котва да влязат в пристанището, точно тогава и показват особено внимание и загриженост, за да не се удари някак корабът в скала или камък и да не изгубят плодовете от предишния си труд.“
И в този неделен ден отваряме с децата духовната съкровищница на книга Битие, защото „такова е духовното: когато се раздава, то още повече се умножава … така че и даващият не чувства никаква загуба, напротив, даже имуществото му...
Четвърта Неделя на Великия пост. С децата все още мислено съзерцаваме изгонването на човека от рая: пред нас е страшният херувим с пламенен меч, обръщащ се на всички страни; пред нас се разкрива и...
Веднъж свети Константин Кирил Философ бил изпратен от византийския император на равноапостолна мисия при хазарите. Техният каган го запитал какъв е произходът му, а той премъдро отговорил...
През колко различни гледки преминава нашето пътешествие! Миналият път с притаен дъх наблюдавахме достойнството на човека, едничък сътворен по Божи образ и подобие, поставен за господар на...
Стоя до високата мраморна колона в храма и наблюдавам… Не съм пътешественик, а само наблюдавам Пътя на едничкия Пътешественик, извървял този път в съвършенство. Внимавам във всяка Негова...
И тази неделна утрин сме се събрали с децата, за да продължим най-чудното от всички пътешествия. Пред нас е пътят, водещ ни към познаване на самите себе си. Той е начертан от светия пророк Моисей...
Една-единствена страничка от Библията! Толкова сме прочели и разгледали дотук с децата. Днес собствените ни очи ни убеждават в силата и чудото на Книгата на книгите – една-едничка страница, а колко...
Пристъпваме с децата, готови да продължим да изследваме тайните на сътворението. Вълнуващо и страшно е това пътешествие – смисълът на цялото човешко съществуване се крие между цветчетата...
В началото на новата календарна година се връщаме с децата отново към Началото... Какъв по-добър водач бихме могли да изберем от чествания преди ден свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска...
Надниквали ли сте в очите на дете именно на този ден? Там всичко е светлина, всичко е радост. Там земята на сърцето цялата е в мир, а в зеницата на окото, като във Витлеемската пещера, чудно искри детската...
Опитните пътешественици се научават с времето да отговарят на всякакви загадки и въпроси. Затова и ние често започваме нашето пътешествие с въпрос. Този път молим децата да ни кажат кой...
Днес сме не просто пътешественици. Днес сме пътешественици, които с пълна увереност знаят, че им предстои да намерят съкровище. Защото „четенето на Божественото Писание е подобно на съкровище...
„Радостната пролет на нашето спасение възсия за всички краища на земята чрез твоето преславно въведение в храма, Богородице...: в храма се въвежда радостта и избавлението за всички“ – пеем днес заедно с цялата Църква...
Всяко пътешествие крие в сърцевината си доза неизвестност. Ето ние с децата се подготвяме от самото начало на учебната година да опознаем незнайни досега за нас места, личности, събития. Но не в самото знание се крие нашата цел...
Камбанен звън отново ни приканва да прекрачим прага на Божия дом. Гласът на църковната камбана се понася в есенния неделен ден над заспалите сгради, над навъсеното притихнало небе, над всеки от нас и в самите нас...
По време на днешната света литургия светият апостол и евангелист Лука отваря богогласната си уста, за да ни разкаже отново историята за гадаринския бесноват и неговите съграждани – история за непознаването...
Днешното ни неделно пътешествие ни завежда в старинния град Ефес. Няма да разглеждаме красотата на града, нито ще преброим древните му кули, но удивени ще се спрем пред подвига на седем малки момчета...
Днес погледите на децата са сякаш по-сериозни – забелязвали ли сте колко задълбочено може да ни гледат нашите малчугани, когато искрено се опитват да научат нещо? Въпросът, който разглеждаме, е важен за...
През изминалата седмица Пречистата Дева Владичица Богородица отново простря своя свят покров над измъчените ни от грехове души! И тази неделя всички ние, успокоени от Майчината ѝ милувка, с радост и надежда...
И в този неделен ден се събираме, за да търсим заедно светлата Премъдрост. Към нашия стремеж за знания се присъединяват още трима малки и любознателни „пътешественици“ – Борко е първият, който пристъпва...
Отново ви приветстваме от прага на Неделното училище! Отново зашумява детска глъч и всички пристъпваме с трепет и вълнение. Измина доста време от последното ни занятие. Светът около нас се промени и продължава да се променя бързо-бързо...
Преди много векове една ръка погали целия човешки род. Топлината ѝ тъй и не изстина... Днешният ни урок не започва със загадка – за децата е съвсем ясно чия е тази ръка: „Божията!“ – пръв отговаря Митко.
Днес за пореден път с децата се възкачваме на планината. Приближаваме се и присядаме до нозете на нашия Господ и Спасител Иисус Христос да чуем ясно и последното блаженство.
Днес ни предстои наистина дълго пътешествие. Пред нас е Ханаанската земя. Там живее Иаков с дванадесетте си синове. Там пасат стадата му. Там животът следва своя ред в радост и скръб - шарен и необикновен, също като...
