„Човеколюбивият Бог не е благоволил всичко, което се съдържа в Писанието, да бъде лесно разбираемо и ясно за нас веднага […] за да ни разбуди от сънливостта и като покажем голяма бдителност, да получим от него полза. Обикновено, което се придобива с труд и усилие, то се запечатва по-дълбоко в ума ни, а което се придобива лесно, то по-скоро отлита от сърцето ни.“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 32.

Внимаваме върху думите на нашия верен наставник и водач през вековете – свети Йоан Златоуст – защото ни предстои да се запознаем с живота на един от древните патриарси – праведния Авраам:

Предстои ни наистина дълго пътешествие, по време на което ще се опитаме да „видим“ с очите на вярата всяка необикновена случка от живота на праведника. Само времето ще покаже дали ще успеем. Засега разполагаме с твърдото намерение да положим основата за едно добро начало. Като опитни пътешественици, на първо място проверяваме дали сме готови за път. Да видим: всички са снабдени с бели листа, които да приемат чудните очертания на мисълта; някои си носят и вода – да утолят жаждата по „най-стръмните“ места на нашата история; любопитство и любознателност? – те са винаги с нас; в пълна готовност са и нашите „дневници на пътешественика“; остава да се помолим и за тези трите: вяра, надежда и любов, за да бъде историята ни истинна, вдъхваща живот и обич у всяка детска душа.

Не ни е необходима фантастична машина на времето, за да се върнем близо 4600 г. назад. Нужен ни е само разум – този съвършен дар на нашия Творец и Създател, притежаван от всяко човешко същество, с който внимателно да разгледаме очакващия ни път:

Пристъпваме по тесните улици на прочутия за времето си Ур Халдейски, ала не се вълнуваме от красивите каменни здания, нито от тучното плодородие на този богат град, изникнал там, където две големи реки (Тигър и Ефрат, изпреварва ме Филип) кръстосват своите пътища, за да продължат заедно към морето. Не, тази спираща дъха гледка от Месопотамската долина не докосва сърцата ни, защото вече са заети да съзерцават само един от многото жители на града: този, който единствен останал напълно верен на Бога, макар да живеел сред неверници – праведният Аврам. Той бил най-малкият син на Тара, ала превъзхождал по добродетели всички останали и единствен с право можел да се нарече потомък на Евер, понеже също като него опазвал целомъдрено истината за живия Бог, Който сътворил небето и земята.

Наглед странно започва историята за Аврам, сякаш разказвайки за неговия баща – Тара:

Но нима Писанието си противоречи, като казва, че „Тара взе сина си Аврама“? Бихме се препънали още в началото на Аврамовата история, ако не се държим здраво за опитния ни водач – Златоустия Йоан, който тълкува: „И какво? Божественото Писание противоречи само на себе си? Да не бъде; но от това следва да се заключи, че тъй като синът (Аврам) бил боголюбив, то Бог, като му се явил, му заповядал да се пресели в Месопотамия. Като узнал за това, Тара, баща му, макар и да бил невярващ, от любов към сина си решил да тръгне заедно с него“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 31.

„Излез“ – остави известното и достоверното и предпочети неизвестното и невижданото. Трудно изпълнима била тази заповед. „Кого не биха смутили такива думи? Без да му обявява нито мястото, нито страната, чрез такава неопределеност Бог изпитва душата на праведника.“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 31.

Аврам повярвал, не любопитствал, не разпитвал защо и как, а се покорявал на Бога. Тръгнал с твърд дух и завидна решимост. Когато напускал Харан с диамантена душа и вече остаряло тяло, Аврам бил на 75 години:

„И ето че се представило чудно зрелище: човек в най-дълбока старост, с жена, също престаряла, и с множество слуги се преселва, без и да знае даже къде ще завърши това странстване.“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 32. Аврам взел със себе си и Лот, защото се грижел за него като роден баща. Самият Лот не искал да се разделя с кроткия си чичо. А ние? С кого не бихме искали да се разделим, кого или какво бихме взели на първо място, ако на нас ни предстои такова тежко и пълно с неизвестности пътешествие? Ето спонтанните отговори на децата:

• 1. Аз бих взела близките си, много пари и любимите ми и нужни вещи. (Йоана К.)
• 2. Аз бих взела семейството ми, важни за мен неща и кучето ми. (Таисия)
• 3. Аз искам да взема книги и семейството си. (Гришо)
• 4. Аз бих взела животните си, семейството си и нещата ми. (Катето)
• 5. Аз ще си взема светена вода. (Марти)
• 6. Аз бих си взела моето семейство и светена вода. (Кари)
• 7. Аз бих си взела карта и вода. (Зара)
• 8. Аз бих си взел палатка. (Иван К.)
• 9. Аз бих си взел всичко, което ми е нужно. (Филип)
• 10. Аз ще взема вода, храна и семейството си. (Илияна)
• 11. Аз ще взема семейството си. (Нина)
• 12. Аз ще взема светена вода, храна, семейството ми и молитвеник с мен. (Моника)
• 13. Аз бих взел храна, вода, семейството си, молитвеник, Библията и няколко икони. (Алекс Н.)

