Настъпва четиридесетият ден от Рождеството на нашия Господ Иисус Христос. Свети праведен Йосиф и Пресвета Богородица с Младенеца тръгват от Витлеем за Йерусалимския храм. Те бързат да изпълнят Мойсеевия закон – да представят пред Господа своя първороден Син и да принесат две гълъбчета в жертва за грях. И ние бързаме – да се доближим в мислите си към светото семейство, да дойдем заедно с тях в храма и там да се срещнем с Господа!

Сретение Господне – пред нас отново заблестяват добродетелите на Божията Майка. Пречистата Дева не се нуждае от очистване, но идва със смирение да изпълни повеленото в Закона. Застава на мястото, определено за родилите жени, носейки на ръце Този, Който всичко изпълва и тихо се моли: „Ето Сина Ти, предвечни Отче! Ето Сина Ти, Когото Ти изпрати да се въплъти от мен за спасение на човеците! Ето единствения ми плод, заченат в мен от Твоя Свети Дух, и само Ти знаеш как Той произлезе от мен. Той е моят Първороден, но Той е и Твой Първороден, единосъщен и събезначален на Теб! Приеми Сина Си от мен, земната Му майка, и нека целият човешки род бъде изкупен с Неговата плът и кръв!“ Децата слушаха, притихнали пред Тайната на Божието въплъщение. „Родът Му кой ще обясни?“ (Ис. 53:8) Единственият подходящ пример за Рождеството на Господа от Дева Мария открихме в красиво стъклено цвете. Всички се съгласиха, че стъклото ни най-малко не се поврежда, когато през него преминава слънчев лъч, напротив – осветявано по този начин то става още по-прекрасно!

Така и нашият Господ Иисус Христос се родил неизказано от Пресветата Дева, без да наруши Нейното девство, а само озарявайки го със Своето Божество. В този славен ден Слънцето на правдата осветява и Йерусалимския храм, но колко от присъстващите са готови и копнеят да Го срещнат?

Само вярващите сърца усещат животворната Му топлина и откликват: свети пророк Захария, воден от Светия Дух, премества Богородица от мястото за родилки, просещи очистване, на мястото, определено за девици. Сърцето на Захария гори от любов към Бога. Окаменелите сърца на книжниците и фарисеите злобно протестират. Те не искат да „видят и чуят“.

И ето, пред заслепените им очи милостивият Господ довежда благочестивия и праведен старец Симеон, очакващ от дълго време Утехата Израилева и Дух Светий пребъдвал в него. Спираме се по-внимателно върху пречудния образ на свети Симеон Богоприемец. Син на бележития Гилел, баща на Гамалиил (учителят на свети апостол Павел), сам той сред най-образованите хора на своето време, свети Симеон бил един от прочутите 72-ма преводачи на Свещеното Писание от еврейски на гръцки език. Именно на него се паднало да превежда пророческото слово на свети пророк Исаия : „ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син” (Ис. 7:14). Мислейки, че това е невъзможно – дева, нямаща мъж, да роди – свети Симеон понечил да поправи думата „дева“ и да я замени с „жена“. Ангел Господен удържал ръката му и го уверил, че няма да си отиде от този свят, докато сам не види изпълнението на това пророчество.

В деня на Сретение Господне свети Симеон бил на повече от 350 години. През цялото това време непрестанно се молел за всички хора, отклонявал се от всяко зло и вършел добро, за да дочака с вяра, търпение и непоколебима надежда изпълнението на ангелските слова. И Господ му дарява обещаното: В този ден Дух Светий заповядал на праведния старец да иде в храма. И вярващото Симеоново сърце веднага познало, че Този е обещаният Месия и тази е Девата, над която трябвало да се изпълни пророчеството на Исайя. Ликувайки от радост, свети Симеон с трепет взел Младенеца в ръцете си. Прегръща Го като човешки Син, а се обръща към Него като към Своя Създател и Му изпява пророческата песен: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение...“ (Лк. 2:29-30).

