Днес децата следят историята на Яков и неговото голямо семейство с необикновено внимание и съсредоточеност. Какво ли още предстои?

Кроткият Яков не поискал нищо друго от Лаван, освен жените и децата си. Тази скромност трогнала така дълбоко сърцето на тъста му Лаван, че той сам предложил на праведника награда:

Когато чул предложението на Яков, користолюбивият Лаван с още по-голяма охота се съгласил:

„Наглед Яков поискал това, което по природа е трудно или съвсем невъзможно, защото рядко се случва да се раждат животни с разнообразен цвят на козината – поучава ни нашият верен водач св. Йоан Златоуст, – но всичко това се правело, за да може и праведникът да узнае от опит величието на Божията грижа за него, и Лаван да види с каква помощ свише се ползва Яков.“ Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 57.

Защото Сам Господ внушил на Яков как да постъпи, за да възнагради праведника за трудовете му:

Ето че „блаженият Яков, като се ползвал от Божията закрила, постепенно се възвеличил до такава слава, че същите онези, които го приели като странник, започнали да му завиждат“. Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 56.

Така завистта „променя лицето“ на всеки човек и го прави неблагодарен и склонен да изрича лъжи. А този, който кротко и търпеливо понася обиди и клевети, веднага получава голяма и щедра небесна помощ:

И тръгнал Яков на път. Дълъг път през негостоприемна пустиня. Знойно слънце през деня, изгарящо от жажда гърлата на невръстните деца и техните майки, на слуги, слугини и на многобройните стада. Студ и страх през нощта, сковаващи и най-смелите сърца. Труден път. Но пълен с надежда, защото водел към свидния бащин дом на Яков.

Много били препятствията по този път и уверявам ви, с децата не пропуснахме нито едно от тях. Пътувахме и ние с Яков през пустинята. Обземаше ни страх – кога ли Лаван ще открие, че сме напуснали неговите земи. И какво ли ще се случи, щом ни настигне? Не знаехме, че Сам Бог „дойде при арамееца Лавана нощем насъне и му рече: пази се, не говори на Якова ни добро, ни лошо“. (Бит. 31:24)

И ние чухме как този, който тръгнал да преследва праведника с толкова зли намерения, сам призна: „В ръката ми има сила да ви сторя зло“.

А всичко това се случваше, за да заблести още по-ярко пред нас добродетелността на усърдния пастир Яков:

Най-сетне любознателният Иван, а заедно с него и всички останали деца научиха броя на годините, които Яков прекарал в дома на Лаван, служейки му с всички сили. „Ето, двайсет години. Виждаш ли бодърстването на пастира? Виждаш ли напрегнатото старание?“ – подтиква ни към размисъл Златоустият наш водач. Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 57.

Е, отминал страхът от Лаван, но в Якововото сърце се появил един друг страх… Можем ли да се досетим от какво започнал да се страхува Яков, който все повече приближавал пределите на Ханаанската земя?

„Оо, съвсем бях забравила за Исав!“ – първа възкликва Йоана Ф. Наистина, удобно настанили се на чиновете в класната ни стая, съвсем естествено е да забравим. Ала Яков не забравил през всичките тези години колко гневен бил Исав при неговото заминаване и как се заканвал да го убие. Сега този страх постепенно го завладявал, а душата на праведника вече се била научила винаги да прибягва към Бога в молитва:

И в такава неволя Яков не просил от Господа нищо излишно, а само молел Бог на отците му да изпълни Своите обещания към него.

Все пак, с децата си мислим дали има още нещо, което Яков би могъл да направи, за да умилостиви своя брат Исав? Въпросът се оказа много лесен за всички: „Нека му подари нещо!“:

Пред очите ни току-що се изредиха стотици стада и слуги, но децата не се задоволяват с това, а искат да предложат свои подаръци. Интересно, да видим, ако те бяха на мястото на Яков, какво биха предложили на Исав:

Не зная за вас, но на мен най-любимото ми предложение е паницата леща, върху която стои надпис: „Прощение“. Благодаря ти, Таисия! Тази малка паничка успя да смекчи моето каменно сърце. Уверена съм, че и Исав не би устоял!

Преди да разберем как били приети даровете на Яков и дали Исав простил, нека първо последваме светия пророк Моисей, за да разберем как продължава историята:

Ето че в един урок научаваме вече втора тайна – как Яков става Израил. Яков, който от самото си раждане „препъвал“ своя брат по пътя на благочестието и изпреварвал всички със своята добродетелност. Очевидно е, че само който се стреми с всички сили да познае Бога, получава по благодат ново име – Израил (евр. „който вижда Бога“).

Бог дал ново име на Яков и му позволил да се бори с Него, за да го окуражи за предстоящата му среща с Исав: „защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш“. Но когато Яков попитал за името Му, узнал само, че „то е чудно“, за да се научим всички ние „да оставаме в определените от Бога предели на човешкото естество и да не престъпваме мярата“. Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 58.

След толкова голямо утешение Яков бил готов да срещне своя брат Исав и да му поиска прошка. А ние с удивление научаваме колко голямо покаяние и каква кротост показал праведникът при тази необикновена среща:

Двамата братя плакали, умивайки със сълзи всяко свое минало прегрешение един към друг. Ние с децата не плачем, но стоим безмълвни, поразени от силата на Якововата кротост. Не можем да говорим. Само слушаме богоозарените слова на свети Йоан Златоуст: „Няма нищо по-могъщо от кротостта. Както излятата вода гаси горящия пламък, така и думата, изречена с кротост, умирява гнева, пламтящ по-силно от огън в пещ“. Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 58.

С кротост Яков печелил благоразположението на ближните си, с кротост служел на Своя Създател. Затова Сам Бог му обещал: „народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат“ (Бит. 35:11).

Тук малката Анна сериозно възразява: „Но Яков също е цар!“. Права си, разумната ни Анна! Той наистина е цар – кротък и готов да пожертва всичко в замяна на любовта на ближния. Онази любов, която му спечелила ново име – Израил. Този, „който вижда Бога“.

В нашето днешно пътешествие за първи път се появиха две слънчица. Нарисуваха ги новите ни пътешественици – Борис Ф. и Йоан. Нека тяхната радост да рисуват слънца се запази през целия им живот, та чрез земните слънца да пазят винаги любовта към Слънцето на правдата – нашия Господ Иисус Христос!