Четвърта Неделя на Великия пост. С децата все още мислено съзерцаваме изгонването на човека от рая: пред нас е страшният херувим с пламенен меч, обръщащ се на всички страни; пред нас са печалните лица на Адам и Ева, тъгуващи за сладостния рай, от който току-що са се лишили:

Как гòрко плачат нашите прародители – предчувствайки тежестта на живота, на който сами се обрекли, те оплаквали своето внезапно лишаване от Божията любов. Но ето че милостивият Господ устройва в скръбното им житие да се редуват тъга и радост:

Ева вече се е научила, че за всичко трябва да благодари на Бога и че Бог е причината за всичко съществуващо, затова нарича детето с името Каин, което на еврейски значи: „придобих човек от Господа“. Ето че тежкото наказание веднага дало добрия плод на благодарността към Бога. И Господ умножава даровете Си, като дава още деца на Адам и Ева:

Кое накарало двамата братя да принесат жертва Богу? Та те нямали учител, който да ги научи как се постъпва. Но собствената им съвест и вложеният от Твореца разум ги подбудили да благодарят на Бога за многото Му благодеяния. „В нашата природа е вложено познание за това какво сме длъжни да правим и какво не, и Творецът ни е създал свободни.“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 20.

И бидейки свободен, Каин принесъл безразсъдно и без грижа каквото му попаднало от земните плодове. А Авел старателно принесъл от първородните и не само от първородните, но и „от тлъстината им“, т.е. от най-доброто. По-малкият брат принесъл дар с искрено сърце. Затова и Бог „приел“ неговия дар, т.е. похвалил чистото намерение на сърцето му. А дарът на Каин не бил приет. Колко внимателно трябва и ние да изследваме дали жертваме за Бога най-доброто, на което сме способни или което имаме! И колко внимание се иска да не помислим за себе си, че сме повече от другите и че заслужаваме повече, защото в този миг и нашето лице, досущ като Каиновото в онзи ден, ще се помрачи. А нашето огорчение ще роди завист и злоба. Но човеколюбивият Бог ще протегне спасителна ръка и към нас:

Ала Каин вече бил обзет от братоубийствена завист. „Както неизлечимите рани не се поддават нито на остри, нито на смекчаващи лекарства, така и душата, станала веднъж пленница и предала се на някой грях …, не се изправя, колкото и някой да ѝ внушава, тя сякаш съвсем няма слух, не получава от увещанието никаква полза не защото не може, а защото не иска.“

„Да идем на полето“ – думи на брат, а намерение на коварен убиец.

Плачевен стон се изтръгва и от нашите гърди, когато повтаряме словата на Златоустия Йоан:

„О, мерзка ръка! О, жалка десница! О, дръзко, гнусно и нагло намерение!... За какво си се въоръжил така против този, който нищо лошо не ти е сторил? За каква вина и от страна на родителите си искаш да им причиниш такова огорчение? Така ли се отплащаш за възпитанието?“

И както Адам чул гласа на Господа в рая да пита: „Адаме, где си?“, така и този първороден Адамов син, „придобит от Господа“, носещ името „човек“, ала уподобил се на звяр, чул: „Где е брат ти Авел?“.

Адам изпитал страх от Господния глас и се скрил. А неговият син – Каин – безчувствен към брата, безразсъден пред Кого отговаря, упорит в греха и нагъл в своето безумие, рекъл: „Не зная. Нима съм пазач на брата си?“.

Често, дори и сред най-жестоките зверове, по-големите следват вложения им от Твореца инстинкт да пазят по-малките. А Каин излял своята ярост върху невинния Авел. Затова и наказанието било голямо:

Понеже употребил за зло силата и здравината на тялото, която Сам Бог му дал, Каин бил обречен да „стене и трепери на земята“ (според славянския превод). Бог не го наказал със смърт, за да не бъде лесно забравена постъпката му и всеки, който го види, да помни защо е наказан така.

И турил Господ Бог знак на Каин, за да не го убие никой. А Каин се заселил в земята Нод (или Наид, от еврейски – „треперене“), та и самото име на мястото да му напомня за извършеното престъпление. Адам и Ева за първи път видели с очите си какво представлява смъртта, породена от греха. Телесната смърт на праведния Авел поразявала сетивата със своята видима грозота и всявала ужас в сърцето. Ала макар и невидима за очите, духовната смърт на убиеца Каин ги уязвявала много повече с мрака на пълното отдалечаване на първородния им син от Бога.

Двама братя по плът, две коренно различни нагласи в две души. Два противоположни пътя в живота и два свободни избора. Да, винаги имаме избор. И ние с децата искаме да изберем верния път, да насочим живота си към послушание на Господа и изпълняване на законите Му.

Дори не се нуждаем от увещаване, но колко хубаво е да се присъединим към вярното паство на свети Йоан Златоуст и да бъдем насърчени от самия него:

„Помислете наистина, ако ние, като се събираме тук, пожелаем всеки път да придобиваме макар и малка частица добро, то как за кратко време ще се изкачим на най-високата степен на добродетелите!“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 20.

Нека се изкачим, деца! Та днес е най-подходящият ден да тръгнем по стълбата на живота! Имаме си чуден водач – свети Йоан Лествичник – оставил ни истинско съкровище. Имаме дори и точна „карта“ на очакващото ни богатство:

„Лествица“ означава именно „стълба“, а най-интересно за децата е как всеки може да падне от нея, докато се изкачва. Свети Йоан Лествичник е описал 30 степени на духовен живот, които ни водят към Бога. Ех, трудно е за малките крачета да извървят толкова стъпки. Затова предлагаме и „детска стълба“:

Макар и само с десет стъпала, тази стълба също е способна да заведе дори и нас, възрастните, до Божиите селения. Стига само да вървим прилежно.

Но, като опитни пътешественици, ние свикнахме да изработваме и осъществяваме и наши планове. Нека споделим и нашата стълба, макар и мъничка (такава я нарисува Иван К.), макар и с едва побралите се имена на стъпалата на Таисия („вяра“ и „любов“), но в същото време чудесно допълнена от „стъпалото“ на Филип („въздържание“):

Колко голяма малка стълба! Вяра, любов и въздържание! Е, скъпи родители, можем ли да кажем, че сме се изкачили по тези „стъпала“ от най-малката стълба?

Аз лично не бих могла. За мен е време да започна.

В неделя призовах дечицата, но в действителност истинският призив е към всички нас:

Да се изкачим, родители! И нека свети Йоан Лествичник моли Бога за всички нас!