„Ето че вече дойдохме и до края на светата Четиридесетница, завършихме плаването през поста и по Божия милост, достигнахме пристанището. Но да не се предаваме от това на безгрижие, а да покажем още по-голямо усърдие и бдителност. И кормчиите, след като са преплавали безбройните морски бездни и вече се готвят със свити платна и готова за спускане котва да влязат в пристанището, точно тогава и показват особено внимание и загриженост, за да не се удари някак корабът в скала или камък и да не изгубят плодовете от предишния си труд.“ Св. Йоан Златоуст, Беседи върху книга „Битие“, Беседа 30.

Избрали си за водач Златоустия светител Йоан, с децата и този път се вслушваме внимателно в съветите му. И нашият кораб е препълнен – с добри намерения и радостни вълнения, предизвикани в сърцата ни от чудната вест, обиколила цялата земя: „Христос воскресе!“.

И цялото творение, и всяко цъфнало дръвче, обсипано с разкошни цветове, разрошено от пролетния вятър, обилно напоява земята на сърцето ни с неземен аромат: „Христос воскресе!“.

А слънце, буря, дъжд и ветрове се надпреварват да възкликнат редом с нас: „Христос воскресе!“.

Един друг кораб държеше в плен нашето внимание преди светлото Христово Възкресение – корабът ковчег на Ной. И там, в онзи древен свят, Ной с болка увещавал своите съвременници: „Възкресете душите си! Те са храм на Живия Бог!“, но никой не послушал. Спасил се само праведният Ной, неговата жена и синовете му – Сим, Хам и Яфет.

И ето ни на кораба, за да се опитаме поне отчасти да си представим тежестта на случилото се:

Цяла година Ной и семейството му се намирали сред непоносимата смрад от животните, без достатъчно светлина (ковчегът имал само един прозорец), в тревожна неизвестност какво се случва на земната повърхност, без прясна вода, с оскъдна храна. Ала праведният Ной понасял всичко благодушно. Негова храна била вярата в Бога, а надеждата в Божието обещание утолявала жаждата му. Една година. Твърде много въпроси започват да тревожат ума, когато се замислим за престоя на праведника в ковчега. Въпроси, наглед основателни (Как е могъл да спи сред такъв шум от различни животни, някои от които нощни? Как е оцелял без чист въздух?), ала всъщност единствено водени от човешката логика. Затова отново се вслушваме в наставленията на свети Йоан Златоуст: „Когато Бог върши нещо, не дръзвай да изследваш делата Му по човешки съображения: делата Му превишават нашето разбиране и човешкият ум никога не е в състояние да постигне и проумее извършеното от Него… Когато си мисля за пребиваването на този праведник в ковчега, се удивлявам и изумявам и всичко приписвам на Божието човеколюбие. Действително, ако то не укрепявало душата му и не правело трудното леко, кажи ми, кой би могъл да понесе своето положение, бидейки заключен в ковчега като в тъмница и страшен затвор?“. Св. Йоан Златоуст, Беседи върху книга „Битие“, Беседа 30.

Наистина кой би могъл да понесе гледката на усилващите се води, с които Господ умил света от греховете? 150 дни водата все се издигала, а Ной търпял, укрепяван от Божията благодат.

Враната е нечисто животно, тя може да се храни дори и от разлагащо се месо, затова и не се върнала в ковчега.

Но гълъбът е чист, кротък, общителен, храни се само със семена. Гълъбът каца само на чисти места, затова не намерил място за почивка, а се върнал в ковчега. След седем дни, когато донесъл маслинена клонка, гълъбът дал знак на Ной не само че земята е вече изсъхнала, но и че се е успокоила. Затова и до днес гълъбът и маслинената клонка са символи за мир. Каква радост настъпи сред децата и колко вълнение предизвика мирното послание на гълъба, можем да разберем само като зърнем плътно изрисуваната ни дъска:

Много деца искаха да нарисуват гълъб, затова и при нас има повече от един. Най-големият е на Крис, който дори предположи, че неговият гълъб би могъл да донесе и клонка, по-голяма от маслинената. Най-рошавият ни гълъб е дело на Делян, а най-фантастичният – на Григорий. Прекрасни гълъби нарисуваха Филип и Иван К., а гълъбчетата на момичетата (двете Йоанки и Таисия) можете да разпознаете по прекрасните маслинени клонки. Нямам любим. Всеки един ме радва по различен начин и не мога да избера. А вие?

