Камбанен звън отново ни събира.
Камбанен звън в сърцата ни не спира
да носи тиха радост и утеха...

Утехата, че отново сме заедно след повече от половингодишно прекъсване. Утеха за нас, преподавателите, да видим толкова пораснали деца, все така жадни да питат и търсят. Утеха за децата – най-сетне да се видят и поговорят, събрани заедно.

Добре дошли, скъпи деца! Молим се на Пресвета Богородица и на всички светии да ви закрилят и водят по пътя на истината! Приветстваме с добре дошли и нашите нови пътешественици – Никол и Емил! На добър час!

Нашето първо занятие започна спонтанно с поклон пред Монреалската икона на Божията Майка. Поднесохме на Владичицата прекрасен слънчоглед, донесен от нашата първокласничка Йоанна Филипова, и се помолихме Богородица да бъде наша учителка и наставница в учението и всяко добро дело.

Е, време е за пътешествия! Децата са готови да говорим за свети пророк Моисей, сякаш опитвайки се да се върнат към обичайния ход на нещата. Но, по Божия воля, тази година се случиха събития, които изкараха всички нас от рамката на обичайното. Затова решихме на нашето първо занятие да оставим децата да споделят своята гледна точка. И вместо да се крием зад маски, искрено да потърсим отговор: „Как християнинът гледа на въпроса за живота и смъртта?“

Върнахме се към изминалите месеци, за да открием как се е чувствал всеки един от нас: В последното наше занятие говорихме за Моисей и спряхме разказа точно на прага на огромната пустиня, през която светият пророк трябвало да преведе еврейския народ... На прага на нещо неизживявано и непознато... И в следващия миг ние самите, учители и ученици, се оказахме във водовъртежа на събития, небивали досега... Господ ни поведе из непозната пустиня, за да ни накара да се опомним. Отдавна, много отдавна сложихме маски на душите си... Дойде време да ги видим и на лицата си, за да се замислим – така ли искаме да живеем?

Децата ни със сигурност не искат да живеят така.

И за наша изненада те дори не са толкова уплашени. Всички, без изключение, избраха да споделят: „Не ме е страх, защото...“

Бяхме подготвили и лист „Страхувам се, защото...“, но той си остана празен.

Говорихме за:

• човешките планове и планът на Бога за човека – колко съществено могат да се различават;
• осъждането на гледната точка на другия и вредата от съденето;
• болестта добро ли е или зло? И знаем ли кое е добро или зло наистина.

Тук децата чуха и една поучителна приказка:

Живял някога един беден селянин със своя син. Всичко, което имали, била една кобила. Един ден кобилата им избягала и техният съсед дошъл и им рекъл:
– Колко страшно, избяга ви кобилата!
А селянинът му отговорил:
– Аз не знам дали е страшно или не. Бог знае! Воля Божия, слава на Него!

На следващия ден кобилата се завърнала и довела със себе си цяло стадо диви коне. Всички съседи се събрали и коментирали:
– Какво щастие! Кобилата ти доведе толкова много други коне! Сега си богат човек.
– Аз не знам дали това е добро или лошо. Бог знае! Воля Божия, слава на Него! – рекъл беднякът.

Синът на селянина поискал да опитоми конете и яхнал един от тях. Но конят го хвърлил далече, та синът си счупил крака и останал сакат. Съседите веднага рекли:
– Какво нещастие те сполетя! Синът ти остана сакат.
Селянинът отново отговорил:
– Аз не знам дали това е щастие или нещастие. Бог знае! Воля Божия, слава на Него!

Скоро след това в селото дошли военни и мобилизирали за война всички способни млади мъже. Взели и сина на съседа, а този на бедния селянин не взели, защото бил сакат. Тогава съседът му рекъл:
– Може би никога повече не ще си видя сина... Но ти си щастлив, твоят син го пощадиха.
А селянинът за пореден път смирено отговорил:
– Аз не зная дали това е щастие или нещастие. Бог знае! Воля Божия, слава на Него!

И от всичко казано се убедихме: Животът и смъртта са в ръцете на Господа. Християнинът знае това и се старае всяка своя грижа да предаде на Него Единия. Старае се също да използва своя разум – този велик Божи дар – за да постъпва правилно и според Божиите заповеди. Ето затова ние толкова внимателно изучаваме блаженствата, в които са скрити основни добродетели. В трудни моменти, когато не знаем как да постъпим, те ще ни се притекат на помощ – стига само да сме ги вложили в сърцето си!

Извадихме отново нашата „съкровищница на добродетелите“. Припомнихме си какво символизира всяко едно камъче в нея. Обсъдихме как всяка една от тези добродетели би ни помогнала по време на пандемията: Смирението – да приемаме Божията воля и да благодарим;
Дарът на сълзите – да оплакваме греховете си;
Кротостта – да не се гневим под напора на греховните страсти. (Тук чухме разкази от децата за някои странични ефекти на дистанционното обучение).
Гладът и жаждата за правда – силно да се стремим към истината и това да просвещава ума ни да я виждаме такава, каквато е.
Милосърдието – да съчувстваме на ближния и да проявяваме любов, както ни призова в своето послание до паството и нашия скъп дядо владика Фотий.

Въпроси, които ни вълнуваха:

– Страхът от смъртта вълнува Маги, но и почти всички останали деца;
– Краят на света в момента е най-вълнуващата тема за Алекс Д.