Мили мои малки пътешественици, и вие, скъпи родители! Ето че достигнахме до пристана на последното ни занятие за тази учебна година. Толкова много и различни бяха нашите „пътувания“ през годината, през толкова „непроходими места“ преминахме. Но никой от нас не чувства умора, никой от нас не мисли, че е преситен от знания и впечатления. Такова е свойството на словото – колкото по-истинно е то, толкова по-богато храни своите слушатели и в същото време предизвиква чудна жажда за още повече познания.

С нестихващ ентусиазъм и с детска радост се отправяме към последната ни дестинация. Тръгваме на поклонение. Поклонение, което хиляди и хиляди български ученици са извършвали от времената на първите килийни училища, през мрачните години на робството, та чак до наши дни. И ние с благодарни сърца искаме да отдадем синовна почит и преклонение пред делото на светите равноапостолни братя Кирил и Методий:

Чудно красиви, като пъстри цветя, изникват пред децата знаците на първата създадена от св. Константин-Кирил Философ азбука – глаголицата:

Нашите „азбукарчета“ с нетърпение се заеха веднага да украсят, всеки по свой начин, шаблоните с църковнославянски букви от създадената по-късно кирилица. И докато буквите стават все по-красиви и сякаш оживяват върху белите листа, нашият разказ ни отвежда все по-близо до святата личност на свети Константин, наречен Философ. Та как бихме могли да твърдим, че познаваме нашия писмен език, без да сме изучили живота и добродетелите на неговия създател? А колко духовна сила може да има тази писменост, щом нейният творец още на седем години избрал за своя помощница „една най-красива, със светнало лице и богато украсена със златни мъниста, с бисери и с всякакви украшения девойка; името ѝ беше София, т.е. Премъдрост“. Житие на св. Константин-Кирил Философ.

Чистотата на Константиновото сърце, кротостта и изумителната дарба да изучава всяка непозната наука или език с бързината на кошута, която жадува за водни потоци (срв. Пс. 42:1), отличили младия Философ не само сред всички негови връстници, но и сред мъдреците на цялата Византийска империя. Само в светлината на своята богоотдаденост той можел да отговаря така проникновено на всеки сложен въпрос.

— Що е философия? – попитал веднъж Константинополският логотет Логотѐт – висша административна титла, висш чиновник в царската или патриаршеската канцелария във Византия, а след това и в някои източни църкви. , а свети Константин му отговорил:

— Познаване на Божиите и човешките неща, което учи доколко човек може да се приближи към Бога и как чрез дела да стане образ и подобие на Онзи, Който го е създал.

Посветил живота си на своя Творец, свети Константин станал притежател на богатите дарове на Светия Дух, които той принесъл в хвалебна жертва на Бога:

• С радост тръгвал на опасните мисии при сарацини и при хазари, и изповядвал: „Има ли за мене на този свят нещо по-сладко от това да живея и да умра за Света Троица?“. И Бог му дарувал всяка негова мисия да завършва с пълна победа на християнската вяра. Дори първият съветник на хазарския княз, изумен от силата на св.-Константиновото слово, се обърнал към неговите противници с думите: „Този гостенин (св. Константин – б.м.) с Божия помощ повали на земята цялата юдейска гордост, а вашата (на сарацините – б.м.) захвърли отвъд реката“.
• Никога не приемал дарове, само с милостиво сърце измолвал от владетелите да освободят колкото има при тях гръцки пленници.
• С благоговение и вяра открил мощите на светия римски папа Климент, които почивали в морето близо до Херсон от много години.
• С молитва и пост научавал всеки непознат нему език; денонощно се занимавал със съставяне на книги.

Уморен и болен, свети Константин приел поръчението на императора и се заел да изпълни и своята най-велика мисия – да даде на славяните писменост, с която да могат да славят Бога на собствения си език. Необикновено и не по човешките сили било това дело, ала император Михаил ІІІ вярвал, че ако свети Константин поиска, Господ ще му даде да го изпълни. И милостивият Бог, Който чува молитвите на Своите верни раби, скоро изпълнил съкровеното желание на праведното сърце. Свети Константин Философ постел и се молел съсредоточено с цялото си същество, докато не започнал да пише по Божие откровение знаците на новата славянска писменост. Първите изписани слова били: „В начало беше Словото“ (Йоан 1:1).

