Древен стенопис от красива италианска църква в прочутата Равена приковава и днес вниманието ни върху старозаветната история за благословението на Исаак, предназначено за първородния син Исав, но по великия Божи промисъл получено от по-малкия брат – Яков:

С вълнение се питаме: „Какво следва след такова голямо благословение? Дали животът на Яков оттук насетне не бил просто една щастлива приказка, която с радост би разказал всеки сладкодумен разказвач?“. Не, така става само в приказките.

А в истинския живот след голямо благословение следват и големи изпитания:

Сам Бог наставил мъдрата Ревека какво да направи, че да не се лиши в един ден от двамата си сина:

И Яков тръгнал – с цялото послушание и уважение, което имал към своите родители; с цялата кротост и простодушие на вярващото си сърце. Този, който бил възпитан в шатра и за разлика от своя брат, не обичал да се скита из гори и пустини, тръгнал, без да вземе „нито товарни животни, нито свита, нито запаси за из път, а тръгва като апостолите“ Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 54. , с вяра и упование на Бога. Залязло слънцето и той заспал там, където го заварила нощта – на голата земя, подложил само един камък под главата си, вместо възглавница:

Голяма вяра – голямо утешение. Тръгнал сам самин на този дълъг път, послушен на родителската воля, Яков се удостоил да види онази стълба, която тайнствено посочвала и на нас, бъдещите поколения, че връзката с Бога не е загубена завинаги след прародителското грехопадение. Кроткият и послушен Яков бил първият, удостоил се неизказано да види в предобраз нашата бърза помощница в скърби и утешение в печали – Всемилостивата Владичица Богородица и Приснодева Мария, начало на нашето спасение.

Да, Яков бил първият, но тук, в неделното училище, всички деца поискаха да го последват и сами да нарисуват онази дивна стълба, по която слизали и се качвали ангели Божии. И кой ли им подсказа, че всяко дете пожела да напише до стълбата своето име?

Така Господ уверил вярното сърце на Яков, а чрез него и всяка вярваща душа: „Не мисли, че сам ще вървиш по този път. Аз съм с теб!“. Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 54.

И първото желание на Иаков било да благодари:

„Не богатство и не нещо излишно проси (Яков), а хляб и дрехи… Това, което Христос казвал: „Недейте има ни злато, ни сребро, ни две дрехи“ (Мат.10:9,10), Яков вече го знаел, без да е научен от никого.” Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 55. И не само, че не поискал нищо излишно, а заради обещанието вече бил готов и да даде десетата част от всичко, което Бог би му дал в бъдеще.

Колко пленителен и вдъхновяващ става за нас образът на патриарх Яков! Какво желание да го последваме се чете в детските очи! Но нека надникнем по-дълбоко в тях, за да прочетем… Уви, забравих, че ние, възрастните, отдавна сме изгубили умението да четем по чистотата на детските очи. Затова им зададохме въпрос: „Ако бяхте на мястото на Яков за какво най-много бихте помолили Господа?“.

• Господи, благослови, но моля те, дай ми храна;
• Господи, аз имам всичко, но бих помолила само едно нещо. Искам дядо ми да оздравее и да можем да се веселим като преди;
• Хлябове, дрехи, вода, лодка;
• Дрехи, вода и хляб;
• Искал бих мед
• Вяра и любов;
• Аз искам да имам дълга вяра. И дълъг живот;
• Всички да са здрави
• Бих измолила от Господ семейството ми да е здраво;
• Камила (за превоз), хляб и вода, и всички хора да бъдат здрави и щастливи;
• Господи, моля Те, дай ми да се водя по Твоята воля. Ти бъди Моят Родител и Убежище;
• Моля Господ за най-приятния живот;
• Вода и хлебче.

Макар на някои от децата все още да предстои да се научат да изписват сами буквите, но както виждате, те много добре знаят за какво да се молят на Господа.

Връщаме се отново към пътешествието на Яков, който вече е стигнал до Харан, родината на неговата майка Ревека:

Още преди да получи подслон от вуйчо си Лаван, Яков пръв прави услуга, напоявайки жадните му овце. А Лаван, който нямал синове, а само две дъщери, с радост приел своя племенник в дома си. Колко трудолюбив бил Яков разбираме от самия въпрос, отправен към него в Писанието:

С децата се питаме: „Какво ли би поискал скромният Яков? От какво се нуждаел този, който дори по пътя се задоволявал с камък вместо възглавница?“.

Децата отговарят простичко: „Нищо не би поискал!“.

Да видим:

О, значи децата са прави! Яков не поискал нищо друго, освен да изпълни заръката на своите родители – да си намери съпруга!

Ето че за любовта трябва да се трудим седем години, за да я придобием! Напълно сигурни ли сме, че седем години са достатъчни, мили деца?

О, наистина как всичко може да се обърка, когато се трудим да придобием любовта! Но незлобивият Яков не се разгневил от пресметливата лъжа на Лаван. Узнал опитно, че за истинската любов трябва да се трудим не седем, а няколко пъти по седем години, той бил готов да изпълни всяко условие на своя вуйчо, само и само Рахил да стане негова съпруга:

Иван е удивен: „Иаков е работил на Лаван цели четиринадесет години!?“. Всъщност дори повече, любознателни Иване!

И така, Яков получил и двете дъщери на Лаван за жени. Две сестри – Лия и Рахил. Лия била според името си трудолюбива, плодовита, истински привързана към своя съпруг. Рахил – кротка, чистосърдечна, мълчалива и съзерцателна.

Две сестри. Децата вече се чудят – дали ще бъдат като двамата родни братя Яков и Исав?

Предстои да разберем…

Децата имат за задача да предположат все пак колко години Иаков е работил на Лаван.