Колко радостно-загадъчен е светът през детските очи! Хубаво е да надничаш в тях и да намираш изгубената чистота и простота на неопитното, ала искрено младенческо сърце. С надеждата и ние да станем като деца, попитахме нашите възпитаници чий е образът, който виждат пред себе си – лик на мъж, лик на жена или Божи ангел?

И малки, и големи отговориха единодушно – ангел. Отново поразително прави се оказаха нашите смели пътешественици. Защото има ли по-ангелоподобен живот от този на преподобна Мария Египетска – светицата, която се обърнала от мрака на греха към светлата надежда на истинското покаяние; мъдрата Христова последователка, която повярвала от сърце, че няма грях, който да надвишава Божието милосърдие и човеколюбие? Уви, колко често и днес можем да чуем мнимото оправдание, че греховете ни са твърде много и няма как Господ да ни прости, а тогава – защо да се стараем?

Днес, в Петата седмица на Великия пост, имаме най-верния изобличител на подобни „мъдрувания“ – от иконата ни гледат две добри очи – очи, ослепели нявга в дълбините на порока, за да прогледат изведнъж, умити в бездната на Божието човеколюбие чрез сълзите на покаянието: преподобна Мария Египетска.

Тъй дивно е нейното житие, че написалият го неин съвременник св. Софроний, патриарх Йерусалимски, ни предупреждава: „И да не си помисли някой, че съм се осмелил да пиша неистини, ако у него се породи съмнение в това чудно събитие: за светостта не подобава да се лъже“. Жития за април, ден първи, Житие на преп. Мария Египетска.

Поемаме на дълъг път заедно със стареца Зосима. Достигаме до стените на манастира край река Йордан. Не си мислете, че пътуваме само мислено. Всяко едно от децата иска да сподели своята представа за тази чудна обител. Сами можете да видите колко много манастири се появиха на нашата дъска:

Водени от благочестивия Зосима, вече двадесет дни бродим из негостоприемната Йорданска пустиня. Гладуваме и жадуваме да срещнем поне сянка на човек, а Господ ни удостоява с много повече – заревото на ангел! Слушаме поучителния разказ на светата пустиножителка за живота ѝ.

Децата следят всяка стъпка на света Мария – от бягството ѝ на 12 години от бащиния дом в Египет, през бедното греховно съществуване на момичето в богатия град Александрия. Достигаме до бреговете на Палестина, продължаваме по суша към Йерусалим, а Мария все още е изпълнена само с греховни желания. Настъпва празникът Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен и Мария по навик се смесва с тълпата, тръгнала да се поклони пред светинята. А Господ чака и нейната душа да се обърне. 17 години тя е грешала в разпътната Александрия. Сега пристъпва, за първи път усетила, че не е само плът, че има и душа. А Господ чака тя да стигне до Божия дом, за да ѝ препречи пътя точно на прага му…. Защо? Нима наистина няма опрощение за грешниците? Не, напротив. Господ често ни „препречва“ пътя, защото не сме оставили никаква друга възможност да се срещнем с Него в живота си. Така Го срещнала и Мария. И срещата разтърсила душата ѝ – тя за първи път в живота си осъзнала, че многобройните ѝ грехове я отделят от Бога и тя не може да се доближи до Него, ако не се промени.

И крехката жена Мария поела веднага по стръмния път, посочен ѝ от Бога – прекосила река Йордан и до края на живота си се подвизавала да възвърне своята изгубена чистота, да изпроси от Бога прошка на греховете, да си възвърне красотата на името „човек“.

Една жена с решимост поела по пътя на покаянието и за 47 години в пустинята така очистила себе си от греховните страсти, че гола, боса, жадна и гладна, можела с пълна сила да зове към Бога: „Храня се и се завивам с всесилното Божие слово, защото „не само с хляб ще живее човек“! А като нямат дрехи, в скалите ще се скрият свалилите от себе си покривалата на греха“. Жития за април, ден първи, Житие на преп. Мария Египетска.

Преподобна Мария в един миг се покаяла и се изпълнила с решимост да промени живота си дотам, че и до днес я възпяваме като „земен ангел“. За един миг светицата изоставила пътя на беззаконието и всеотдайно стъпила на пътя на правдата.

Така ни се иска и ние да можем да последваме света Мария в пустинята и да се спасим като нея! Да, сега вече наистина се размечтахме. Това не би могло да стане! Или греховно-замъгленият ми взор на възрастен човек отново се заблуждава?

Време е, както винаги, да потърсим по-опитен водач, който да ни посочи верния път. Днес намираме посоката в богоозарените слова на светител Теофан Затворник:

„Има отдалечаване от света телом – това е отиването в пустинята. Но има и отдалечаване от света, без да излизаме от него – чрез начина ни на живот. Светът ще е пред очите ти, но няма да съществува за тебе; ще се изменя по свой ред, а ти ще имаш свои порядки. Той ще отива на театър, а ти – на църква; той ще танцува, а ти ще правиш поклони; той ще излиза на разходка, а ти ще бъдеш у дома в уединение; той ще се отдава на празнословие и смях, а ти ще пребъдваш в мълчание и прославяне на Бога; той ще чете празни романи, а ти ще четеш Божието слово…И ще станеш подражател на света Мария, без да се отдалечаваш в пустинята.“ св. Теофан Затворник, Творения, Том I, Врати на покаянието, с.273.

Ето ни, свети Теофане, всички пътешественици от Неделното училище, притихнали в едно ъгълче на любимата църква, готови да изпълним твоите заръки в очакване на Светлото Христово Възкресение. Ние тихичко пеем в един глас: „Ела, дойди, Господи, поведи и нас към Твоето място на дивното селение, даже до Божия дом, с радостния и славословен глас на празнуващото множество!“.