Днес отново сме на прага на величествения йерусалимски храм, за да преживеем заедно с тригодишната Богоотроковица – преблагословената Дева Мария, нейното славно въведение в храма. С удивление наблюдавахме готовността и радостта на светите праведни Богоотци Йоаким и Анна да изпълнят дадения обет да посветят своята рожба на Бога. Присъединихме се към множеството девици с горящи свещи, към сонма ангели, служещи на тази, която има равноангелна чистота. Запяхме заедно с родителите ѝ: „Чуй, дъще и виж, наклони ухо и забрави твоя род и дома на баща си. И силно ще пожелае Царят твоята красота...“ (Пс. 44:11-12).

Видяхме чудното изкачване на невръстната Дева по петнадесетте стъпала, водещи към Святая Святих – леко и без усилие тя застанала на най-горното стъпало, подкрепяна от невидимата Божия благодат. Чухме пророческите слова на първосвещеник Захария към Пресветата Дева: „О, Девице прекрасна!... Ти си благословена между жените!... Ти си освобождение на Адам от клетвата!... Върви, най-нови Божи Дар!“ Воден от Светия Дух, свети Захария поставил Богоотроковицата Мария в Светая Светих и там определил мястото ѝ за молитва.

Несравнимите добродетели на Пресвета Богородица отново привлякоха вниманието ни като най-ярък пример за всички нас. Говорихме за нейната любов към учението, сръчност в ръкоделието, пестеливост в словата, сериозност, милосърдие, чистота, постоянно пребъдване в молитва... Така скъпият образ на Богородица запали пламъче в сърцата ни – пламъче-желание да заприличаме поне мъничко на нея!

Неусетно стигнахме и до темата за християнското семейство. Светите праведни Йоаким и Анна ни послужиха за пример да разберем кое е най-важното, а именно – целия си живот да служим на Господа. Християнското семейство е малката ни домашна църква – в нея ние се научаваме да споделяме радости и скърби, да обичаме, да вярваме, да проявяваме послушание, да живеем в единомислие и мир. Попитахме децата какво е за тях семейството:

За мен семейството е малка църква. В семейството трябва да се подкрепяме във вярата и да си помагаме при изкушения в света. То трябва да е единно. (Серафима)

За мен моето семейство е свято нещо. Там можем да се молим и обичаме. Семейството трябва да е сплотено. (Маги)

За мен моето семейство е всичко. Там трябва да се молим и да се обичаме. (Илияна)

Моето семейство е мир и обич, то е всичко за мен. (Нина)

За мен моето семейство е всичко. (Ани)

Както се вижда от отговорите, децата бяха изключително единомислещи в този момент, което ни зарадва много – та нали и нашето неделно училище има една главна цел – да създаде у нашите деца чувството за общение в Господа.

Така децата сами видяха, че и Христовата Църква е за всички нас едно по-голямо семейство. Разбраха и колко важно е семейството да бъде благословено от Господа в светото тайнство Брак, най-малката градивна частица на всяко общество.

Урокът ни завърши с благодарност към Господа, че ни е дарил семейство, в което да израстваме духовно и телесно!

Въпроси, които ни вълнуваха:

– За децата-сирачета и Божия промисъл си говорихме със състрадателната Маги. Този въпрос докосна сърцата на всички деца.
– Кога се празнува денят на християнското семейство? – пита Кристиян.