Една-единствена страничка от Библията! Толкова сме прочели и разгледали дотук с децата. Днес собствените ни очи ни убеждават в силата и чудото на Книгата на книгите – една-едничка страница, а колко мъдрост, сила, чудеса е събрала пожълтялата хартия!

С вълнение отгръщаме и следващата страница, за да станем свидетели на безмерната любов на Създателя – разпрострял небето като шатра, разстлал земята, създал твърдта, заповядал на водите да се съберат, открил сушата и украсил с растения и треви земната повърхност. Да можеше ограниченият ни човешки ум да си представи частичка от величествената картина, да можеше с по-ясен слух да чуе и осмисли словата на боговдъхновения свети пророк Моисей:

„Да произведе водата“ – „Кратки думи, една фраза, а родовете на животните са многобройни и разнообразни. Но не се изумявай, възлюбени: това е Божие слово, а Божието слово е дарувало битие на всичко съществуващо“ – възкликваме заедно със Златоустия Йоан. Беседа 7. върху кн. Битие, – всички цитати от св. Йоан Златоуст.

„Земята вече получила своя украса – растенията, небето също имало свои цветя – звездите, и двете големи светила го украсявали като две очи, оставало и на водите да бъде дадена подходяща украса“ – допълва картината великият светилник на Църквата – Василий. Св. Василий Велики, Шестоднев, Беседа 7., – всички цитати от св. Василий Велики.

И как да опишем всички видове водни същества, създадени през този ден, или всички видове птици, полетели по небесната шир? Не би ни стигнало нито време, нито слово, защото да се опишат „подробно е все едно да преброиш морските вълни или да се опиташ да измериш с длан водата в морето“. Но все пак и на нашата бяла дъска се появиха някои морски обитатели и птици:

Нарвалът на Алекс и рибата-балон на Йоана само подсказаха как някои от видовете са създадени за наша употреба, по великата Божия щедрост, други – възвестяват могъществото на Бога, а трети дори са страшни за нас, но не без причина, а за да ни вразумяват. И сред цялото това многообразие нашият Бог не е създал нищо излишно, нито пък е пропуснал нещо от необходимото.

„Да произведе водата“ – нима от себе си произвежда? – се питаме заедно със св. Василий, за да чуем и неговото наставление: „Не, но Далият заповедта дарил на водата и силата да произведе. Да извади не това, което има, а да придобие онова, което няма, тъй като Бог дарява силата да се действа“.

В петия творчески ден всичко плуващо – по повърхността или разсичайки морските дълбини, всичко летящо – защото и птиците сякаш „плуват“ в небето, разсичайки въздуха, било създадено само с едно Божие повеление: „Да произведе водата…“.

Морета и океани зашумели от безмълвните си обитатели. Небето сякаш „оживяло“, кръстосвано надлъж и шир от невъобразимото множество на пернатите и огласяно от най-разнообразни звуци и мелодии. А земята? На земята предстояло да даде още един плод. Впечатлени от толкова водни обитатели и птици, децата не се досетиха какво все още липсва на творението, преди да бъде създаден човекът.

В началото на шестия творчески ден земята очаквала съзиждащото Божие слово:

От цялото разнообразие от видове нашата дъска приюти тези две малки мишлета на Моника:

Горките мишлета веднага бяха изобличени, че не са сред сътворените в петия творчески ден – едната от тях издайнически гризка сиренце. Развеселени от представата на Мони за първите мишки, продължаваме със сериозните въпроси:

Но защо животните на сушата били създадени отделно от водните обитатели? „При водните животни са сътворени одушевени тела, а в живеещите на сушата – душа, управляваща тялото. Макар и безсловесни, всяко от сухоземните може да изразява душевни състояния и така да общува с хората“. Св. Василий Велики, Шестоднев, Беседа 7.

Домашните и дивите животни могат да изразяват чрез звуци дали са тъжни или радостни, дали са гладни, раздразнени или жадни. Господ премъдро е предвидил това, за да могат хората по-лесно да общуват с тези, които непосредствено ще им служат. Но всички животни имат един общ белег – безсловесността, т.е. липсата на разум. В същото време, ние, хората, трябва добре да знаем и пазим своето достойнство като венец на Божието творение и добре да знаем разликата между душата на животното и душата на човека: „Добичетата са земни животни и са наведени към земята (четириноги), но човекът е небесно насаждение и се различава както по външния вид на тялото, така и по достойнството на душата и е създаден да гледа към небето“. Св. Василий Велики, Шестоднев, Беседа 7.

„Колко са многобройни делата Ти, Господи, всичко си направил премъдро“ (Пс.103:24).

Идва краят на нашия урок и ние с преклонение пред Твореца въвеждаме словото в пристанището. От толкова чудеса, открили се пред духовния ни взор, словото сякаш тегне към земята – уморено, немощно, човешко слово; слово, достойно единствено да замълчи и да затаи дъх пред величието на несвършилия ден – ден шести от сътворението на света. Да, същият онзи ден, в който откривам началата на моето греховно съществуване – „Кое слово ще бъде достатъчно за това? Кой слух ще го побере? Ще ни стигне ли времето да опишем и разкажем за всички чудеса на Твореца?“. Св. Василий Велики, Шестоднев.

Всичко вече е готово да посрещне определения от Бога господар – човека. Царският чертог е украсен, изобилната трапеза на земята е приготвена. Човекът е този, на когото предстои да се наслаждава на всичко това, на когото ще бъде дадена власт над всичко видимо. Дали човекът е готов да понесе своето неописуемо и незаслужено достойнство в този свят?

Предстои ни да разберем…

Мони зададе един от вечните въпроси: „Защо във всеки творчески ден се казва: „И видя Бог, че това е добро“. Нима Той не знае? Отговорът на този въпрос се предава и преподава на хората още от времето на св. Василий Велики и Йоан Златоуст: „Създаваното от Бога доставя удоволствие не на Божиите очи; и одобряването на красотата при Бога не е такова, каквото е при нас. За Него е прекрасно онова, което е извършено по закона на изкуството и е насочено към добра цел. А нашата душа е безгрижна и има нужда от постоянно напомняне“.