13 октомври (30 септември ст. ст.) 2019 г.
Нашето пътешествие ни отведе в царствения град Константинопол в славната още тогава Влахернска църква, посветена на Божията Майка.
С трепет и възторг съзерцавахме преславното и чудно явяване на Пресвета Богородица, молеща се за целия народ. Заедно с блажените Андрей,
юродив заради Христа, и неговия ученик блажени Епифаний видяхме Небесната Царица, Покровителка на целия свят, сияеща със слънчева светлина и
покриваща хората в храма със своя драгоценен омофор. Научихме, че Богородица едновременно ни защитава и украсява със своя покров, както пее на празника Църквата:
„О, чудно украшение на всички верни...” (3-та стихира на „Господи воззвах” от великата вечерня)
Този път пътешествието ни продължи и ни върна в обятията на нашия скъп катедрален храм „Успение Богородично”, малко преди да бъде завършен. Годината е 1995, 10-ти октомври –
Богородица простира своя покров над България – хиляди българи се покланят на пречистата Дева пред нейната мироточива Иверска Монреалска икона. Няколко дни, като няколко капки живителна роса
се отронват над изстрадалото ни Отечество и събуждат вяра у мнозина. Няколко дни сякаш извън времето и пространството – хора чакат с часове, за да се поклонят, сестрите от манастира рисуват цяла нощ
скъпия лик на Божията Майка, душите се пробуждат за молитва... Цялото си упование на тебе възлагаме, Майко Божия, запази ни под твоя покров!
С преизпълнени от благодарност към пречистата Владичица сърца, решихме да ѝ подарим кратко писмо. Така се роди нашата обща молитва, посветена на нашата обща Майка – Пресвета Богородица:
Аз бих искала да я помоля да ни подкрепя в изпитанията на този свят, за да грешим по-малко. Когато умрем, да се моли за нас пред Бога. (Серафима)
Богородице, благодаря ти, че роди нашето спасение. (Анастасия)
Богородице, благодаря ти, че ни закриляш от всяко зло. (Маги)
Богородице, благодаря ти за всичко, което си направила за нас. (Нина)
Богородице, благодаря ти за твоята доброта и спасение! (Алекс Д.)
Богородице, моля, моли се за нас и ме вкарай в правия път. Моля, пази моето семейство. (Ани)
Когато чуя за Богородица ѝ благодаря, че се моли за нас. (Митко)
Покланям ти се. (Йоанна Г.)
Обичам те! (Йоанна Ф.)
Богородица – Слънце. (Алекс С.)
Филип реши да потърси още ходатаи, затова обеща да каже своите думи на майка си и тя да ги предаде на Богородица.
Тази неделя скъп наш гост беше отец Христо. Той обясни на децата какво представлява мирото, за какво служи и кога наричаме една икона мироточива. В края на занятието отец Христо помаза всяко от децата с миро от чудотворната икона на Пресвета Богородица „Скоропослушница”, която се намира в манастира Дохиар на Света Гора:
Въпроси, които ни вълнуваха:
– Какво означава покров?
– Какво е миро?
– Защо на Атон не се допускат жени, при положение че сама Богородица е жена?
– Защо Младенецът държи в ръката си свитък или кълбо и какво означава това?
sunday.school@bulgarian-orthodox-church.org
Имейл за връзка: sunday.school@ bulgarian-orthodox-church.org
© Българска Старостилна Православна Църква — Официална интернет страница