Днешното ни пътешествие ни отвежда на разходка в гората. Колко много различни на вид дървета срещаме по пътя! Едно е високо и тънко, стърчи над другите, ала листата му са дребни и малко на брой. Друго точно обратното – нисичко и клонесто, с прекрасна коронка от кичести иглички. Сред всички съкровища, които гората разстила пред очите ни, с децата си избираме точно две. И този път няма да пропуснем да ви ги покажем. Моника и Алекс Н. се постараха да нарисуват нашите дървета. Нарекохме ги „красивото дърво“ и „грапавото дърво“:

Интересно! Поръчах на децата да нарисуват две дървета, а ето че се е получило сякаш едно, погледнато от две различни гледни точки. Благодаря ви, дечица, така още по-лесно ще разберете притчата, която Сам Господ разказал „на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите“ (Лука 18:9) – притчата за митаря и фарисея:

И митарят, и фарисеят влезли в храма с една и съща цел – да се помолят – ала вътрешното им разположение било съвсем противоположно.

Фарисеите били сред най-уважаваните хора в тогавашното еврейско общество. Богати и с власт, те привидно изпълнявали всички предписания на Моисеевия закон. Знаели всяка тънка подробност при изпълнението на един или друг религиозен обред. Изисквали от всички строго и точно спазване на всички външни правила. Смятали, че са по-съвършени и по-праведни от другите хора, и затова наричали себе си „фарисеи“, което значи „отделени“ (евр.). Ала Бог, Който гледа в човешкото сърце, видял, че фарисеите всъщност отхвърляли Бога и се покланяли на самите себе си. Външно и фарисеят от притчата се молел. Но можем ли да наречем молитва думите, които произнасял?

„Благодаря Ти, че не съм като другите…“ Колко често и ние отделяме себе си от Бога чрез подобни слова или мисли?

Застанал най-отпред, фарисеят се гордеел със своята праведност. Той и на гощавки обичал първите места, и в храма смятал предното място за полагащо му се по право, както и всичките си работи вършел, за да ги видят човеците (срв. Мат. 23:5).

Но това ли иска Бог от нас? Да влизаме в храма не със страх Божи и молитва, а само за да се похвалим колко сме праведни и че не сме като другите? свт. Николай (Велимирович), „Неделни и празнични проповеди“, с. 392.

И ето, устните на фарисея произнасяли „благодаря Ти“, но не за благодарност, а за хула към другите хора, които също са Божие творение. Самодоволният фарисей се хвалел, че пости и дава десятък, но нито постът смекчавал душата му, нито милостинята родила у него любов към ближния. В своята безумна гордост той мразел и презирал хората. Свикнал да съди другите, фарисеят и себе си осъдил: „Аз не съм като другите човеци“. Такъв бил плодът на фарисеевата молитва – горделиво самохвалство и лъжливо чувство за праведност, отделеност от ближните и от Бога.

И докато фарисеят враждувал в душата си с другите човеци, митарят устремил цялото си същество към това, за което бил дошъл в храма – съкровения разговор с Бога.

Не смеел да повдигне очи, защото очите са огледалото на душата, а той осъзнавал, че в неговите се чете грях. Стоял смирено пред Бога и молитвено призовавал: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“.

Покайна въздишка от дълбините на сърце, осъзнало своята греховност. Въздишка, представила пред взора на Създателя безчислените грехове на душа, която ги изповядвала, за миг не помисляла, че е праведна, а се надявала единствено на Божието милосърдие.
„Боже, бъди милостив към мене, грешника!“

Цялото юдейско общество презирало митарите и много уважавало фарисеите.

А в Божиите очи бил презрян уважаваният фарисей, а презираният митар бил оправдан. Защото „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (Иак. 4:6).

И ние с децата нарекохме едното нарисувано дърво красиво, а другото – грапаво. Но не знаехме, че това, което ни се вижда красиво, е изгнило отвътре. А другото – грапаво, криво и грозно наглед – притежава здрава и силна сърцевина. Затова му нарисувахме хубаво червено сърчице. Е, питаме се вече – дали правилно сме поставили надписите над двете дървета, или всичко е точно обратното на нашите твърдения.

Кое е красиво и кое грозно, скъпи родители? Помогнете ни и вие да разберем! И най-вече да не съдим само по външното.