И в този неделен ден отваряме с децата духовната съкровищница на книга Битие, защото „такова е духовното: когато се раздава, то още повече се умножава … така че и даващият не чувства никаква загуба, напротив, даже имуществото му се увеличава, и получаващите стават по-богати“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 21.

Като вълна от развълнувано море се люшва целият ни клас – устремен напред, за да научи какво се случва по-нататък:

Името „Ной“ означава „успокоение“. Бащата Ламех пророчески нарекъл своя син така, та и самото име на детето да кара хората да се замислят и поне от страх пред предстоящото бедствие да се вразумят. Ной повече от 500 години служел за изобличение на злите дела на съвременниците му, които дълготърпеливият Бог предупреждавал чрез Ламеховото предсказание. Нашият Създател винаги забавя и отлага наказанията, очаквайки нашето покаяние.

А праведният Ной, „като искра сред морето всеки ден издавал по-ярка светлина, като поучавал всички с делата си“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 21. Той бил човек като нас и макар Божиите заповеди все още да не били дадени на хората в писмен вид, това не му попречило да изпълни Божията воля, за която свидетелствал неписаният закон, вложен от Твореца в сърцето на човека. И колко сам се чувствал Ной сред множеството зли хора около себе си! Единствен той вървял по пътя на праведността. Не се изплашил, че всички вървят в противоположна посока. Не се поколебал от подигравките и хулите на другите; от злобата и презрението на отдалечилите се от Бога. Сред увлеклите се от похоти и греховни страсти живеел този истински човек, докато му се родили трима синове, както свидетелства Писанието:

А съвременниците на Ной дотам се предали на плътските си желания, че не личало да имат душа, сякаш били само плът. Затова и милосърдният, но и праведен Владика поставил предел:

Казват, че Господ поставил предела от 120 години за човешкия живот въобще. Но този предел сякаш бил и първото „успокоение“ за изтерзаната душа на грешните хора, та тя, предназначена за вместилище на Божия Дух, да не се мъчи толкова дълго време на многотрудната земя. И името на праведния Ной трябвало тогава още по-ясно да ги увери, че идва и по-голямо бедствие – „успокоение“, тъй както казваме, че „смъртта за човека е покой“ (Иов. 3:23). Според слав. превод.

Но всички продължавали да грешат – „не само юношата, но и стареца; не само мъжът, но и жената превърнали греха в свое основно занимание“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 21.

И ето, в този страшен миг на пълна безнадеждност, че „няма кой да прави добро, няма ни един“ – пред нас възраства несъкрушимото величие на праведника:

Сред толкова нечестие, единствено Ной е наречен от светия пророк Моисей „човек“. Защото човек е този, който запазва образа на човек, тоест своята разумност, чрез придобиване на добродетели. А грешниците са наричани ту „плът“, ту „земя“ или просто „нищо, несъществуващи“. Ето как истинският образ на човека му носи слава „не заради знатността на предците, а заради собствената му доброта“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 21.

Заслужилият името „човек“ привлича Божието благоволение и Господ беседва с него като с доверен приятел:

„А ти си направи ковчег“ – о, страшни думи за праведната душа! Ной не толкова се радвал, че сам ще бъде спасен, колкото дълбоко страдал за гибелта на другите. Такова е праведното сърце – готово да съчувства на всяка болка на ближния, бил той и най-големият грешник на земята. Само такова сърце можело да разбере, че и този път Господ все още предупреждава злите хора да се отвърнат от своето нечестие – Бог дал на тези хора още сто години; сто години, през които Ной построил заръчания ковчег и приготвил всичко пред очите на целия народ. Вместо за вразумяване и изправление, строежът на ковчега послужил на грехолюбивите души да излеят докрай злобата си върху праведника – колко нови подигравки, насмешки, недоумение, иронични въпроси и нехайство за собственото спасение породил строежът на чудния кораб ковчег:

Уплашени от нехайството на Ноевите съвременници, побързахме и ние да построим наш кораб-ковчег върху дъската и повярвайте, този път почти всички деца искаха да участват:

Прекрасен е! Само децата недоумяват как така в ковчега са влезли толкова много и толкова големи животни? „Ама и слонът ли? И жирафът?!“ – валят въпроси.

И слонът, и жирафът, мили дечица, ще живеят заедно цяла година в този ковчег. А човек с човека не можел повече да живее спокойно на земята! Бедствието все повече надвисвало над неразумните хора, а те никак не виждали това и продължавали да грешат.

