И ето ни отново – готови за пътешествие! Пред нас се разстила необятната пустиня и въпреки че е пълна с неизвестност, ние с децата искаме да я преминем. Води ни жаждата за истина, води ни желанието да се научим, води ни сам светият пророк Моисей...

Колкото повече говорим за този свят Божий човек, толкова повече става ясно за всички нас – животът на Моисей и скритите в него послания за бъдещите поколения са по-необятни от самата пустиня! А ние прилежно вървим след пророка, следваме облачния стълб през деня и огнен през нощта, и събираме от палещия пясък зрънце по зрънце чудеса:

• не можехме да пропуснем и този път да покажем на децата чудния камък от Синайската планина, ревниво криещ във вътрешността си спомена за неизгарящата къпина;

• отново спряхме на брега на Червено море, за да чуем и разберем как Моисей „вика“ към Господа. Оттук събрахме „скъпоценното зрънце“ на чистата молитва и каква сила може да има тя;
• при Мера (от евр. „горчивина“) Моисей хвърля дърво във водата и тя става сладка – народът бил жаден;
• евреите си спомнили храната, която ядели в Египет – по молитвата на Моисей Господ им дава манна (от евр. „какво е това?“)
• и това чудо не било достатъчно – израилтяните отново са жадни и питат Моисей „Господ с нас ли е, или не?“ – с жезъла си Моисей извежда за тях вода от скалата и нарича мястото Маса (от евр. „изкушение“) и Мерива (от евр. „укор“). Духът на Моисей е преогорчен заради ропота на народа. Задето не почели светостта на Господа, Сам Бог отрежда за своя верен раб Моисей: „...пред себе си ти ще видиш земята, която ще дам на синовете Израилеви, но сам няма да влезеш там...,задето съгрешихте при водите на Мерива...“

Видяхме дръзновението на пророка, видяхме неговото близко общуване с Бога. Но видяхме също и непрестанното недоволство и неверие на еврейския народ, заради което Господ отредил това пътуване през пустинята да продължи цели четиридесет години...

Вече петдесет дни върви народът през прашната пустиня и достига Синай. Облак покрива планината 6 дни, а на седмия Господ повикал свети Моисей. Там, на върха на планината, Господ дава на Моисей десетте Божии заповеди, написани върху каменни плочи.

40 дни и 40 нощи стоял Моисей на планината. Светият пророк бил удостоен да види славата Господня: „Лицето Ми не можеш да видиш, защото не може човек да Ме види и да остане жив. Аз ще те поставя в пукнатината на скалата и ти ще Ме видиш изотзад, кога отминавам“.

Когато слизал от планината, лицето на Моисей сияело толкова силно, че никой не можел да гледа към него. От този ден до самия край пророкът носел покривало на лицето си, за да могат другите да общуват с него:

Увлечени от блясъка на Божията слава, благодарни на Божията милост към целия човешки род, с децата за малко изгубихме от поглед останалите евреи. Запитахме се какво ли прави народът в този толкова важен момент? Побързахме да слезем от планината и заедно с Моисей изпитахме едновременно жалост и болка, и неразбиране – „Но защо?? Как може да се покланят на златен телец, а не на истинския Бог?“ – попита Марина и с това изрази мнението на всички деца. Напълно разбирахме защо Моисей е строшил тези първи плочи, написани с Божия пръст. Видяхме и съвършената любов на пророка към неверните и непостоянни евреи. Нови 40 дни и нощи пости Моисей и моли Господа: „Ако Ти не простиш греха им, тогава изличи и мене от Твоята книга“.

А ние продължаваме да говорим за десетте Божии заповеди, за да не пропуснем ново скъпоценно зрънце знание: Защо е било необходимо в този момент хората да получат Божиите заповеди и Писанието? За да си отговорим на този въпрос, е необходимо първо да разберем какво представляват естественият закон и Преданието:

Децата почти сами обясниха, че естественият закон е това, което Бог внушава на човека чрез разума и съвестта му. А Преданието се състои от разказите, предавани сред вярващите от поколение на поколение, за това как Бог открива волята Си на хората. И така, до времето на Моисей всички се ръководели от естествения закон и Преданието. Да се съхрани Преданието помагало това, че хората имали дълъг живот (преди Потопа – до 900 и повече години, а след Потопа – до над 300 години). Благодарение на това един човек разказвал за делата на Бога и хората в продължение на столетия.

По времето на Моисей продължителността на човешкия живот намаляла. Преданието станало недостатъчно, за да опази истината на земята. В същото време лошите дела на хората се увеличили и помрачили дарените от Бога бистър ум и чиста съвест. Така се заглушил и действащият у човека естествен закон. И ето, Божията милост не закъсняла – за да се съхрани и разпространи правилната вяра в единия истинен Бог, Сам Господ дал на хората десетте Свои заповеди и Свещеното Писание. Така засиява пред нас и образът на свети Моисей, устроителя и пазителя на Ковчега на завета – Божествената скиния:

За толкова свят и чист живот, Господ известява на Своя угодник и деня на отшествието му от този свят. Моисей благославя всички Израелски колена. Непокорните синове с болка се прощават със своя водач, сякаш едва сега осъзнали неговата грижа и любов към тях.

А Моисей за последен път в своя земен живот изпълнява нареденото му от Господа: „Възкачи се на планина Аварим, срещу Йерихон, и погледни Ханаанската земя...“ Никой никога не узнал къде бил погребан свети пророк Моисей. В продължение на 30 дни никой не могъл да утеши израилтяните... И в Израил вече нямало такъв пророк, когото Господ знаел лице с лице...

С децата няма нужда да се говори много за чистотата на сърцето. Всъщност смятам, че всички ние можем само да черпим пример от детската чистота. Затова обърнахме внимание само на факта, че чистотата, съвършенството, светостта не са състояния, те са път, който с Божия помощ, съзнателно трябва да извървим и на всяка крачка да черпим от тях. Да ни даде Господ силно да пожелаем това!

Марина постави новото камъче в нашата „Съкровищница на добродетелите“. Избрахме селенит – със своята белоснежна чистота и със самата си форма да ни напомня за чистотата, светостта, за Бога:

Въпроси, които ни вълнуваха:

– Как така хората след потопа са станали толкова много, след като е бил само Ной и семейството му? – пита Алекс Д.
– Марина настоява да знае кой е наистина първият човек.
– А Нина понякога се пита: Дали щях да бъда вярваща, ако моите родители не бяха?

д