В мразовития деветнадесети ден на ноември всички пътешественици от Неделното училище присядаме за кратка почивка на една чудна поляна, която ни показва цялата си красота благодарение на богоозарените слова на нашия свят водач – св. Йоан Златоуст:

„Както цъфнала поляна разкрива пред погледа различни и разнообразни цветя, така Божието Писание ни показва добродетелите на праведните, но не за да се наслаждаваме само мимоходом на благоуханието им, както (се наслаждаваме) на благоуханието на цветята, а да събираме постоянно оттам плодове за своя полза. Там, веднага щом вземем цветята в ръце, те скоро увяхват и губят своята приятност. А тук (на нашите беседи – б.м.) не е така: като възприемаме чрез слуха си добродетелите на праведните и ги натрупваме в дълбочината на сърцето си, ние по всяко време можем, ако поискаме, да се наслаждаваме на благоуханието им“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 43.

И ние с децата поискахме да задържим по-дълго в паметта си благоуханието на тази поляна, затова изпъстрихме нашата дъска с многобройни красиви цветя:

Този път не се наемам да съобщя имената на художниците, защото участваха всички.

Стоплени с толкова красота и радост, продължаваме нашето пътешествие из чудния и поучителен живот на патриарх Авраам, който изпълнил на дело всяка една Божия повеля и така, като благоуханно цвете, разпръсквал аромата на добродетелите в древността, та чак до наши дни.

Оставаме още малко време в близост до Мамврийския дъб, за да проследим как Бог оказва на Авраам честта да говори с него като с най-близък приятел:

Велико е Божието снизхождение към Авраам! Преди да му съобщи какво ще направи със Содом и Гомор, милосърдният Бог първо ободрява душата на праведника, казвайки му, че от него ще произлезе велик народ. Защото добродетелта служи за спасение, а беззаконниците в Содом ще бъдат изтребени, тъй като грехът винаги е причина за гибел.

Авраам знае, че в Содом живее неговият обичен племенник. Ала милостивото му сърце не се застъпва само за Лот; то дръзновено проси от Господа спасение за всеки един праведник:

„О, дръзновение на праведника! О, състрадателност на душата! ... Каква настойчивост“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 43. у този, който съзнавал, че е „прах и пепел“, но който в кротостта си бил готов да се застъпи за всяко човешко същество така, сякаш сам той очаквал да претърпи това нечувано наказание.

Защо? С какво заслужили содомци такава участ?

Пред нас се простира прочутата в древността Сидимска долина, която приютявала в тучните си земи пет града – Содом, Гомор, Адма, Цевоим и Сигор, наричан още Цоар. Кой не бил чувал за богатствата и плодородните земи на Петоградието? Кой не желаел да живее там сред разкош, спокойствие и благоденствие? Та нали и праведният Лот, когато Авраам му предоставил възможността първи да избере къде да се отдели и живее със своите домашни и със стадата, „дигна очи и видя цялата околност Йорданска, която, преди Господ да съсипе Содом и Гомора, цяла до Сигор, се напояваше с вода, като рая Божи…“ (Бит. 13:10) и избрал да живее там?

Ала, както всеки земен рай, и този в Содом бил привиден, отровен от беззаконията на своите жители и напоен с горчилката на безмерно множество грехове, дотолкова, че станал безподобен пример в човешката история за пълна нравствена развала и опустошение на душата. Свети пророк Йезекиил ни посочва някои от причините: „Ето какво беше беззаконието на сестра ти Содом, нейното и на дъщерите ѝ: гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие; а сиромаха и немощния не подкрепяше“ (Иез. 16:49). Но нима у целия човешки род, по всички градове и села на света, не се ширят безнаказано същите тези пороци? Защо само Содом го постигнала толкова страшна участ? Защото содомци прекрачили всички възможни граници на човешкото достойнство и по думите на Златоустия Йоан „содомци извратили законите на естеството, като измислили странно и противозаконно смесване“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 43.

А праведният Лот живеел между тях и намирайки се между беззаконници, не само не станал от това по-безгрижен, но показал в себе си още по-голяма добродетелност:

На желаещия да постъпва добродетелно нищо не пречи – ни градът, ни пустинята. Защото не от мястото зависи как постъпваме, а от разположението на душата и сърцето. Всички се присмивали на Лот, но той неотклонно следвал избрания от него път. До късна вечер седял при портите на града, за да не допусне някой странник да пострада от жестоките и безнравствени жители на Содом. Как Лот живеел с тях? Как не избягал? Вярващото му сърце знаело, че Господ често устройва така, че сред лошите да живеят и праведници – за да се изпълни мярата на злото у едните и да заблести още по-силно добродетелността у другите – за радост на праведните и за изобличение на нечестивите:

Лот е готов да жертва най-свидното за един баща – двете си все още неомъжени дъщери – за да спаси своите гости. Ала содомци – млади и стари, съгласни в злото – са готови да извършат всеки грях, за да постигнат непростителното си намерение. Лот силно се стремял да покаже своята любов към ближния – да окаже гостоприемство на ангелите (без да знае кои са) и за сетен път да прояви братска любов към съгражданите си, опитвайки да ги възпре да вършат беззаконие.

А содомци се стремели силно единствено към греха, били напълно единодушни само в злото. „Изведи ни ги…“ – крещели те, обезумели от греха. Не знаели, че в този момент прекрачват прага на Божието дълготърпение; предстояло им да изпият до дъно горчивата чаша на Божия гняв:

Ето я наградата на праведника – Бог бди над живота на такъв човек и опазва стъпките му от всяка беда:

„Спасявай се в планината“ – колко страшни се видели тези думи на Лот! Смутен от суровия живот в планината, праведникът дръзнал да моли:

Сигор – малкият град (така се тълкува името му на еврейски език) – останал единственият град в цялата околност. Да, светът наистина се крепи на молитвите дори на един праведник!

А за беззаконните жители на Содом, чиято греховна болест била вече неизлечима, изгряла зората. Последната зора в окаяното им земно съществуване:

Заради гнусния и противозаконен грях, „Бог изпратил необичаен вид наказание, като поразил сякаш самите недра на земята, носеща и до днес белезите на наказанието – почвата е безплодна, а природата – сякаш мъртва. Случилото се със Содом и Гомор останало като вечен паметник в човешката история – никой да не дръзва да върши отново такива беззакония“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 43.

Ако мислим, че древните автори са преувеличили, то нека послушаме как наш съвременник описва мястото, където са се намирали Содом и Гомор, известно днес като Мъртво море: „Липсват цветове – пейзажът напомня стара, напълно избеляла пощенска картичка, която поне година е облъчвана от знойно лятно слънце. Жълтеникава белота, цветът на пустиня…“.

С децата също се опитахме да пресъздадем онзи страшен момент на унищожение на Содом и Гомор:

Е, сами виждате, получи се почти „унищожена дъска“ – пустиня в пустинята.

Трябва ни бързо глътка свежест и благоухание:

Мъртвото море на греха или благоуханието на добродетелите? От нас зависи и ние избираме. Е, ние с децата избрахме свят с красиви цветя. А вие?

Обещахме си и още нещо – да не бъдем като жената на Лот – двоедушни. Тя тръгнала с праведника, ала не изпълнила заръката на ангелите. Обърнала се да погледне града, всички събрани в него спомени, очертанията на дома; целия свой стар живот и… се превърнала в солен стълб, за вечни времена.