Неделният ден на 15-и октомври. Ден след празника на Божията Майка – Покров Богородичен – сърцето сякаш по-ясно усеща любящата закрила на Пресветата Дева, разпростряла и разпростираща винаги своя почитан омофор над нашите измъчени от грехове души. И топло чувство на благодарност се заражда в дълбините на закоравелите ни сърца, осъзнали, макар и за кратко, коя е истинската ни Благодетелка, коя е нашата вечносъстрадаваща ни Майка, „коя е Тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце?“ (Песн. 6:10).

Опитвам се да вместя в думи всички чувства, които изпълват моето същество, когато мисля или говоря за Пресвета Богородица. Какво е за мен Богородица? Не, не какво съм прочела и зная за нея, а с какво свързвам образа на Пренепорочната Дева – какво е тя лично за мен? Този простичък въпрос предизвика у мен буря от недоумение как да опиша Неописуемата по достойнства и чест. Това е, защото съм сложен възрастен човек – годините са ме накарали да мисля, че зная много, и да се обърквам от собствените си представи. Но с децата не е така. Нека попитаме тях:

От тези малки листчета, изписани грижливо от учениците, се появи нашето „слънце“, изобразяващо Богородичка през детските очи.

Пресвета Богородице, запази ни под своя Покров!

Колко лесно е да крачиш през трудностите на живота, закрилян от най-горещата застъпница на човешкия род – Богородица. А в древни времена, когато Господ все още не бил извършил делото на нашето спасение, хората живеели лишени от такова покровителство. Но именно така с още по-голяма сила просиява подвигът на малкото избраници, които се решавали да следват Божиите закони. Затова и на днешното занятие продължаваме да вървим по стъпките на патриарх Авраам.

Последното ни пътешествие завърши в пределите на древния Египет, където удивени наблюдавахме как пришълецът Аврам не само се спасил от глад, но научил всички на търпение и упование по време на скърби, а фараонът отредил за праведника човеци, които да го изпроводят надарен с много богатства:

В тази част на историята, мога уверено да кажа, децата участваха най-дейно. На дъската се опитахме да си представим поне малка част от богатствата, които придобил не само Аврам, но както казва Писанието – и неговият племенник Лот:

Както се вижда от рисунките, ясно е, че най-голямо въображение (в буквалния смисъл на думата „голямо“) има Филип, защото неговата представа за богатството на Аврам зае цялата дясна половина на бялата дъска. Също така стана ясно, че древните народи не са разполагали с долари, но приехме предложения от Филип знак за символ на богатството изобщо. А в защита на нашия художник ще кажем, че около огромния чувал с долари има разхвърляни по-дребни монети и банкноти с неясен произход, така че тях приемаме за исторически достоверни.

Виж, лявата половина на дъската ни отдалече личи, че е поверена на прилежните момичешки ръце: най-отгоре Йоана К. ни нарисува Лот, обкръжен от слуги и водещ животни пред себе си. А щом Лот е имал такава чест и богатство, колко ли заможен е бил неговият чичо Аврам?

Но ето го по-долу на дъската и Аврам, изобразен от нашата сръчна художничка Йоана Ф., води камила, която на свой ред тегли цяла каруца със злато и други скъпоценности.

Зара ни представи Аврам и Лот, развеселени от намирането на съкровище, приготвящи си обилно количество храна на огън. А Кари заключи богатството на двамата сродници в прекрасна огърлица.

Всички са доволни – и художниците, и останалите пътешественици. Та с толкова много богатства какво лошо може да ни очаква? Би трябвало всички да заживеят мирно и щастливо. Само едно гласче (на Иван Т.) се опитва да ни насочи към вярната посока:

— Нали материалните богатства не са важни? Не трябва ли хората да са по-важни? – С радост осъзнавам колко е пораснал Иван. Той е напълно прав – материалното благополучие на Аврам и Лот им причинило раздяла, а не единодушие:

Миролюбивият, кротък характер на Аврам изпъква тук с необикновена сила и красота. Той, чичото, би трябвало да се ползва от пълното уважение на своя племенник Лот, още повече че бил причина и за неговото обогатяване, понеже сам му дал част от своите богатства; той, старецът заслужавал почит от страна на по-младия си сродник не само заради броя на годините си, а и защото му бил като баща; същият той – миролюбецът – не се огорчил от отношението на племенника си, а милеел единствено как да опази мира. Затова и предоставил на Лот да избере която земя иска – защото мирът и тишината, любовта между братя били за него много по-важни, така че той с усърдие побързал да потуши пламъка на раздора.

„И така, моля ви да се погрижим преди всичко за това как да направим душата си безметежна, да я приведем в мирно състояние и да бъдем свободни от всяко неприятно чувство, за да се наслаждаваме и самите ние на съвършено спокойствие, и да бъдем в съгласие с ближните си“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 34. – с благодарност приемаме наставлението на свети Йоан Златоуст.

Децата леко започват да шумят – особено момчетата, които винаги се разсейват по-лесно. Но историята на Аврам е способна да преодолее подобно препятствие. Само е необходимо да продължим:

– В ония дни се изправили един срещу друг четирима царе срещу петима, сред които бил и содомският цар. Как мислите, кой победил?

„О, битка, точно това ни трябваше!“ – чета в момчешките погледи и вече няма и следа от умора. След оживен дебат разбираме, че все пак победили онези силни четирима царе, които били толкова страшни, че надвили дори исполините (рефаимци) по онези земи, а накрая взели в плен и Лот – Аврамовия племенник:

Като истински изпълнител на Божиите повели, Аврам излиза да защити онеправданите. Победата му е толкова славна и неочаквана, че в знак на благодарност за стореното содомският цар излиза да го посрещне:

Ала Аврам отказва предложената плячка. Той искал да внуши на царя на Содом, че има Един Бог, сътворил небето и земята, и само на Него трябва да се покланяме, защото в Него е и победата, и плячката, и самият ни живот. Така Аврам се опитвал да излекува душата на царя от неверието. А за да не обиди царственото му достойнство, праведникът смирено позволил на тези, които му помогнали във войната, да вземат своя дял от плячката.

Крачим и ние с децата наред с победителя Аврам, уверено вдигнали глави, макар и да не знаем, че следващите няколко крачки в редиците на победителите ни водят към един от най-тайнствените предобрази в Свещеното Писание:

Три стиха, от които пред нас израства образът на един цар. Самото име ни учи, че той е цар на правдата и цар на мира. „Мелхи“ от еврейски означава цар, а „седек“ – правда. Царството на този незнаен владетел е наречено „Салим“, което означава „мир“. За него знаем още нещо – че бил свещеник на Бога Всевишни. А свети апостол Павел в своето послание до Евреите ни упътва към Кого да отнесем това тайнствено краткотрайно явяване на чудния Мелхиседек: (Евр.7:1-3).

Мелхиседек изнесъл за Аврам хляб и вино, така както при нас, християните, хляб и вино се претворяват в пречистото Тяло и Кръв Христови по време на Тайнството Евхаристия. А Аврам му дал една десета част от всичко. Как добре е казано „от всичко“, за да се опитваме и ние да принасяме на Бога поне една десета част от всичко, което наричаме свое – мисли, чувства, дела, молитви.

„И така, да презрем тукашното богатство, за да придобием истинско богатство; да презрем сегашното благополучие, за да получим онези неизказани блага.“ - призовава ни нашият Златоуст водач.

А Аврам все още оставал бездетен…

Вече истински уморени, присядаме заедно с децата върху камъка на неизследимите Божии съдби, за да се удивяваме и размишляваме до следващия път.