Оставям ви да решите, докато ние с децата вече се присъединяваме към множеството, напускащо кораба ковчег:

Ной бил новият праведен корен, от който ще се размножи човешкият род. Признателен и благодарен, Ной принесъл жертва. Господ я приел – не защото има нужда от нашите жертви, а защото иска да ни научи винаги да благодарим и така да види нашето вътрешно разположение.

А за малката наша жертва Бог винаги ни дава Своето благословение:

Както на Адам Бог дал да се ползва от всички плодове в райската градина, а само от едно дърво му забранил да вкусва; така и на Ной Бог разрешава да употребява месо, но забранява: „само плът с душата ѝ, сиреч с кръвта ѝ, не яжте“. Бог сякаш казва на Ной и синовете му: „Кръвта е определена за Мен, а месото – за вас.“, Св. Йоан Златоуст, Беседи върху книга „Битие“, Беседа 30. за да предпази човека от склонността към убийство.

Дори слаб дъжд можел да смути силния дух на праведника, защото човек става твърде плах след преживяно бедствие, затова Бог го ободрява и утешава. Както първо изпратил потопа поради човеколюбието Си, за да прекрати греха, така и сега обещал занапред да не прави това, за да може Ной и синовете му да живеят спокойно. И Бог не дал само словесно обещание, но сключил с всички нас видим завет: дъгата виждаме и днес, щом ясното слънце се покаже след проливен дъжд.

От тези тримата – Сим, Хам и Яфет – се населила цялата земя. „Когато Бог заповядва, не се старай да обясняваш събитията по човешкия ред. Бидейки над природата, Той не се подчинява на нейния ред.“ Св. Йоан Златоуст, Беседи върху книга „Битие“, Беседа 30.

„Както от тези трима синове на Ной Създателят на всичко произвел такова множество хора, точно така и към вярата, посредством единадесет рибари, неучени, прости, които не смеели даже да си отворят устата, Той обърнал цялата вселена. Тези неучени и прости рибари заградили устата на философите и сякаш на криле обиколили цялата вселена, като посели в нея словото на благочестието, изтръгвали тръните, изтребвали старите обичаи и насаждали навсякъде Христовите закони.“ Св. Йоан Златоуст, Беседи върху книга „Битие“, Беседа 30.

Как апостолите стигнали до пълното познание за Бога? Чрез вярата. А тяхната вяра също възраствала, бидейки несъвършена в началото.

Днес, в първата неделя след Възкресение Христово празнуваме Томина Неделя – Антипасха.

Свети апостол Тома видял с телесните си очи раните на Господа и тогава, възпламенил се от любов към Него, придобил очите на вярата, чрез която изповядал: „Господ мой и Бог мой!“.

А Господ Иисус Христос нарекъл блажени тези, „които не са видели и са повярвали“ (Йоан 20:29).

Животът на праведния Ной ни разказва все същата история – за пътя на една душа, стремяща се към Бога. Праведникът вървял уверено по сложния си житейски път, воден от очите на вярата. Неговите съвременници затваряли дори телесните си очи – не ги вразумил животът на праведника, не ги стреснал огромният строящ се пред очите им кораб ковчег.

Сетне при „възкресението“ на цялата земя след потопа, Господ я преобразил чрез този едничък праведник – Ной, и чрез устата на гълъб, понесъл маслинена клонка, му преподал Своя мир, така насъщен за човека.

За нас остава само да се стремим да вървим по следите на всички, благоугодили с делата си на Бога, за да можем с просветени сърца дръзновено да изповядаме заедно с апостола: „Господ мой и Бог мой!“.
Тогава и нашето сърце ще запее заедно с творението:

„Христос воскресе! Воистину воскресе!“.