Днес с децата се отправяме на едно толкова тайнствено пътешествие, изпълнено с множество неразрешими загадки и сложни въпроси, че ни е необходим целият запас от вяра и целеустременост, за да достигнем целта. За какво ще говорим? Дори това е загадка, която децата с общи усилия все пак успяха да разгадаят, разглеждайки мъничката кутийка с поставена в нея частичка от…

След много предположения (един мислеше, че това е зъб, а друг – кост, трети – нокът), Сава започна да напипва верния отговор: „дърво“. Какъв вид е дървото, бе установено от нашите изследователи след още куп предположения (липа, череша и какво ли още не), а Иван К. обяви победоносно: „дъб“. Да, дъб. Мамврийският дъб, под който продължава историята за праведния Авраам:

По-сияйно от най-блестящия диамант на земята грейва пред нас чудната добродетелност на Авраам. Почти стогодишен, остарял на години, но не и по желание да угоди на Бога, Авраам не позволил на слугите си да посрещат странници, а сам лично стоял на входа на шатрата, за да послужи на изгарящи от пустинната жега случайни пътници – познати и непознати:

С какъв младежки устрем Авраам се завтекъл да послужи на своите гости. Без да знае кои са те и без да разпитва, праведникът се заел да направи всичко възможно да облекчи тяхното пътуване през пустинята. Напълно справедливо възкликваме и ние заедно с нашия опитен водач св. Йоан Златоуст: „О, старческа младост! О, сила душевна… Какво голямо страннолюбие! Каква дълбочина на смиреномъдрието! Каква възвишеност на боголюбивата душа!“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 41.

Междувременно на нашата дъска изникна цялата дъбрава Мамре такава, каквато е в представите на Иван К., Йоана, Таисия, Григорий и Кари:

Но ентусиазмът на децата този път не се задоволи само с рисунки. Този тъй важен момент на посрещането на тримата тайнствени гости трябваше да бъде пресъздаден и от нашите талантливи актьори – Лазар, Сава и Иван К. пожелаха да се приютят под импровизирания дъб-проектор в класната ни стая, а достопочтената роля на праведния Авраам не се осмели да изиграе нито едно от децата, затова се наложи с тази отговорна задача да се заеме мъжката половина от преподавателския екип. 😊

Малко преди този момент Бог се явил на Авраам във видение и в знак на благоволение към богоугодния живот на праведника променил името му на Авраам, което значи „баща на много народи“. Аврам, „преселникът“ (така се тълкува името му от еврейски), станал Авраам – „баща на много народи“, а добродетелната Сара получила от Бога името Сарра. Ала в своето смирение благочестивите съпрузи и не мислели да се възгордяват, бидейки така почетени от Твореца. Те кротко и с необикновено усърдие изпълнявали своите ежедневни задължения така, както били постъпвали през целия си живот. И ето че тяхното безпримерно гостоприемство привлякло Божията благодат върху дома им:

Със самото назоваване на Сарра по име гостите показали, че не са обикновени хора. Авраам разбрал това, а Сарра:

Сарра се засмяла в себе си. Тя сякаш не вярвала, че това е възможно. А човеколюбивият Господ не просто я вразумява, повтаряйки Своето обещание. В този момент Сам Господ се открива и всички разбират Кой е Странникът, явил се в три Лица – на Авраам, на Сарра, на целия свят чрез перото на светия пророк Моисей Боговидец.

Тази е тайната, която търсим от началото на нашето занятие. Тази е тайната, която прави нашата вяра истинна и съвършена – тайната на Пресветата Троица – Отец, Син и Свети Дух. Истината за Бога – Един по Същество и Троичен по Лица – е основа на нашата православна християнска вяра.

Стоим благоговейно пред разкрилия ни се Господ Бог, а нашият разум прилича на малка орехова черупка в сравнение с безграничното море на Божията премъдрост. Опитаме ли се да поберем християнските догмати в нашия ограничен ум, то непременно ще претърпим неуспех, защото християнството не е човешко учение. Християнството е живата истина, преподадена ни от Бога чрез Неговите свети пророци, апостоли и светители.

Какво ни остава тогава? Да послушаме свети апостол Павел: „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов“ (1 Кор. 13:13) и още: „Страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели“ (Евр. 13:2).