Ето че вече се приближаваме към края на чудното житие на патриарх Авраам. Дълго бе това наше пътешествие, затова и нашият верен водач св. Йоан Златоуст, чиято памет празнуваме днес, продължава да ни окуражава: „Достигнахме накрая пристанището. Но да не се предаваме от това на безгрижие, а да покажем още повече усърдие и бдителност. И кормчиите, когато са преплавали безбройните морски бездни и вече се готвят с пуснати платна и готова за спускане котва да влязат в пристанището, точно тогава и показват особена внимателност и загриженост, за да […] не изгубят плодовете от предишния си труд“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 30.

Праведният Авраам се уповавал на Бога през целия си живот и Господ го избавял от всяка скръб и притеснение, но забавял да изпълни обещанието за многобройно потомство, за да засияе още повече пред нас великото търпение и непоколебимата вяра на праотеца. Най-сетне настъпил часът Авраам да получи „венеца на всички блага“:

„Онова, което природата не могла да извърши, извършила Божията благодат.“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 43.

Еврейското име Исаак означава „смях“, затова и Сарра възкликнала:

Научен от Светия Дух, Златословесният Йоан ни разяснява думите на Сарра „смях ми стори Господ“, която сякаш казва: „Раждането на син е за мен причина за радост, но не само за мен, а и всички, които чуят за това необикновено раждане, ще се зарадват заедно с мен. Голям е дарът, който ми е изпратен от Бога; той надвишава човешката немощ“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 43.

А Бог дал на Сарра дори мляко, за да кърми сама младенеца – като свидетелство, че детето е нейно. „За да бъде очевидна за всички действителността на раждането и да увери в чудото всички, както съвременниците си, така и потомците си, слушащи за това.“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 43.

Исаак пораснал и го отбили, ала грижите за него едва започвали:

Сарра осъзнавала, че двамата с Авраам са вече престарели, и се страхувала, че Измаил, синът на робинята, ще продължи да се отнася така дръзко със сина им Исаак, роден според Божието обещание; страхувала се, че Измаил ще продължи да се счита за равен с Исаак и да се домогва до бащиното наследство. Макар и справедливи, думите на Сарра се видели тежки на Авраам, но Сам Бог я защитил:

Сарра претърпяла много скърби през живота си от любов към Авраам и Създателят не допуснал праведника да оскърби душата ѝ. Тук тайнствено ни се преподава много важен урок за всяко едно семейство – колко важна е йерархията в дома.

Заради праведния Авраам робинята Агар отново е спасена от човеколюбивия Бог. „Така, когато сме получили Божието благоволение, макар и да се намираме в пустиня, ще живеем по-безопасно от живеещите в градовете.“ И тъй, Измаил заживял в безопасност, но далеч от своя баща. Св. Йоан Златоуст, Беседа 43.

Едничка радост на престарелия Авраам останал Исаак, роденият по обещание:

Когато Бог „изкушава“ някого, нашият Творец всъщност предоставя случай на човека да прояви своята любов, преданост и послушание към Бога. По този начин бил изкушен и Авраам, ала делото, което Бог му възлагал, превишавало човешката природа. „Твърде тежка заповед! Всяка дума сама по себе си била достатъчна да потресе душата на праведника! За мен е удивително и това как само е могъл праведникът да изслуша такива думи“, вълнуваме се заедно със Златоустия Йоан. Св. Йоан Златоуст, Беседа 43.

А Авраам не се поколебал, не паднал духом, не започнал да разсъждава по човешки: „Как ще се изпълнят тогава Божиите обещания? Как е възможно от отсечено дърво да се роди плод или от пресъхнал извор да потекат реки?“. Нищо такова не помислил Авраам. В този миг той се грижел само за едно – да изпълни Божията заповед, която за него стояла по-високо от всяка бащина любов и състрадание:

Децата са притихнали. Защо имам чувството, че чак са се смалили на местата си? ... Имаме си начин да преодоляваме неочаквано сполетяла ни тревога – рисуваме на дъската, сякаш се опитваме да предадем на бялата повърхност своето вълнение. Хубавото е, че децата винаги са готови да творят:

Да, дори и рисунките ни днес са мънички, мънички; както мъничко и свито е сърцето ни, тръпнещо да разбере какво се случва по-нататък:

Три дни Авраам върви до мястото. А само Бог знае какво е било в душата му – престарелият баща трябвало да заколи със собствените си ръце любимия си син. Само боголюбива и мъдра душа, изпълнена с вяра, по-несъкрушима от най-твърдия диамант, можела да покаже такава решителност на волята. „С какви очи гледал сина си, носещ дървата? А ножа и огъня не изгаряли ли него самия?“ Но любовта към Бога събуждала в Авраамовото сърце решимост да преодолее изпитанието.

„Тате“ – само тази дума била в състояние да потресе душата на праведника, а той отговорил: „ето ме!“ – мен, който след малко няма да мога да се наричам вече баща. Авраам гледал красотата на сина си, цъфтящата му възраст, размишлявал върху въпроса му: „а, де е агнето за всесъжение?“ и пророчески отвърнал: „Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение.“

„О, боголюбива душа! О, мъжествен дух! О, силна любов! О, разум, побеждаващ човешката природа!“ – възкликваме с нашия учител свети Йоан Златоуст. Но на кого да се удивляваме повече – на непоколебимия дух на Авраам или на покорността на Исаак, който не избягал, не се огорчил, а се подчинил на баща си – като агнец, безмълвно очакващ да бъде принесен в жертва всесъжение?