Нашето днешно пътешествие започна със загадка: Ръката на изкусен шивач е изобразил върху коприна тези прекрасни гълъби и кулите на крепост, която ги обгражда. А ние питаме децата – за какво ще говорим днес?
И ето ни отново – готови за пътешествие! Пред нас се разстила необятната пустиня и въпреки че е пълна с неизвестност, ние с децата искаме да я преминем. Води ни жаждата за истина, води ни желанието да се...
Добре дошли, скъпи деца! Молим се на Пресвета Богородица и на всички светии да ви закрилят и водят по пътя на истината! Приветстваме с добре дошли и нашите нови пътешественици – Никол и Емил! На добър час...
Векове наред светата ни Църква е съхранявала живия опит на всички светии, просияли на грешната ни земя, та този опит да ни води, вдъхновява и учи на всичко потребно за нашето спасение. И ето днес избираме за наш водач и...
В Неделя на Страшния съд с децата намираме тих пристан в отворените обятия на нашия милосърден Господ, който зове: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам...
Настъпва четиридесетият ден от Рождеството на нашия Господ Иисус Христос. Свети праведен Йосиф и Пресвета Богородица с Младенеца тръгват от Витлеем за Йерусалимския храм. Те бързат да изпълнят...
Някога, по времето на Иисус Навин, река Йордан спряла течението си и се върнала назад, за да премине през нея Ковчегът на завета... Днес отново пристъпваме с децата на брега на прочутата река, за да видим чудо...
В неделя след Рождество Христово една мисъл изпълва сърцата ни: „Христос се роди от Пречистата Владичица Богородица, за да избави всеки един от нас от тежкото робство на греха. Слава на Тебе, Спасителю наш!“
В навечерието на един от най-големите християнски празници – Рождество Христово – се отправяме на далечно и тайнствено пътешествие. Историята ни започва от дома на праведния Йосиф...
Днешното ни пътешествие започна с чудна изненада: пред вратата на Неделното училище ни чакаше Сашко Давидов, нетърпелив да покаже своята прекрасна рисунка... И така, прекрачихме прага на класната стая...
Отново сме заслушани в проповедта на нашия Господ Иисус Христос за блаженствата. За чистата детска душа е трудно да разбере дълбокия смисъл на плача по Бога. Затова потърсихме помощ и вдъхновение от...
Днес отново сме на прага на величествения Йерусалимски храм, за да преживеем заедно с тригодишната Богоотроковица – Преблагословената Дева Мария, нейното славно въведение в храма. С удивление наблюдавахме готовността и радостта на светите праведни...
Нашето пътешествие започна с поклон пред светлата памет на всички загинали руски войници по време на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г., донесла освобождението на скъпото ни Отечество. Руският православен народ идва на на помощ на своите...
В предишната ни среща узнахме от свещеномъченик Борис, митрополит Неврокопски, че човешката душа се храни с най-чистите и възвишени неща: с доброто, истината, правдата, светостта. Вдъхновени от това знание, поискахме да се запознаем по-отблизо с всяка една добродетел...
И този ден останахме в пределите на нашата родина. Задържа ни примерът и подвигът на новопрославения свещеномъченик Борис, митрополит Неврокопски. В неговия житейски път потърсихме отговор на въпроса: „Кое помага на едно дете правилно да избере своето бъдещо призвание?”...
Една пожълтяла от времето детска рисунка постави началото на днешното ни пътешествие: Вглеждайки се внимателно в образа, първа Йоана К. разпозна скъпия на сърцето ни и най-голям български закрилник – свети Йоан Рилски...
На днешния ден решихме да отдъхнем от мислените ни пътешествия по света. Да спрем, за да чуем какво говори сърцето ни. Вслушахме се внимателно в Господните слова: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая...
В този ден нашето пътешествие ни отведе в „градината на Богородица” – святата Атонска земя. Древна литография на Света гора развълнува учениците ни с изобразената на нея Пресвета Богородица, простряла ръце...
Нашето пътешествие ни отведе в царствения град Константинопол в славната още тогава Влахернска църква, посветена на Божията Майка. С трепет и възторг съзерцавахме преславното и чудно явяване на Пресвета...
Нашето пътешествие ни пренесе до най-святото място в Йерусалимския храм – Святая Святих. С вълнение и много въпроси проследихме срещата на свети праведен Захарий с изпратения при него архангел Гавриил...
Нашето пътешествие ни отведе до Голгота и заедно със света царица Елена и иерусалимския патриарх Макарий преживяхме откриването на Честния и Животворящ Кръст Господен и Неговото Въздвижение (издигане) пред...
Нашето пътешествие ни отведе в малкото градче Назарет. Запознахме се с богатите Иоаким и Анна, които при толкова земни богатства, притежавали още повече духовни – чистота, смирение, търпение. Прочетохме и за...
В този слънчев ден ние – деца, родители и учители – прекрачваме прага на обичния ни храм с особено вълнение! Камбаната отеква в сърцата ни с надежда – да бъдем добри и прилежни ученици; да бъдем грижовни и...
sunday.school@bulgarian-orthodox-church.org
Имейл за връзка: sunday.school@bulgarian-orthodox-church.org
© Българска Старостилна Православна Църква — Официална интернет страница