Лия и Рахил – това са двете имена, които най-често ще повтаряме през днешния урок в неделното училище. Лия и Рахил – две родни сестри. Лия и Рахил – и двете омъжени за кроткия Яков. Какво толкова различно би могло да се случи в живота им?

Може би трябва просто да се вгледаме по-внимателно в есенния пейзаж, който ни нарисува Анна:

Колко красиво дърво! Едно дърво, пък има множество клончета – едни по-къси и прави, други – изящно извити и дълги, предълги. А листата – какво разнообразие от цветове, проблясващи под лъчите на мекото ноемврийско слънце! Есента е облякла своята най-богата премяна!

Най-подходящото време да видим как патриарх Яков започнал „да трупа“ своето непреходно богатство от добродетели, имайки пред очите си онази дивна стълба, и как постепенно съзиждал храма на своята душа. Кротост, търпение, целомъдрие, простота в обноските, доброжелателност и добродушие – ето я истински богатата премяна на праведника!

А Творецът, Който „насища всичко живо, що живее по благоволение“ (Пс. 144:16), дал на Своя верен раб не само да се нарече баща, но именно от него да произлязат дванадесетте израилеви племена:

Е, всички знаем за тях, ще кажете! Да, убедени сме и ние. Всеки християнин е чувал имената на Якововите синове. Мнозина знаят и историята за нежната любов на Яков към Рахил и за тъгата на необикнатата Лия, която била чута от Бога, Който отворил утробата ѝ да ражда. И Лия заживяла с надежда. Родила първи син Рувим (евр. „Ето, син!“) и вярвала: „Сега прочее ще ме обича мъж ми!“ (Бит. 29:32). Но отново „Господ чул, че не е обичана“ (срв. Бит. 29:33) и ѝ дарил втори син – Симеон (от евр. „чут“). Уверена била Лия, че Яков ще я обикне, след като му родила трети син. „Сега вече ще прилепне към мене мъж ми, защото му родих трима синове. Затова се нарече името му Левий (евр. „прилепвам се“).

След толкова молитви към Господа да склони Яков да я заобича, Лия смирено въздала хвала на своя Създател, наричайки четвъртия си син Юда , т.е. „славещ“, сякаш със самото му име казвала: „Няма да моля отново Бога за любовта на моя съпруг! Сега вече аз ще възхваля Господа!“. (Бит. 29:35).

Децата от неделното училище вече съчувстват на Лия – привързана към семейството, търпелива, чакаща, благословена с раждането на много деца; мълчаливо страдаща, че не е обичана от своя съпруг.

Но кой може да опише мъката на Рахил, която имала цялата любов на Яков, ала на която Господ не бил дал утехата да се нарече майка? Та нали само обезумяло от тъга сърце, като Рахилиното, може да поиска от своя любим невъзможното:

Заедно с предложението на Рахил и кроткото съгласие на Яков в нашата класна стая, мили родители, нахлу истинска буря. Буря от въпроси, недоумения и разнородни житейски решения – един се чудеше как изобщо Яков е търпял всичко това; друг заявяваше, че никога, ама никога няма да се ожени за сто жени (цитирам), защото ето колко неприятности създават; трети уверено предлагаше Яков още в този момент да напусне Рахил завинаги… Е, можем само да сме благодарни, че не от нас зависи ходът на историята. Иначе… никой нямаше да е чувал за дванадесет израилеви племена, а най-много – за шест.

Но когато оставим комичната част настрана, идват по-неудобните въпроси: Защо дори и малките деца в нашето съвремие не могат да си представят онази чистота и целомъдрие, в което живял праведният Яков със своите жени? Защо не се удивляваме на мира и търпението, в които е живяло това голямо семейство?

А историята за Яков продължава – учудваща и вълнуваща. Лия също дала своята слугиня на Яков и така го дарила с още двама сина: Гад (от евр. „щастие“) и Асир (от евр. „благословен“). Верните съпруги на Яков – Лия и Рахил – възприемали родените от техните слугини деца напълно като свои. А колко естествена била тази постъпка за тях, личи от думите на Лия, когато Господ я дарява с пети син:

Шест сина родила самата Лия на Яков. Шест сина и една дъщеря:

Кротката Рахил била извървяла дългия и труден път на постепенното смиряване пред Божията воля – мирна, с благодарно сърце и непрестанна молитва на уста тя обърнала взора на Онзи, Който вижда всичко, към себе си:

Най-сетне и ние си отдъхваме, удивени от пребогатата челяд на Яков и особено развълнувани от радостта по дългоочаквания и въжделен син от любимата жена Рахил!

Отдъхваме и от почти едночасовото рисуване на дъската, по време на което децата изобразиха всички символи на дванадесетте израилеви племена с голямо въодушевление и прецизност. Все пак, моля да бъдете снизходителни към изразените чувства на един от малките художници, който така симпатизира на Левий, че написа до символа му: „Обичам те“:

Не на последно място си отдъхваме и от непрестанните усилия всички да се включат да рисуват на дъската, която за първи път се оказа толкова недостатъчна, че децата рисуваха от двете ѝ страни едновременно. Когато започнаха да не достигат и маркерите, най-съобразителните малчугани коленичиха под дъската с умолително протегнати ръчички – дано някой им подаде маркер:

Честно казано, преди урока не знаех, че пътешествието ни тази неделя ще се окаже толкова вълнуващо. Мислех си, че това са просто дванадесет племена; дванадесетте израилеви колена. Ала децата ги видяха по-добре от мен: като огромно пъстролистно дърво, разпростряло своите клони надлъж и нашир, огрявано от благодатно слънце. А тайната на неговата красота се крие в корена! Тъй и добрият Яковов корен дал пребогат плод!