В началото на новата календарна година се връщаме с децата отново към Началото... Какъв по-добър водач бихме могли да изберем от чествания преди ден свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска?

Когато Кападокийският архиерей възнасял светите дарове по време на литургия, дарохранителницата с божествените Дарове във вид на златен гълъб, висящ над светия престол, движен от Божията сила, потрепервал три пъти, а богоносният Ефрем от Сирия възкликнал удивен при чудното им запознанство: „Наистина, велик е Василий, наистина, той е огнен стълб, Дух Свети говори чрез устата му!“.

Свети Василий изпросил от Господа за преподобния Ефрем дар да говори гръцки език. А ние с децата смирено го молим да ни просвети със словата на своя „Шестоднев“. Затова внимателно се вслушваме в съвета му: „Учението на Духа е добро съкровище за следващия век. Затова изгони сега от сърцето си всяка житейска грижа и целият се събери сам в себе си. Защото няма голяма полза, ако телом си тук, а сърцето ти е заето със земно съкровище“. Св. Василий Велики, Шестоднев, Беседа 3., за твърдта.

Да се съберем сами в себе си не умеем и ние, възрастните, но можем поне да се опитаме да чуем тишината в себе си. Децата се опитаха. Мълчанието е първата крачка към Словото:

Първоначално земята била безвидна и пуста, т.е. покрита с тъмнина и вода, както тълкуват светите отци. Бог постепенно привежда Своето творение към съвършенство. Първо сътворява светлината. Поставя деня и нощта за вечен предел на редуването на светлината с тъмнина. Ето че през втория творчески ден идва ред и на водата, която била толкова много, че земята не се виждала. „Да има твърд посред водата“ – като стена или ограда, която „да дели вода от вода“.

Децата успяват бегло да си изградят някаква представа, която никак не прилича на твърдта – твърде плаваща е и сякаш няма за какво да се захване. Затова следващият стих носи такава силна въздишка на облекчение – най-сетне разбираме каква е тази твърд:

Това е видимото небе. „Бог е Художник и нагажда частите на света една спрямо друга в пълна хармония. От самото създаване на тези стихии виж каква е силата на твоя Господ“, учи ни св. Василий Велики.

А защо свети пророк Моисей отново ни казва: „И видя Бог, че това е добро“. Нима толкова бързо забравяме? Трудно ни е да си признаем, но „нашата душа е безгрижна и има нужда от постоянно напомняне“ казва свети Йоан Златоуст.

При тези думи класната ни стая „се люшна“ като развълнувано море, за да разгледа мъничкия глобус в ръцете ни. Колко са континентите? А ние на кой континент живеем? Можем ли да си направим на дъската собствена карта? Заемаме се веднага. Желанието и ентусиазмът са налице и на бялата дъска започват да се появяват нашите „континенти“:

О-хоо, докато се обърна Иван К. вече е нарисувал Китай, а Делян – Египет. Е, ще трябва да ги включим в истински континенти, затова ни трябват по-опитни географи – Йоана К. нарисува Антарктида, а Йоана Ф. – Африка (най-сетне подслонихме Египет на сигурно място!). Марина не само се погрижи на нашата карта да се появи Австралия, но и усърдно помогна на малкото си братче Симеон да нарисува Азия. Ето, че и Китай отиде на мястото си. Колко усилия, време, грешки и празноти (нашата скъпа Европа така и не се появи на бялата дъска), колко весели закачки и опасности преживя нашият опит да пресъздадем тайнственото Божие повеление: „да се съберат водите… и да се яви суша“. А Творецът Бог произнася слово, което в самия момент на произнасянето твори чудеса – по Божия заповед „всички води текат в морето, но морето се не препълня“ (Еклесиаст). Сам Господ ни казва чрез своя пророк: „Аз турих пясъка за граница на морето“ (Иер. 5:22).

„Да се съберат водите на едно място. Когато си стоял край извор, даващ изобилна вода, не ти ли е идвала мисълта да попиташ: „Кой гони тази вода от земните недра? Какво е мястото, закъдето бърза? Защо и хранилищата не се изпразват, и мястото на стичане на водата не се напълва?“. Всичко това зависи от първите Божии думи. Чрез тях на водата ѝ е дадена сила да тече. Щом стане въпрос за вода, винаги помни тези първи думи: „да се съберат водите“. Т е трябвало да текат, за да заемат присъщото за тях място, а после, като достигнат до определените места, да останат в положението си и да не продължават по-нататък.“ Св. Василий Велики, Шестоднев.

Заслушани в твърдите слова на стълба на Православната Църква – св. Василий Велики – и ние спираме до този трети творчески ден, за да размислим и да съберем съкровища: мислите ни като развълнувани води отново и отново ще се опитват да се разливат в нас и извън нас. А ние? Ние нека също „да съберем водите“ вътре в себе си, та по Божието повеление да се яви многожеланата суша – земята на нашето сърце.

*

Като венец на днешното ни занимание, за кратко, но с голяма сила засиява подвигът на свети Серафим Саровски, чиято памет светата Църква днес чества. Как чудно заблестяват и очите на децата, дочули малко, но усетили в дълбините на сърцето си колко светлина струи от иконата на Саровския чудотворец:

Най-силно като че ли пламтят очите на Лазар. „Аз днес имам рожден ден.“ – тихичко прошепва, а целият е в радост затова, че има такъв небесен закрилник. На многая лета, Лазар! Винаги пази истината, радост моя!