Миналата неделя с пътешествениците от неделното училище се отправихме на далечно странстване, за да доведем заедно със слугата на Авраам благочестива съпруга за неговия любим син Исаак. Пленени от вълнуващата среща на Исаак и Ревека, на нас ни се струваше, че слушаме приспивните слова на стара, престара приказка…

Ала пред двамата млади предстоял животът такъв, какъвто е за всеки един човек – изпълнен и с радости, и с много скърби:

Цели двадесет години се молил благодушният Исаак на Господа да го удостои да стане баща. И ние „като се поучаваме от събитията в живота на този праведник, никога да не преставаме да умоляваме Бога; да покажем пламенна ревност и да не бъдем нетърпеливи, да не изпадаме в леност, ако не бъдем чути веднага. Може би Господ се бави, като ни учи с това на неотслабваща прилежност (в молитвата) и иска да получим и за търпението си награда“. Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 49.

Ето какви имена дала Ревека на своите синове – Исав (от евр. – „космат“) и Яков (евр. – „спъващ“), защото още при самото раждане по-малкият сякаш спъвал по-големия си брат и показвал голяма решимост да го изпревари.

Естествено било за бащата Исаак да обича повече Исав – и защото бил първородният му син, и заради вкусния дивеч, който му носел.

Съвсем естествено било и за майката Ревека да обича повече своя по-малък син Яков – заради простосърдечието му, а и защото, бидейки земеделец, той бил по-често у дома и много ѝ помагал.

А първородството било почитано от дълбока древност като Божи дар. Та нима е възможно за човека да промени реда, по който са се родили децата в едно семейство?!

Но да се върнем към историята за Исав и Яков! За целта са ни необходими първите участници в импровизирания ни театър. Е, хайде, има ли желаещи?

О, определено има интерес към ролята на Яков! Ала Исав? Кой ли ще пожелае да бъде Исав, макар и за малко?

Е, да си призная, очаквах го! Дори сме подготвени! Затова този път ще разиграем куклен театър. С радост ви представяме Исав и Яков:

Сега вече всичко е наред: Алекс Н. и Крис веднага са готови да произнесат репликите. Моника е нашият четец:

Неразумният Исав продал за храна достойнството, дадено му от самия Бог. Продал го за една паница леща – това било „червеното“, за което единствено копнеела душата му в онзи момент.

„Но защо? Как е възможно това да се случи?“ – четем въпрос в детските очи. Възможно е, мили деца, но единствено тогава, когато станем нечувствителни към дара и вече не сме в състояние да го оценим; когато подобно на Исав започнем да питаме: „Защо ми е това…?“ (Бит. 25:32).

Исав получил ново име – Едом (от евр. – „червен“) и заедно с това загубил най-ценното, което имал – първородството!

А „ние като слушаме това, ще се научим никога да не пренебрегваме Божиите дарове и да не губим голямото за нещо малко и нищожно“ – съгласяваме се със Златоустия наш неизменен водач. Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 50.

И уж сме съгласни, а цялата човешка история ни изобличава. Защото на дело вършим точно обратното – нехайно продаваме първородство за паница леща или цялата райска градина за забранения плод… И после? Животът продължава:

Само два стиха от Писанието, а ни разкриват толкова много за Исав. За да разберем, че не просто поради неговото отричане от дара на първородството, а поради невъздържаността на целия му живот следва по-нататъшното развитие на историята в Стария Завет. Исав не се поучил от примера на своя дядо Авраам, който изпратил да търсят благочестива съпруга за Исаак далеч, далеч зад пределите на мястото, където живеел – чак в Месопотамия. Не, Исав не се грижел за това дали съпругите му ще бъдат от добър род като неговата майка, затова си взел жени от местните хетейци. Те не уважавали възрастните родители на Исав, а напротив – станали горчило за тях, защото, както е казано в църковнославянския текст, „…се противяха на Исаак и Ревека“. По това време Исаак бил вече 100-годишен. А щом жените се карали и противоречели, то от това разбираме и за непочтителното отношение на самия Исав към праведните Исаак и Ревека.

И душата на червения Едом загрубявала все повече и повече. Смесвайки се с грубите обичаи на местните жители, тя ставала тъмна, изгубила естествения блясък на общуването с Бога.

Ето че животът на праведника Исаак се приближавал към своя край:

Ревека виждала благородството на по-малкия си син Яков и заради това желаела той да получи благословията на първородния. А именно заради това благородство на душата и кротост на нрава Яков повече се грижел да не би да оскърби с измама своя баща, когото така почитал. Като любим послушен син, той изпълнил заръката на Ревека и така за втори път „спънал“ своя по-голям брат, като получил желаната благословия:

И така, Яков зажадувал за първородството. Онова първородство, което хората загубили още в рая. Заради една-едничка ябълка! Онова първородство, което първият Адам не опазил, защото бил забравил стойността на дара – да бъдеш син, първороден син, образ и подобие на Всевишния Бог!

Почувствал се измамен и ограбен, едва добрал се до втората благословия на баща си, Исав също пожелал… Пожелал да убие родния си брат Яков! „Това е като да убиеш себе си!“ – възкликва Анна, на която Бог е дал разум не според 7-годишната ѝ възраст, а много повече.

Двама близнаци. Родни братя. Исав и Яков. Две човешки същества между многобройни народи и племена – като два класа жито насред житна нива; като два обли речни камъка на дъното на планинска река; като две жълъдчета в букова гора. На пръв поглед си приличат, и то много. Но дали наистина си приличат?

Очакваме отговор на въпроса от всички пътешественици, на които предстои да изрисуват личица на своите еднакви жълъдчета.

Днес към нас се присъединиха две нови пътешественички – прекрасните Емили и Зара. Добре дошли и ни бъдете все така слънчеви и ентусиазирани!