Е, смели пътешественици, днес ни очаква едно бурно, пълно с превратности море, което ще трябва да преплуваме с чудна лодка, изваяна от словата на Златоустия Йоан: „Нашата лодка не е построена от дъски, но е съставена от Божествените писания; ръководят я не звездите отгоре, но Слънцето на правдата направлява нашето плаване; и ние седим при кърмилото, като очакваме не духането на вятъра, но тихия полъх на Духа“.

Както всяко пътешествие с кораб, и нашето започва от тихо пристанище – красивия Босфорски залив, приютил в извивките си имперската столица Константинопол:

Тук, сред богатство и слава, живеели Ксенофонт и Мария заедно с двамата си сина – Аркадий и Йоан. Но не имотите и скъпите одежди, нито славата и високото положение в обществото били истинското богатство на тези чудни люде. Семейството на знатния сановник Ксенофонт си събирало съкровища на небесата, давайки щедра милостиня. Благочестивите родители се надявали слава да им донесат добре възпитаните синове, които научили първо на страх Божи, а сетне изпратили в прочутия Берит (днес Бейрут) да се обучат и в книжовната мъдрост.

Скоро се наложило послушните братя да се върнат у дома. Техният любим баща бил смъртно болен и искал да ги благослови за сетен път.

Заслушани с децата в тази история, силно наподобяваща някоя източна приказка, не осъзнаваме, че всеки миг ще ни се наложи да качим в нашата лодка огромен и безценен товар – поученията на един баща към неговите синове; един родител, грижещ се да остави на децата си най-голямото наследство – вярата; един баща, който с чиста съвест може да каже на чедата си: „Ако имате за образец моя живот, мисля, че няма да ви е нужен друг учител. Защото домашното учение, изразено в слово и дело, е много по-полезно от всяко друго учение. Знайте, че съм живял досега, съхранявайки постоянно благоговение и простота на сърцето. Обичан от всички не заради високия си сан, а заради кротостта и добрия си нрав; никого с нищо не съм обидил, не съм клеветил, не съм завиждал, не съм се гневил, разпален от страст, не съм враждувал с никого. Обичах всички и живеех в мир с всички. Не пропусках да посещавам храма нито вечер, нито сутрин. Не презирах нито бедния, нито странника. Често посещавах намиращите се в тъмници. Откупих много пленници и ги пуснах на свобода…

Деца, последвайте живота на родителите си, подражавайте на нашата вяра, търпение и кротост и живейте така, че да угаждате на Бога.

Давайте милостиня на сиромасите, защитавайте вдовиците и сирачетата, посещавайте болните; бъдете верни на приятелите си, правете добро на враговете си; към всички бъдете добри, кротки, любезни, смирени.

Бъдете благотворителни към Божиите църкви и манастири. Почитайте свещениците и монасите, защото заради тях Бог проявява милосърдие към света.

Бъдете милостиви към робите, обичайте ги като членове на семейството. Старците пускайте на свобода и им давайте храна и всичко потребно.

Често се молете и внимавайте върху поученията на светите мъже. Въздавайте дължимата почит на майка си и я слушайте със страх Господен.

Деца, пазете заповедите Господни и моите наставления и Бог на мира ще бъде с вас!“. Жития на светиите, януари, ден 26.

Тих дъжд от добродетели са думите на Ксенофонт и за децата от Неделното училище. А за нас родителите? Колко бих искала да повторя поне едно изречение от тази надземна мъдрост. Да го повторя и да бъде истина, претворена в дело. Тогава и за мен биха се помолили моите деца, както сторили това Аркадий и Йоан:

— Татко, не ни оставяй, а помоли Бога да ти даде още време. Вярваме, че ще измолиш това от Бога, ако поискаш: Бог ще те послуша!

И Бог дал още време. Време за подвизи.

Ксенофонт изпратил своите синове да отплават обратно за Берит, да довършат своето образование и отново да се върнат при родителите си. Такъв бил човешкият му план, но Господ пожелал да се случи друго… Безпомощно, без дъх наблюдаваме с децата ужасната буря, връхлетяла двамата братя в морето. И за първи път дъската ни е тясна, за да побере представите на децата за кораба, победен от напиращата водна стихия. Затова, според размера на бедствието, дъските, изрисувани днес от децата, са две:

Ала насред грохота на вълните и писъка на вятъра откриваме ново съкровище: пред нас са отчаялите се за живота си Аркадий и Йоан, заедно с множество слуги – изоставени от моряците, съблекли дрехите си, за да плуват по-лесно; прощаващи се един с друг и молещи се само за едно – Господ да изпрати една вълна, която да покрие и двамата братя, погребвайки ги в бушуващото море. О, несъкрушима сила на любовта, способна да умилостиви човеколюбивия Бог така, че всички – и братя, и роби – да се спасят!

Но никой не знаел каква е съдбата на другия…

— Но така ли ще свърши всичко? Няма ли все пак да се намерят?! – нетърпеливо пита Мони.

Дали краят е щастлив? Вие, скъпи родители, разбира се, знаете тази пречудна история за преподобните Ксенофонт и Мария и техните синове Аркадий и Йоан. А нашите деца, уверена съм, също вече няма да я забравят. Попитайте Алекс, който много убедително изигра ролята на прозорливия старец. Или Мони и Йоана Ф., които изпитаха на гърба си родителските терзания на Ксенофонт и Мария. А може би малкият Иван К., който нямаше как да не сподели съдбата на брат Йоан, ще ви разкаже как се намериха с Таисия, или по-точно казано – с Аркадий?

Несъмнено, винаги е вълнуващо да съпреживяваш Божиите чудеса, съпътствали живота на това благочестиво семейство. Ала колко по-вълнуващо би било да си представим свят, в който всеки един християнин би могъл дръзновено да каже на своите деца: „Ако имате за образец моя живот, мисля, че няма да ви е нужен друг учител“.

Преподобни Ксенофонт и Мария, научете ни как да бъдем истински родители!

Преподобни братя по плът и по дух, Аркадий и Йоан, бъдете пример на послушание за децата ни!

1. Как така Константинопол е толкова малък на картата, а има толкова много хора в него? – пита любопитният Сава, гледайки скромната възстановка на великата столица.

2. А къде точно е пещерата на разбойниците, където свети Харитон е направил своя манастир? – Сава днес иска всичко да разбере, до най-малките подробности. (Прав е. На снимката, която показахме на децата, се вижда само манастир, а къде ли е тази пещера?)

3. Разбирам, че родителите не са познали децата си, защото са били променени. Но как децата не са познали родителите си? – чуди се Мони. Трудно е за нас да си представим тези млади монаси какво послушание са имали към своя старец, че по негово указание да не вдигнат изобщо очите си да погледнат към своите събеседници. Те пазели очите си от излишни впечатления, за да не нарушат вътрешния си мир и молитва.