Чудна е историята на Ной. Ето, вече трето занятие този праведник приковава нашето внимание, защото „колкото и да говорим, не можем да кажем всичко; не, дори много да кажем – ние и даже нашите потомци, но пак няма да е краят – такава е добродетелта. Ако пожелаем, този праведник може да научи целия ни род и да го ръководи към добродетел“. Св. Йоан Златоуст, Беседи върху книга „Битие“, Беседа 28.

Но дали и собствените синове на Ной поискали да бъдат като своя баща?

Вече знаем, че в Писанието няма нито една случайна дума. А защо светият пророк Моисей ни съобщава, че Хам е баща на Ханаан? Нима това е толкова важно? Всъщност е необходимо само да се замислим в какво време би трябвало да се е родил синът на Хам – по времето на Потопа, когато цялото семейство на праведния Ной изнемогвало от скръб и тревога, от недостиг на чист въздух и чиста вода за пиене. В същото това време Хам не могъл да обуздае своята развратена воля, своята ненаситна страст – Ханаан се ражда в кораба ковчег и явно свидетелства за развратения нрав на своя баща.

Ной бил първият, който открил как да прави вино от прекрасния лозов плод. Но той не знаел какво е действието на тази напитка и съгрешил по незнание. С децата оживено дискутираме как би трябвало да постъпим, ако видим, че някой е изпаднал в неудобно положение, пък бил той и съвсем непознат. И всички сме съгласни, че бихме се опитали да прикрием срама и се надяваме така да са постъпили и синовете на Ной:

„Хам, баща на Ханаана“ – да, само човек с развратена воля, непослушен, непочитащ своите родители, човек свикнал да говори зад гърба на другите, да ги осмива и осъжда, може да стигне накрая дотам, че да подложи на подигравки и унижение собствения си баща и не просто баща по плът, но и праведника, заради когото цялото семейство, включително Хам, оцелява при страшния Потоп.

А другите двама сина – Сим и Яфет – постъпили според Божията повеля: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре на земята“ (Изх. 20:12). Затова добрите синове получили благословение, а Хам заслужил проклятието да падне върху сина му Ханаан, та чрез него да бъде проклет целият Хамов род.

От тези трима синове на Ной – Сим, Хам и Яфет – се населила цялата земя. От Сим произлезли юдеите, от Яфет – езичниците, а от Хам се родил Нимрод, „силен на земята“ (Бит. 10:8), който владеел Вавилон…

Момент – тук има някаква грешка! Нали от един баща – Ной – произлезли тримата му синове? И нали от тях се населила цялата земя? Нормално е да са говорели на един и същи език. Но защо тогава ние говорим на толкова различни езици?! Какво необикновено събитие се е случило, та да бъде разрушена тази хармония?

Филип, Иван Т., Катето, Йоана К., Таисия и Григорий веднага се заеха да ни покажат своята представа за недовършената кула и нашата бяла дъска се оказа в плен на множество Вавилонски кули. А дали и ние самите не строим повече от една?

Хората не се възползвали подобаващо от единството на езика и замислили суетни неща: да съградят град не на Бога, а на себе си; „и кула, висока до небето“ – що за необичайна дързост проявили?! В гордостта си те мислели, че така ще „си спечелят име“, което никога няма да се забрави и ще пребъдва във вечна памет. С децата научаваме от Златоустия Йоан кой е най-добрият начин хората да ни запомнят с добро:

„А ако ти наистина търсиш вечна памет, аз ще ти покажа пътя, по който можеш и да постигнеш да те помнят винаги (на земята), и да придобиеш голяма слава в бъдещия век… Казано е: „пръсна, раздаде на сиромаси, правдата му пребъдва вечно“ (Пс. 111:9)... Ако раздадеш богатството си в ръцете на бедните и оставиш по такъв начин след себе си (скъпоценни) камъни…Такава памет е безсмъртна…“ Св. Йоан Златоуст, Беседи върху книга „Битие“, Беседа 30.

Бог обещал повече да не праща потоп на земята, а хората нито от наказанието се вразумили, нито от благодеянията на Твореца станали по-добри. Затова Създателят налага такова наказание, което да продължава до края на света и те никога да не забравят за него – невъзползвалите се от единството на езика били наказани с разноезичие:

Името „Вавилон“ означава смесване и то самото, като вечен паметник говори за случилото се там.

Казват, че единствен Евер, потомък на Сим, не пожелал да строи кулата и запазил своята чистота и вярност към Господа. Евер дал името на еврейския народ и именно заради неговата преданост той станал „избраният народ“, защото верен е Бог и никога не гледа на лице, а винаги гледа в сърцето.

Евер нарекъл своя син Фалек, което значи разделение – разделение на езиците, но разделение и между чистото изповядване на вярната душа и замъглените, изопачаващи, горди представи на грешника.

„И пръсна ги Господ оттам по цялата земя“... Господи, докога? Дали завинаги? Къде е нашето изгубено единство?

Днес, в третата неделя след Възкресение, с децата чуваме най-радостния възглас, произнесен за първи път от честваните днес жени мироносици: „Христос воскресе!“.

• Christ is risen! (англ.)
• Al Maseeh Qam! (араб.)
• Christo e risorto! (итал.)
• Нristos a inviat! (рум.)
• Sangratamati Christi! (филип.)
• Christus ist auferstanden! (нем.)
• Kirisuto wa fukkatsu shimashita! (яп.)

Всички човешки езици, дори и ангелски, повтарят този възглас и в един глас възкликват: „Воистину воскресе!“.

А ние с децата си пожелаваме този пасхален поздрав, този нов „един език и един говор“, да се превърне за нас в онази чиста основа, върху която да изградим не Вавилонска кула, а кула от благовонни аромати – добродетели, понесени с любов от жените мироносици – пренебрегнали немощното си естество, безстрашни, целеустремени, обичащи, верни; достойни да станат „апостоли на апостолите“ и да научат целия свят да възглася:

„Христос воскресе! Воистину воскресе!“.

Филип, а чрез неговия въпрос и останалите научиха какво е шатра.