Отмина лятото, а натежалата от плодове есен е вече на прага...

В този слънчев ден ние – деца, родители и учители – прекрачихме прага на обичния ни храм с особено вълнение! Камбаната отекваше в сърцата ни с надежда – да бъдем добри и прилежни ученици; да бъдем грижовни и отговорни родители; да бъдем, по словата на св. ап. Павел – „мъдри в доброто и прости в злото.” (Рим. 16:19)!

След края на светата Литургия Негово Преосвещенство Никополският епископ Виктор отслужи молебен за всички учещи се и така бе поставено началото на новата учебна година на Неделното училище. Целият храм, осиян от пламъчетата на десетки свещи! Всяко дете, приковало поглед в тази мъничка светлина – дано тя да се разгори в буен пламък в душата му...

След молебена се събрахме с учениците в познатата класна стая, за да се поздравим с началото – време е за нови знания, нови приятелства, труд и радост. Скъп гост ни бе епископ Виктор.

Ние, преподавателите, с вълнение споделихме с учениците намерено от нас през лятото „съкровище” – всяко дете получи по едно символично бяло камъче-символ с пожелания:

• да носим в сърцата си Господа, „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Който стана глава на ъгъла...” (Мат. 21:42);
• да ни напомня, че всички сме една Църква и искаме да съградим един бял дом на правилна основа;
• да ни накара да се стараем да градим и своя личен храм в душите си, за което са ни необходими много „бели камъчета” – нашите добродетели;
• да знаем, че учението е труд, но ние имаме цел – върху ни да се изпълни обещанието на Нашия Господ Иисус Христос, което изрекъл на ангела на Пергамската църква: „На оногова, който побеждава... ще му дам бяло камъче, и на камъчето, написано ново име...” (Откр. 2:17).

Накрая ученици и преподаватели подариха на дядо владика Виктор бяло камъче, на което Сам Творецът на всичко е изобразил кръст.

Негово Преосвещенство епископ Виктор пожела на децата успешна учебна година и ни разказа за дивното видение на св. ап. Ерм, описано в съставената от него книга „Пастир”: Филипополският светител видял как ангели строят някаква дивна кула от различни камъни. Тези от камъните, които довличали от дъното на водата, която се намирала до кулата, всички ги вграждали в строежа, защото били подредени и се съгласували със структурата на останалите камъни. Така плътно прилепвали един до друг, че структурата на строежа не личала, а сякаш била изградена от един камък. Както било открито на светия апостол, кулата това е Църквата, а камъните, годни за строеж, всички християни по права вяра и живот.

Дядо владика Виктор пожела на учениците тези бели камъчета да станат в сърцата им хубави дялани камъни, та да бъдат добри и верни синове и дъщери на светата Църква за радост на всички!