В Неделя на Страшния съд с децата намираме тих пристан в отворените обятия на нашия милосърден Господ, който зове: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте“ (Мат. 25:34-36).

Коя е тази добродетел, за която Господ обещава Небесното царство?

Свети Йоан Милостиви често разказвал на своите клирици едно свое дивно видение. На 16 години бъдещият Александрийски патриарх видял насън прекрасна девица, облечена в блестящи одежди и с венец от маслинени клонки на главата. Когато я попитал коя е, тя отвърнала: „Аз съм голямата дъщеря на Великия Цар и първата сред дъщерите Му... пред Него никой няма такава сила и дръзновение като мен. Аз Го доведох от небето на земята и Го подбудих да се облече в човешка плът заради спасението на хората“.

Така, добре упътени от словата на свети Йоан Милостиви, децата възкликнаха заедно с него: „Наистина в образа на девицата ми се яви Милосърдието“! А Серафима Г. знаеше точно словата на петото блаженство:

Цялото Писание постоянно ни призовава да бъдем милосърдни: Господ вика към нас чрез пророците: „Милост искам, а не жертва“ (Осия 6:6), увещава и призовава чрез апостолите: „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36). Децата много добре знаят какво е милосърдие – да имаме състрадание към ближните, да чувстваме тяхната скръб и болка – но и тяхната радост – като свои, да искаме да им помогнем от добро сърце. И колкото повече прояви на милосърдие изреждахме, толкова по-ясно разбирахме, че то е проява на любов. Онази любов, за която боговдъхновеният свети апостол Павел пише: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (1 Кор. 13:4-7). Любовта е пълнота на добродетелите, а милосърдието не е истинско, ако в него няма любов. Който дава с любов, винаги дава много. Децата си спомниха примера на бедната вдовица, която пуснала две лепти, а те били цялата ѝ прехрана.

Много лесно изброихме и външните прояви на милосърдие – да помогнеш на гладен, жаден, бос и гол; да посетиш болен. Обърнахме повече внимание на видовете духовна милостиня – една добра дума или навременен и деликатен съвет, една усмивка или съпричастна въздишка; състрадание към болката или радост за успехите. А колко по-голяма милост и любов е молитвата за ближния!

Научихме още, че:

• милостта е за всички – достойни или не – и се дава без завист или свидливост, а с любов; Децата с интерес изслушаха откъс от разказа за Петър Митар, който бил толкова немилосърден, че никога не бил давал нищо на бедните. Веднъж един просяк така го ядосал с молбите си, че Петър хвърлил по него един от хлябовете, които карал всеки ден за княжеския обяд. След два дни митарят се разболял тежко. Краят му наближавал. Видял себе си изправен на съд, на който с везни мерели делата му. Злите демони поставили на едната везна всичките му лоши дела, а ангелите били тъжни и не знаели какво да сторят. Тогава един от ангелите сложил на другата везна хлябът, който Петър хвърлил по просяка.
  

  И този хляб натежал повече от всичките му грехове. Когато дошъл на себе си, Петър Митар си казал: „Ако само един хляб, хвърлен в лицето на бедния, толкова ми помогна на съда, колко и повече може да ме спаси щедрата милостиня, която се извършва с вяра и усърдие“?
• милосърдието не се извършва на показ, а по възможност тайно и „Твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве“ (Мат. 6:4). Децата се удивиха от милосърдието на св. Николай, Мирликийски Чудотворец, който през нощта на три пъти хвърлял в дома на обеднелия баща кесии със злато, за да може честно да омъжи дъщерите си.
• всеки, дори и беден, може да дава, стига само да има любов в сърцето;
• Не ние правим голямо добро на бедния, а той на нас – защото за малката милост Господ ни обещава Царството. Чрез нуждаещите се ние даваме на самия Христос! Отново черпим пример от свети Йоан Милостиви. Когато встъпвал на Александрийския патриаршески престол, той помолил своите приближени: „Обиколете целия град и ми напишете имената на моите господари!“ Попитали го: „Кои?“ „Бедните и нещастните, защото могат да спасят душата ми и да я въведат в рая.“ – отвърнал светият патриарх.
• милостинята служи за спасение, само ако се дава с вяра, надежда и любов;

Противоположни на милосърдието са немилосърдието и жестокостта. Немилостивите хора са равнодушни към чуждото страдание и гледат с досада на нуждите на другите хора. И така, не проявяват милост:

• към бедните – поради сребролюбие;
• към страдащите – тъй като жестоко лишили собствената си душа от общение с Бога, немилосърдните са неспособни да проявят съчувствие и към ближния;
• към съгрешаващите – осъждането на ближния е не по-малка проява на жестокост. Тук си припомнихме и словата на свети Йоан Златоуст: „Мрази злото, а не злия! Ненавиждай греха, а не грешника“.
• към всеки човек, ако му завиждаме. Завистливите са загубили любовта! Завистта не може да обича и не понася чуждото щастие.
• към животните – добрият човек е милостив и към животните, „на мравката път прави“.

Жестокият е жесток преди всичко към своята собствена душа, защото е убил в нея всичко свято и възвишено – добротата, милосърдието, любовта!

Пред очите ни заблестя в пълнота образът на тази първа дъщеря на Великия цар и ние искахме да слушаме още и още за нея. Сякаш изваден от красива източна приказка пред нас се издигна прекрасният дворец на индийския цар Гундафор, който възмечтал да притежава най-впечатляващия палат на своето време. Изпратил свой търговец в Палестина, за да му доведе най-изкусния майстор. Свети апостол Тома се представил за строител, изпълнявайки Божията воля да проповядва в Индия. Цар Гундафор дал на „строителя“ Тома много злато и зачакал. А светият апостол веднага раздал всичкото злато на бедните. Минали повече от две години и царят поискал да види готовия дворец, а свети Тома му казал: „В този живот не можеш да го видиш, но когато си отидеш оттук“… Вероятно всички знаем края на тази вдъхновяваща случка от житието на свети ап. Тома. Апостолът не излъгал – заради милостинята царят получил най-чудния палат в Небесното царство. А децата веднага се зачудиха на свой ред – какъв ли е палатът на свети апостол Тома?

С надежда и любов поставихме и поредното камъче в нашата „Съкровищница на добродетелите“. Избрахме пирит, който само външно прилича на късче сребро. Поставиха го Алекс и Моника с пожелание да ни напомня да не се подмамване по външния блясък, а да помним – истинското щастие е да даваш!

Въпроси, които ни вълнуваха:

– Вярно ли е, че трябва да учим, за да станем богати? – Митко обобщи въпрос, който се оказа, че вълнува всички. Опитваме се да изясним целта на ученето и познанието изобщо, а именно, полагайки усилия да трупаме знания, да изпросим помощ сам Господ да просветлява ума ни. Освен това, между учене и богатство няма пряка зависимост. Много често е точно обратното.
– Съществува ли реална опасност роботите да „превземат“ дейността на хората? – този въпрос отвори вратите на една много широка дискусия за роботите, изкуствения интелект и доколко е възможно човешката дейност да се автоматизира, за истината и лъжата, за абсолютната необходимост да използваме разума си, даден ни от Бога. (Темата бе толкова актуална за децата, че бе на път да измести основната.) С интерес установихме, че у децата има известен страх, че докато пораснат, няма да има достатъчно работа за тях, който най-вероятно е внушен от стотиците в момента филми по темата, които негласно заявяват, че науката е с неограничени възможности.