Когато всичко било приготвено и не оставало нищо повече да се направи, Благият Господ явява Своето човеколюбие:

Бог дал такава заповед на Авраам не за да бъде действително заклан синът, а за да се разкрие докрай цялата добродетелност на праведника, да видят всички как той е готов да жертва и най-скъпото си и как всецяло се доверява на Бога.

Отдъхнали си от щастливата развръзка, с децата сега по-лесно можем да видим, че цялата тази случка била предобраз на Христовия кръст:

• ● Както Авраам жертвал своя единороден син, така Бог Отец жертва Своя Единороден Син за целия свят;
• ● Както Исаак послушал баща си, така и Синът послушал Отец до смърт, и то смърт кръстна;
• ● Както Исаак носел дървата за жертва, така и Христос носел Кръста Си към Голгота;
• ● Овенът е принесен вместо Исаак, а въплътеният Син Божи, нашият Господ Иисус Христос, е принесен жертва за всички нас;
• ● Авраамовият син Исаак е възлюбен, и нашият Спасител е наречен „възлюбен Син“ (Мат. 3:17);
• ● Историята на Авраам предобраз и сянка на Христовата жертва, а самата тя изпълнение на Божия промисъл за спасението на човешкия род от греха и смъртта.

Авраам, който изпълнил на дело Божиите заповеди, е почитан и до днес като праведен, „защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани“ (Рим. 2:13) по думите на светия първовърховен апостол Павел.

Авраам и Сарра отишли да живеят във Вирсавия – последен земен пристан за боголюбивите души. На 127 г. Сарра починала мирно в Господа, а Авраам горко я оплаквал. Едва при Саррината смърт Авраам придобил своята първа недвижима собственост. Богат на добродетели, но беден на имоти, праведникът нямал где да погребе своята любима съпруга. Тогава купил за гробница пещерата Махпела в Ханаанската земя.

175 години Авраам живял праведно на грешната земя, а сетне, „престарял и наситен на живот“, се прибрал при своя „народ“ – рода на ония, които нищо на света не може да „отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч“ (Рим. 8:35).

Неизброимо множество святи души последвали примера на Авраам и се упокоили в неговото праведно лоно. Неизчислими като брой, незнайни като имена – размножени и преумножени, „както небесните звезди и както пясъка по морето“ (Бит. 22:17).

Ала на днешния ден за нас с децата една от „небесните звезди“ свети по-ярко от останалите; една от „песъчинките“ по морския бряг за нас несъмнено е бисер, сияещ с особена сила:

Днес честваме празника на нашия любим учител и водач свети Йоан Златоуст.

„Ум небесен, глъбина на премъдрост, чаша всезлатна, лястовица богогласна, единонравен на апостолите; добър пастир, полагащ душата си за овцете; уста златосияйна, проповедник на покаянието и милосърдието; златоизвършител на догматите, златокована тръба на Църквата, златозвучно свирало; светило на света, учител на вселената.“ Миней, месец ноември, ден 13-и.

Децата веднага отгатнаха коя е най-често употребяваната дума за светител Йоан – „златен“. Напълно справедливо за онзи, който познавал „тънкостта на думите“ и притежавал премъдрост, „по-благолепна от слънцето и превъзхождаща звездите“ (Прем. Соломонова 7:29).

А ние, учители и ученици от Неделното училище, бихме искали да отправим към светител Йоан Златоуст и нашата скромна благодарствена молитва-възхвала:

Радвай се, свети Йоане, че с твоите медоточни слова не само възрастни, но и децата ни успяваш да поучиш!

Радвай се, че от твоите беседи като от пълноводен извор всеки от нас безценно знание получи!

Радвай се, любими учителю, че цялата вселена, а с нея и нас, жадните за знание, в духовната пустиня напояваш!

Радвай се, доброгласна гусла на Светия Дух, усладила тайниците на сърцето!

Благодарим ти, свети Йоане, ярък светилник на света, че от духовното Слънце светли лъчи и за нас в тъмнината разпръскваш!

Когато дворцовата стража се опитвала да отведе свети Йоан на поредното заточение, народът не искал да го пусне и два дни удържал войниците, а добрият пастир гледал само как да утеши духовните си чеда: „Силни вълни, жестока буря! Но аз не се боя от потъване, защото стоя на камък. Нека беснее морето. То не може да съкруши камъка. Нека се надигат вълните. Те не могат да погълнат Иисусовия кораб. Кажете, от какво да се боя? От смъртта ли? „За мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Фил. 1:21). Никой не може да ни раздели… Не се тревожете от това събитие, покажете ми в едно вашата любов – в непоколебимата вяра“. Жития на светиите, месец ноември, ден 13-и, Житие на св. Йоан Златоуст.

Верният Христов служител – свети Йоан Златоуст – изисквал непоколебима вяра от народа като залог за тяхната любов не толкова към себе си, колкото към Бога.

Ето, вече знаем повече за един праведник, който показал непоколебима вяра – патриарх Авраам.

Патриарх Авраам и неизброимото му потомство след него – миниатюрна частичка от морския пясък или малка блещукаща звезда, всяка една показала любов към своя Творец и Създател!

Свети праведни Аврааме, светителю Йоане Златоусте, молете Бога за нас да ни дари непоколебима вяра и така да покажем на дело нашата любов към вас!

1. „Но защо, след като са заточили свети Йоан и са му причинили толкова много зло, защо неговите врагове са продължавали да искат да го притесняват и измъчват? Не им ли стига, че е далеч от род и родина?“ – недоумява Ани. А ние се утешаваме с думите на премъдрия Соломон: „На премъдростта никога няма да надвие злобата“ (Прем. Соломонова 7:30).