Отново сме заслушани в проповедта на нашия Господ Иисус Христос за блаженствата. За чистата детска душа е трудно да разбере дълбокия смисъл на плача по Бога. Затова потърсихме помощ и вдъхновение от самите деца. Две рисунки – на малката Йоана Филипова и на Анна Мария – се оказаха предизвикателство за останалите деца – да познаят коя известна българска приказка са пресъздали двете художнички.

След въодушевени предположения и малък цитат от текста всички в един глас отговориха: „Майчина сълза” от Ангел Каралийчев. Тази мъничка сълза ни накара да си зададем много въпроси, като започнахме с най-простичкия – за какво плачем най-често ние самите:

Плача, когато съм щастлив от тъга.

Плача, когато съм щастлив и когато съм гневен.

Аз плача, когато падна и раните ме болят. Но и от тъга и душевна болка.

Аз плача, когато някой ми нарани сърцето или ме настрои.

Аз плача, когато мама ми се кара.

Аз плача, когато почувствам истинска душевна болка или когато съм безкрайно щастлива.

Аз плача, когато се сетя за хората в училище.

Аз плача, когато съм обидена.

Аз плача, когато усетя нещастие в сърцето.

И така, споделихме за какво плачем и видяхме колко различни могат да бъдат сълзите – сълзи от щастие, сълзи от гняв, сълзи от болка, сълзи, породени от истинска любов и съчувствие или сълзи, породени от дълбока завист, от наранено сърце...

Запитахме се кои са тези плачещи, които Господ облажава? Има ли и по-възвишени сълзи от майчините?

Отговорът на този труден въпрос намерихме в една легенда – легендата за падналия ангел, който поискал да се покае и върне в рая. В замяна Господ поискал ангелът да му донесе най-скъпоценния дар от земята. Дълго търсил съгрешилият ангел кой е този най-възвишен дар... Но той не бил в сълзата на издъхващия войник, който в последния си час плачел за родината... Не бил и в майчина сълза, отронена като предсмъртен дар за току-що роденото ѝ дете... Най-скъпоценният за Господа дар ангелът открил в сълзата на обикновен човек, отронила се от лицето, докато пребъдвал в молитва и дълбоко се каел за греховете си!

Митко ни разказа и историята на разбойника при император Маврикий, чиято кърпа, напоена със сълзите на покаянието, натежала на везните повече от всичките извършени през живота му злодейства.

А кой е начинът, по който ние се каем? – съобразителната Маги веднага откри отговора – Това се случва по време на тайнството Изповед, наречено още покаяние.

Разказахме си поучителни примери от Евангелието, за да може децата да разберат изключителната важност на изповедта в делото на спасението:

• примерът на свети ап. Петър, който три пъти се отрича от Господа в двора на първосвещеника – до края на живота си св. Петър плачел, щом чуел петел да пропява;
• примерът на благоразумния разбойник, който се разкаял за своите престъпни дела в последния си час и изрекъл познатите ни слова: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!” (Лука 23:42);
• примери от ежедневието в училище – колко често се оправдаваме и търсим вина у другите; колко добре е да поискаме прошка, дори и да не сме виновни, защото само така можем да открием вина и у себе си. Така се учим да бъдем искрени и на изповед.
• пример намерихме дори в горчивите лекарства – научихме за „любимия“ на Алекс Николов бананов антибиотик, но се съгласихме, че трябва да ги пием, за да се излекуваме. А за нашите духовни болести Господ ни дава горчивите сълзи, които да ни очистят и излекуват.

Когато плачем по Бога, ние умиваме душата си, Божията благодат връща чистотата ѝ – ето вечната утеха, която ни обещава Сам Господ в това второ блаженство. .

Въпроси, които ни вълнуваха:

– Кой е този свидетел в нас, който ни изобличава, когато се опитваме да се оправдаем? – децата ни имат живо чувство за съвестта.
– Добро нещо ли е спорът?

Днешният ни урок завърши с полагането на нов скъпоценен камък в нашата съкровищница на добродетелите. За да ни напомня за плача по Бога, избрахме чистият като сълза планински кристал – сякаш бистра сълза се е отронила от недрата на планината. Пожелахме си и ние да пазим чистотата на нашите сълзи, като внимаваме за какво плачем. Съвсем заслужено този втори камък бе сложен в съкровищницата от малката ни помощничка Йоанка Филипова, която ни вдъхнови със своята прекрасна рисунка.

Следващото ни занятие ще бъде посветено на тайнството Изповед, когато на Неделното училище ще гостува скъпият ни отец Христо.