Достолепният старец Симеон, символ на целия Стар Завет, пълнота на добродетелите и мъж съвършен се покланя на Господа и благославя свети праведен Йосиф и Дева Мария. Боговдъхновеният пророк се обръща към Божията Майка: „ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия,– и на сама тебе меч ще прониже душата,– за да се открият мислите на много сърца“ (Лк. 2:34-35). Още там, в храма, повярвалите в Него „стават“, а непоискалите да повярват – „падат“, и още тогава започва изпълнението на това пророчество, обхващащо и кръстната смърт на Спасителя. Остава едничък образ, който да допълни картината на най-важната за потъналото в грехове човечество среща – света Анна Пророчица. Евангелието е сякаш пестеливо на думи за нейния образ. Но в малкото всъщност е казано много. Научихме, че тя била вдовица на 84 годишна възраст, проживяла в брак едва 7 години, а след това не се отделяла от храма денем и нощем. Асировото коляно, към което принадлежала вдовицата, се славело както с голямото си богатство, така и още повече със своето милосърдие и кротост. Разказвайки за света Анна, нашият нов ученик Боян стана чинно и попита какво означават думите „девица“ и „вдовица“, които така често споменавахме.

Пред очите ни все по-ясно се очертава пътят, по който трябва да вървим, за да „срещнем“ Бога – това е превъзходният път на добродетелите, по който напредваме, само когато не се отделяме от храма. По този път добродетелните срещат Господа, а озлобените намират причини да мразят и Самата Любов – не можейки да гледат Богородица сред девите и не искайки да слушат пророческите слова на свети Симеон и Анна Пророчица, фарисеите и книжниците се оплакват на Ирод. Беззаконният цар веднага изпраща войници в храма да убият Младенеца. Но Божественият Младенец вече е на път за Египет. В Йерусалимския храм Той се е срещнал с всички, готови да Го приемат; с всички, които дълго са гладували и жадували за Пътя, Истината и Живота!

Така съвсем естествено стигнахме до IV-тото блаженство:

Какво е правдата? – думичка, която често употребяваме, но чието значение все ни се изплъзва. Защото правдата има много изражения:

• правдата е всяка добродетел, или да вършим всичко според Божиите заповеди;
• правдата ни зове да обичаме истината, да бъдем честни и справедливи;
• но в същото време да не търсим „своята правда“, защото тогава сме егоисти.
• правдата ни подбужда да полагаме усилия, защото освен да вършим добри дела, тя ни увещава и да понасяме търпеливо неправдите;
• правдата желае да бъдем добри към всички, независимо от тяхното отношение към нас;
• за правдата Сам Господ ни наставлява: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“ (Лк. 6:31).
• Блажени са гладуващите и жадуващи за правда, защото човекът е храм на Бога.Казваме, че щом човекът има желание за храна и вода, е физически здрав или е на път за оздравее. Така и нашата душа се стреми да бъде здрава и жива, когато гладува и жадува за Господа.
• Блажени сме да се трудим да придобием праведност и всяка добродетел, защото така наследяваме Небесното царство. А и за греховете си човек се „труди“, но какво придобива освен понякога временни неща? Децата им стана доста забавно на примера с крадеца, който какъв ли труд не полага, за да открадне нещо.
• Правда е по примера на свети Симеон Богоприемец да се въздържаме от зло и да правим добро.
• Както често ни напомня нашият обичен владика Виктор, цитирайки свети Серафим Саровски: „Добродетелта не е круша, че наведнъж да я изядеш“! Човек не става праведен изведнъж – всяка добродетел се постига стъпка по стъпка и затова отново си говорихме за малките, но сигурни стъпки, които ще се стараем да правим по пътя на Божиите заповеди.

Запитахме се и какво се случва с човека, ако той дълго време не приема храна и не пие вода. Отговорът бе прост. Такъв човек умира. По подобен начин и нашата душа линее, когато не чувства глад и жажда за Истината. Сърцето става сякаш камък, обзема ни безразличие, не ни интересува и не ни радва нищо, защото сме забравили, че щастието на човека е само в Бога и не можем да го заменим с нещо материално.

Разбрахме колко е важно за нас да гладуваме и жадуваме постоянно за правдата. Тази жажда кара нас, родителите, да водим разговори с децата си за истински важното. Същата тази жажда кара децата ни да задават толкова много въпроси. И мисля, че това е съвсем справедливо. Тъй като Маги и Митко са сред най-любознателните деца, бяха избрани да сложат в нашата съкровищница на добродетелите поредния камък. Наричат го „тигрово око“. Както тигърът не спи, а дни и нощи дебне плячката си, докато не я улови, така и ние да бъдем жадни и гладни да извършваме всяко добро!

Накрая, приветстваме с „Добре дошъл!“ най-новия ни пътешественик – Боян!

Въпроси, които ни вълнуваха:

– Боян научи какво означава „девица“, както и „вдовица“.
– Митко се вълнува дали наистина, когато Господ е раздавал земя на народите, на България е дал парче от рая?
– Какво означава „сретение“? Най-интересното предположение беше „средновековие“.