Но може би, се питаме, някои от тях са се страхували, че при толкова много грехове няма как Господ да им прости и тогава – защо да се стараят да се поправят?

Днес, в Петата седмица на Великия пост, имаме най-верния изобличител на подобни „мъдрувания“ – от иконата ни гледат две добри очи – очи, ослепели нявга в дълбините на порока, за да прогледат изведнъж, умити в бездната на Божието човеколюбие чрез сълзите на покаянието:

Преподобна Мария Египетска. Тъй дивно е нейното житие, че написалият го неин съвременник св. Софроний, патриарх Йерусалимски, ни предупреждава: „И да не си помисли някой, че съм се осмелил да пиша неистини, ако у него се породи съмнение в това чудно събитие: за светостта не подобава да се лъже“. Жития за април, ден първи, Житие на преп. Мария Египетска.

Децата следят всяка стъпка на света Мария – от бягството ѝ на 12 години от бащиния дом в Египет, през бедното греховно съществуване на момичето в богатия град Александрия. Достигаме до бреговете на Йерусалим, а Мария все още е изпълнена само с греховни желания. Настъпва празникът Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен и Мария по навик се смесва с тълпата, тръгнала да се поклони пред светинята. А Господ чака и нейната душа да се обърне. 17 години тя е грешала в разпътната Александрия. Сега пристъпва, за първи път усетила, че не е само плът, че има и душа. А Господ чака тя да стигне до Божия дом, за да ѝ препречи пътя точно на прага му…. Защо? Нима съвременниците на Ной са прави, че няма опрощение за грешниците? Не, напротив. Господ често ни „препречва“ пътя, защото не сме оставили никаква друга възможност да се срещнем с Него в живота си. Така Го срещнала и Мария. И срещата разтърсила душата ѝ – тя за първи път в живота си осъзнала, че многобройните ѝ грехове я отделят от Бога и тя не може да се доближи до Него, ако не се поправи.

И крехката жена Мария поела веднага по стръмния път, посочен ѝ от Бога – прекосила река Йордан и до края на живота си се подвизавала да възвърне своята изгубена чистота, да изпроси от Бога прошка на греховете, да си възвърне красотата на името „човек“.

Една жена с решимост поела по пътя на покаянието и за 47 години в пустинята така очистила себе си от греховните страсти, че гола, боса, жадна и гладна, можела с пълна сила да зове към Бога: „Храня се и се завивам с всесилното Божие слово, защото „не само с хляб ще живее човек“! А като нямат дрехи, в скалите ще се скрият, свалилите от себе си покривалата на греха“. Жития за април, ден първи, Житие на преп. Мария Египетска.

Преподобна Мария в един миг се покаяла и се изпълнила с решимост да промени живота си дотам, че и до днес я възпяваме като „земен ангел“. За един миг светицата изоставила пътя на беззаконието и всеотдайно стъпила на пътя на правдата.

А годините на Ной до настъпването на потопа били 600 и през цялото това време Господ очаквал обръщането на грешните Ноеви съвременници. За 600 години не се покаял нито един. Само Ной и семейството му се спасили. А корабът ковчег очаквал всички… Трябвало само да бъдат бдителни, а не безгрижни; само да проявят свободната си воля да изберат добродетелта, а не нечестието. Да влязат в кораба, а не да се присмиват. Да повярват, а не да останат самоуверени неверници и хулители.

И за нас Господ е приготвил „кораб“, в който е приготвено всичко, потребно за нашето спасение. Този кораб ние наричаме Църква. Ние, пътешествениците от Неделното училище, вече сме се сгушили в едно ъгълче на кораба в очакване на радостното влизане на Нашия Цар и Господ в Йерусалим, в очакване на Светлото Христово Възкресение и тихичко пеем с един глас: „Ела, дойди, Господи, поведи и нас към Твоето място на дивното селение, даже до Божия дом, с радостния и славословен глас на празнуващото множество!“.

Скъпи родители, с децата ще се видим отново, с Божия помощ, на Томина Неделя, 23 април, за да изповядаме заедно с апостол Тома: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:28).

А в нашето пътешествие от днес нататък ще участват още Кари, Зари и Мартин! Добре дошли, мили деца!

1. Как умиваме душата си? – Радостно споделяме разумните отговори на част от децата: С молитва (Кристиян), с любов (Моника), с изповед (Алекс Н.), с добри дела (Таисия).

2. Мони се вълнува дали и китовете са били в Ноевия ковчег.