В неделя след Рождество Христово една мисъл изпълва сърцата ни: „Христос се роди от Пречистата Владичица Богородица, за да избави всеки един от нас от тежкото робство на греха. Слава на Тебе, Спасителю наш!“

И ето, най-последни, пристъпваме и ние да поднесем дарове на Божествения Младенец.

Нашето покаяние, когато сме на изповед. (Георги)

Нашата благодарност към Него. (Илияна)

Нашето покаяние и молитви. (Маги)

Нашите трудове за покаяние и молитви. (Серафима)

Аз бих му дал моето сърце. (Алекс Д.)

Аз бих му дал всичко, което иска. (Алекс Н.)

Аз бих му дала сълзите от моето покаяние. (Сия)

Пари. (Алекс С.)

Аз бих му дала роза, като символ на чистота и невинност. (Ани)

Аз бих му дал обич и вяра. (Митко)

Все още сме във Витлеемската пещера, покланяме се мислено и се опитваме да познаем нашия Бог, лежащ в ясли и повит в пелени. Не облечен в слава и величие идва Той при Своето творение, а в кротост и смирение. Държащият всичко в ръката Си бива държан от пречистите ръце на Богородица и неусетно ни завладява не със силата, а с кротостта Си. Той идва с кроткия поглед на Младенец и сякаш ни зове от самото начало на Своето служение на земята: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце...“ (Мат. 11:29) Затова избрахме днес да говорим с децата за третото блаженство: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“ (Мат. 5:5).

За всички нас се оказа сложен въпросът кой човек е кротък. Общата представа на децата е за човек тих и мълчалив, който не пречи на другите. Силата на кротостта някак не докосваше сърцата ни, защото е трудно да описваме добродетел, която не притежаваме. Когато попитахме децата дали смятат себе си за кротки, единодушно отговориха: „Не“. Тогава решихме да говорим за противоположните на кротостта гняв и ярост, та тези безумни страсти да ни помогнат да видим величието на добродетелта.

Скъпи родители, за жалост децата ни много добре познават гнева. Познават и болката, която причинява; познават и липсата на разум в поведението на гневящия се; познават и бурята в душата, и чувството на опустошеност след като сме се оставили на гнева. Но в този тази тъжна констатация се виждаше и светъл лъч надежда – децата ни искат да говорят за този свой проблем и не се крият от него, както често правим ние възрастните. В това наше занятие имаше гора от детски ръце, искащи да споделят именно своя проблем с гнева, разпитващи точно как да се избавят от него. Аз като майка се моля да бъда по-внимателна оттук насетне в поведението си, за да не би някак да предам собствените си страсти на моите деца!

На фона на драматичния разговор за гнева децата придобиха много по-пълна представа каква сила е кротостта. Словата на св. Йоан Златоуст ни помогнаха да разберем: „Кротък е този, който може да понася оскърбления, отправени лично срещу него, но който може и да защитава несправедливо обидените и да въстава срещу обиждащите“. В силата на кротостта ни убеди и знаменателното спасение на град Рим от свети Лъв, папа Римски. Неговите кротки думи към Атила преобразили душата на хунския вожд и той не нападнал града. Разбрахме, че кротостта не е проява на слаб характер, а скрито мъжество и храброст да претърпяваме всичко без гняв. А смъртоносният дъх на гнева децата усетиха и от думите на Омировия герой Ахил, който в предсмъртния си час възкликва: „Проклета да е войната и гнева, защото и мъдрите прави безумни“.

След този откровен разговор, децата вече знаят – кротък е този, който:

• не се гневи;
• не се смущава или дразни от обиди – тук дори и мъничката Йоана Филипова за първи път вдигна ръка, за да сподели за своя приятелка, която никога не се сърди, ако някой я обиди;
• отстъпва на другите – по време на бурната дискусия децата сами дадоха пример като си отстъпваха един на друг правото да говорят;
• е тих;
• винаги има мир в душата си.

Обещахме си винаги да пазим този мир чрез кротост в поведението си. Не случайно и свещенослужителите непрекъснато по време на служба ни преподават този мир. Говорихме и за най-кроткото животно – овцата и защо и ние се наричаме овце от словесното Христово стадо.

Отново си припомнихме, че мълчанието е злато, първата стъпка към кротостта. А молитвата е тази, която ни помага да премълчим в тежки мигове. Видяхме примера на свети първомъченик и архидякон Стефан, който се моли за убиващите го с камъни. Пред нас отново оживя и страшният час на убийството на кротките 14 000 младенци във Витлеем, погубени от освирепелия Ирод. Кротост и ярост – като че ли цялата човешка история може да бъде премерена на тези везни. Но по-важното е, че децата сами стигнаха до важен извод – кротостта е сила, а гневът – безсилие.

Вече сме готови да отговорим и на въпроса – за коя земя ни говори Христос в третото блаженство? За Обетованата земя на рая и на нашето сърце.

Към края сме на това вълнуващо пътешествие. Остава само едно – да прибавим камъче към нашата съкровищница на добродетелите. Избрахме яспис – преди повече от две хиляди години свети Йоан Богослов видял във видение стените на Небесния Йерусалим: „стените му бяха съградени от яспис“ (Откр. 21:18) Това били крепостните стени, които опасвали града.

Пожелахме си и ние да оградим нашата вяра с кротост, за да можем да опазим мира в сърцето. Този камък бе положен в нашата съкровищница от кроткия Алекс Давидов с благодарност за примера и помощта по време на урока!

Въпроси, които ни вълнуваха:

– Ако защитаваме някого с юмруци, това правилно ли е? – на този въпрос на Митко много добре отговори историята от житието на свети Лъв, папа Римски.
– Ние се наричаме овци от словесното стадо, а защо децата в училище толкова често се обиждат точно с думата „овца“? – съвсем основателно попита Илияна.
– Кои войни са по-жестоки – древните или съвременните? – децата се вълнуват от света, в който живеем.