Тук за първи път в Писанието се употребява изразът „яви се“, затова спираме и ние с децата да си обясним как Той се явил? Та нали самото Писание казва: „не може човек да види Бога и да остане жив“ (Изх. 33:20). Така е – истинската Същност на Бога никой никога не е видял. Но тези, които достойно са приготвили себе си чрез изпълнение на Божиите заповеди да вместят Невместимия, те могат да Го „видят“, макар и в мярата на собствената си чистота. Така например свети пророк Исая видял Бога Седящ; свети пророк Даниил Го съзерцавал като „Стария по дни“; свети пророк Иезекиил видял: „ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба и около него сияние“, пророк Захария пък възкликнал: „виждам светилник и чашки за елей върху му, и седем кандилца.“

По свой, неизвестен за нас начин, се явил Господ и на Аврам, за да му обещае да даде земята на потомството му. А Аврам все още нямал деца. Въпреки това вярата му била толкова крепка, че той веднага се заел да съгради жертвеник на Господа, за да благодари. Дали някога някой от нас се е сещал да благодари на Господа дори за неизпълнените свои просби? А Аврам благодарял – винаги, за всичко. Така привличал Божие благословение над всяко свое дело. Питаме се с децата как благодарим ние днес и по какъв начин съзиждаме жертвеници на Бога? Като спасени по благодат от Бог Слово, ние, православните християни, принасяме като жертва словесния „плод на устните ни“, т.е. молитвата, придружена от нашите добри дела, които като тухлички изграждат нашия невидим „жертвеник“.

По думите на свети Симеон Нови Богослов: „Много добро дело е, ако някой се моли на Бога и така придобива голяма полза за себе си. Защото, ако някой има голяма полза, когато беседва със земния цар, колко по-голяма е тя, когато беседва в молитва с Небесния Цар“. Св. Симеон Нови Богослов, Слово за молитвата.

И така, воден от любов към Бога, непрестанно беседвайки със своя Създател, Аврам лесно се преселвал от едно място на друго. А още по-удивително е, че и неговата жена – Сара проявявала особено голямо великодушие, като следвала своя съпруг без ропот и противоречие и така му помагала в изпълнението на Божиите наредби. И чудно ли е, че такава красива душа като Сарината дарявала удивителна красота и на лицето на старата жена, неповяхващо сред толкова изпитания:

Да бъде жива душата на Аврам, за да не плаче Сара, мислел патриархът. А Сара, покорна и целомъдрена, също била готова да спаси своя съпруг. „Ето го истинското съпружество, когато (мъжът и жената) споделят един с друг не само щастието, но и опасностите; това е знак за искрена любов, това е доказателство за най-вярна дружба.“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 32.

Страшна и безнадеждна се разкрива тази история пред очите ни – ние с децата вече не виждаме благополучен изход. Но не така е в Божиите очи – тогава, когато не оставала никаква надежда:

Господ изпратил наказание на всички – не само фараонът, но и целият му дом били наказани, „за да разберат, че са причинили обида не на обикновен странник, а на мъж, възлюбен от Бога. Всичко устроил Бог, Който и в непроходимите места открива път, и сред най-отчаяното положение винаги може да даде блага надежда“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 32.

Аврам отишъл в Египет, за да се избави от глада, а се завърнал оттам със слава и чест, като станал учител на всички околни племена и народи по търпение и по добродетели; напомнил на всички за Единия истинен Бог, Който защитава Своите верни раби.

Класната ни стая е смълчана. Всички напрегнато очакват да продължим, въпреки умората, въпреки примамливото слънце навън. Все пак, решаваме да спрем дотук. Дълга, предълга е историята на Аврам – и всяка случка от този свят живот ни удивлява със съвършенството на притежаваните от патриарха добродетели…

„Госпожо, вижте какво направих!“ – радостният глас на Сава спира все още препускащите мисли и ме кара да погледна към последния чин: малките сръчни ръчички на Сава са подредили дълга верижка от цветни кламери, а широката му усмивка показва колко е доволен от това свое „изобретение“. Аз също. Не бих могла да онагледя по-добре от нашия малък творец дългия път, който ни остава да извървим, за да опознаем величието на древния патриарх Авраам – добродетел по добродетел, кламерче по кламерче:

1. Защо всеки стих в Библията има номерче?

2. Харан в пустинята ли се намира?

3. Какво означава името на халдейския град Ур?