На брега на Генисаретското езеро, където се намирало древното селище Витсаида – това са координатите на днешното ни пътешествие с децата. И за да не се загубим сред красотата на пейзажа, веднага научаваме, че хората наричали това езеро и Галилейското море. Обичайно то било тихо и спокойно, само от време на време в него се извивали силни бури, типични за морския климат.

Тук, на това живописно място, рибарят Зеведей и неговата благочестива съпруга Саломия (дъщеря на св. прав. Йосиф Обручник) родили и отгледали двамата си сина – Яков и Йоан.

Този Христов ученик бил призван да започне своето Евангелие с възвишени, могъщи като гръм слова, които обаче отекват в нашите сърца с благозвучието на камбанен звън, радостно разнасящ вестта, че „Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина“. (Иоан 1:14) В нашата класна стая зазвъняха две звънчета, за да оставят у децата спомен за това велико благовестие.

Необикновен е житейският път на светия апостол Йоан и едва ли бихме могли да говорим за него в пълнота, затова тръгнахме заедно с най-младия сред апостолите, за да видим как неотклонно следвал Господа. Удивени присъствахме на чудния улов на риба, чрез който смиреният Учител призовал четирима от апостолите, сред които и свети Йоан Богослов, да ловят оттук насетне човеци:

Свети Йоан бил чист, незлобив и доверчив, но в същото време изпълнен с ревност за славата Божия. Той обикнал Спасителя с цялата сила на девственото си, невинно сърце, затова и Господ го обичал повече от всички Свои ученици.

Йоан бил сред тези трима най-близки ученици, на които били открити тайните на Божието домостроителство; например той бил свидетел на чудото на възкресението (още при възкресяването на Иаировата дъщеря) и на славното Преображение на Тавор.

Само Йоан можел с кротост и дръзновение да се облегне на Иисусовите гърди и да моли да бъде открито на апостолите кой ще предаде невинния Учител; само той бил винаги готов да следва своя възлюбен Господ навсякъде и при всякакви обстоятелства.

По пътя към Голгота едничък Йоан от апостолите продължил да следва Господа и, заедно с жените мироносици, останал близо до Кръста по време на доброволните Христови страдания.

Колкото повече научаваме за светия апостол Йоан Богослов, толкова по-ясно осъзнаваме – неговият път е пример за всички ни как трябва да носим Бога в сърцето си. Защото само сърце, което носи Бога в себе си, може да извърви докрай трънливия път до Голгота.

И само на такова сърце Бог дава да извършва дивни чудеса, да покорява на Христовата вяра цели народи и племена, острови и градове, да остави за утешение на вярващите боговдъхновено Евангелие, което и до днес поразява като гръм още с първите си редове: „В началото бе Словото“ (Йоан 1:1).

Благодарни на светия апостол за трудовете, си обещаваме да продължаваме да четем неговите евангелски слова, за да помним за „Живата Вода“, за „Хляба на живота“, за „Пътя, Истината и Живота“, за „Вратата, през която влизаме в Небесното царство“.

Мони е удивена как свети Йоан Богослов е успял да извърши толкова много поразителни чудеса само в рамките на един човешки живот. Най-мъничкият, Сава, пък твърди, че това е най-дългият урок, който изобщо някога сме имали. Всички деца имат желание да предадат с рисунка своите впечатления:

Това на дъската не са какви да е птици, а смелите опити на Иван, Катето и Йоана да нарисуват орел. Останалите се задоволиха да изобразят достатъчно много кораби и рибарски мрежи.

Е, ще трябва да се съглася с всички: Да, мила Мони, и аз се чудя, точно като теб, колко пълноценен може да бъде един човешки живот, устремен изцяло към съвършено познаване на Бога.

И, ти, любопитен Сава, си прав – предълъг е този урок, в който неумело се опитваме да вместим святата любовта на възлюбения апостол към кроткия Учител.

И с нашите художници на дъската ще трябва да се съглася и да размисля как „В началото бе Словото“, и Словото, станало Човек, призова един беден рибарски син на име Йоан, за да го направи Свой любим ученик, апостол, „син на гърма“, Богослов, могъщ орел във висините, който ни известява Божиите наредби!

Розов прашец – като последен знак на Божието благоволение към апостол и евангелист Йоан – розова целителна манна излизала от гроба на светеца всяка година на този ден (8 май ст.ст.). Необикновен живот, озарен от необикновено знамение. А ние с децата избрахме този символ, за да помним с обич и благоговение светия апостол:

Тези розовеещи мидени черупки и камъче ще ни припомнят за днешния празник, който в Синай бил наричан родизмос (розов), и поглеждайки към тях, дай Боже винаги да чуваме кроткия глас на апостол Йоан, зовящ към нас с любов: „Дечица, обичайте се!”.