На днешния ден решихме да отдъхнем от мислените ни пътешествия по света... Да спрем, за да чуем какво говори сърцето ни.

Вслушахме се внимателно в Господните слова: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец...” (Мат. 6:6). Заедно с децата открихме коя е тази скришна стая и какво означава да заключим вратата. Както знаете, всяка стая има нужда от ред и чистота, затова се замислихме как да подредим и нашата.

В оживен разговор, изпълнен с много предположения и въпроси, децата лесно чуха какво говори собственото им сърце – за Господа, за обич, за мама и татко, за добри дела – и сякаш непрестанно зове: „Отче наш, Който си на небесата!”...

Прошение след прошение се опитвахме да вникнем в дълбокия смисъл на Господнята молитва, и най-вече да я обикнем и запечатаме в сърцата си. Накрая написахме прошенията на молитвата „Отче наш” на отделни листчета и всеки от учениците изтегли произволно прошение. Прочетохме ги едно подир друго, отправяйки „с едно сърце и едни уста” молитва към Господа. Дай Боже, всеки от нас да се потруди и вложи в своята „скришна стая” поне мъничка част от благодатта на Господнята молитва.

Въпроси, които ни вълнуваха:

– Защо сърцето е толкова важно за нас и какво наричаме сърце?
– За силата на Кръста и кое всъщност ни пази? – Маги с основание не приемаше, че това е само механичното прекръстване. Този въпрос даде добър повод да поговорим отново за силата на вярата на самия човек.
– За страховете ни и как да се борим с тях?
– Съществуват ли демони и има ли хора, обладани от зли духове?