Днес с децата решаваме да изпробваме своите сили. Не, няма да покоряваме неизвестни върхове; няма да крачим уморено през непроходими пустини; нито пък ще слизаме на океанското дъно… Днес просто ще напишем книга. Не го очаквахте, нали? Децата също. Трябваше да видите учудените им, дори леко уплашени погледи, когато видяха огромната книга, която ще трябва да сътворим:

А за кого ще пишем? Отговорът е съвсем логичен – за праведния Ной, чийто живот така подробно разгледахме в предишните занятия. На децата все още не им се вярва, но книгата дори си има заглавна страница:

Сега вече зървам и първите припламнали творчески пламъчета в очите им. Време е да започваме.

Като всеки добре подготвен пътешественик, и ние имаме предвидени пособия за всяка непредвидена ситуация. А най-верният ни помощник от самото начало е нашата „Съкровищница на добродетелите“. От нея, като от истинско богатство, ще почерпим и сега отговор на въпроса: „Кои от добродетелите, изброени в деветте блаженства, е притежавал праведният Ной?“. Пред нас заблестява отново в цялата си красота мълчаливото смирение на праведника; сълзите, пролени за погиващия човешки род; тихият, кротък нрав, несмущаващ се от обидите на грешниците; жаждата за правда на изпълнилия всички Божии заповеди; милосърдието и чистотата на сърцето на този, който искрено чувствал чуждата скръб и искал да помогне на ближните; изпълненото с мир праведно сърце, което можело да помири цялото човечество с Бога; силата на вярващата душа, готова да претърпи всичко за истината и правдата; мъченическият подвиг на Ной, прекарал безропотно в ковчега кораб цяла година, претърпявайки всичко от любов към Създателя.

Всяко дете постави едно от нашите камъчета-добродетели в голямата ни „книга“:

Ето че сме готови! Написахме нашата първа съвместна книга за живота на праведния Ной. Лазар е по-учуден от другите:

— Но как така сме готови? Та ние още нищо не сме писали?
— Много просто, мило мое дете. Има книги, които отнемат години, за да бъдат написани. А има книги, които се пишат върху скрижалите на сърцето. В тези последните всяка буква и чертичка се отпечатва дълбоко в душата, а всяка истина бива възприемана мигновено.

Днес „написахме“ тази голяма малка книга за Ной. Но всъщност от живота на всеки свят праведник ние събираме като нетленно богатство безброй примери на проявени добродетели, вяра, надежда и любов към Господа.

А има примери, които са велики. Чествания вчера от Православната Църква свети великомъченик Георги народът с обич нарича Победоносец и Чудотворец. Такъв светия обръща целия ни взор към Бога и с устрема на небесните войнства, яхнал белия кон на чистото изповядване на Господа Иисуса Христа, връхлита зад стените на добре укрепеното ни самолюбие и с любов помага на всички:

Тази втора книга се появи съвсем спонтанно и никак не беше вдъхновена от моя разказ за чудесата на свети Георги. Но разказът на малката Йоана Ф. беше толкова подробен и пленителен за останалите ученици и преподаватели, че всички слушахме удивени и доволни. Йоана успя да ни предаде най-важното – докато свят светува, децата ще знаят за свети Георги, с любов ще го почитат и ще му се молят, защото на чистотата най приляга да бъде прославяна от чистите детски сърца; защото чудесата най-лесно се споделят, когато имаш проста, детска вяра; защото „из устата на младенци и кърмачета“ Бог винаги стъкмява най-добрата похвала.

Свети великомъчениче и победоносче Георги, моли Бога да се спасят нашите души!