Велика радост настъпила в императорския двор на Византия. Сам Михаил ІІІ писал до княза на Великоморавия Ростислав, по чиято молба императорът заръчал съставянето на азбука на славянски език: „Бог, Който иска всеки да достигне до познание на истината, като видя твоята вяра, направи да се изпълни твоето желание, като откри сега, в наше време, букви на вашия език – нещо, което не е бивало досега, освен в първите времена… И ето, ние ти пращаме тоя човек, комуто Бог откри тези букви. Приеми го като дар, по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро и скъпоценни камъни и преходно богатство“.

И нашите деца, рисуващи на дъската същите тези буквички, на пръв поглед неволно преклониха колене, за да изпишат своите красиви букви на дъската:

Проследяваме забележителната мисия на светите братя Кирил и Методий, започнала в пределите на Великоморавското княжество. Но вече сме твърде развълнувани, защото мислено „носим“ в ръцете си „съкровище“. И най-подир, трепетни достигаме с това богатство до портите на славния град Рим, за да видим как папа Адриан, с целия клир и многоброен народ, със запалени свещи в ръце, посрещат свети Константин, който носи в дар мощите на третия римски папа – свети Климент.

Чудесни събития и тук, в Рим, потвърждават правото на славяните да славят Бога на собствения си език, със своя писменост и богослужебни книги. Това право свети Константин ревностно защитава пред всички противници на създадената от него глаголица. Неговите боговдъхновени слова бързо изобличават заблудата, наречена „триезична ерес“: „Не пада ли дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как не се срамувате, като определяте само три езика (на които да се служи – б.м.), а искате всички други племена да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или Го смятате за завистлив, та не иска да го даде?“. Житие на св. Константин-Кирил Философ.

Завършил делото си, свети Константин се разболял тежко и приел монашески постриг с името Кирил. Само още петдесет дни бил отредил Господ на Своя верен служител св. Константин-Кирил Философ да остане на многогрешната земя. Предузнал по Божие откровение, че си отива от този свят, свети Константин отправил последна молитва към своя Творец и Създател: „Господи, Боже мой, Който си сътворил всички ангелски чинове и безплътни сили, послушай сега и моята молитва: запази Твоето вярно стадо, издигни Твоята Църква и съедини всички в единодушие; издигни избрани люде, единомислени в Твоята истинска вяра и в правото изповедание, и вдъхни в сърцата им словото на Твоето учение… Ръководи ги с мощната Си десница и ги покрий с покрова на крилата Си, та всички да възхвалят и да славят името Ти – на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин!“. Житие на св. Константин-Кирил Философ.

Светецът целунал всички и с думите „Благословен е Бог!“ мирно предал духа си в Божиите ръце.

14 февруари 869 г. – новопостриганият монах Кирил се молел на Господа за ближните, съвременници и далече в бъдещето – за мен, за теб, за цялата Църква: „...съедини всички в единодушие“.

В сърцето трепва тревога от тези думи и бързичко се стрелва мисълта: „Дали ние спазваме поне мъничко този завет? Има ли го това единомислие, това единодушие, толкова характерно за християните, че свети Константин-Кирил Философ вложил символа на кръга и в своята глаголица, за да напомня именно за обединението, за единомислието?“.

Вярвате или не, но отговорът дойде веднага, защото се намираше точно пред очите ни:

Тези вкусни буквички-бисквитки, благословение от дядо владика Фотий, с любов приготвени за децата, предизвикаха широки усмивки на личицата на учениците. (За спокойствие на родителите, усмивките се появиха, преди децата да захрупат вкусотийките, защото после беше невъзможно да се случи – твърде препълнени бяха устите им.)

Докато из класната стая се носеше аромат на току-що изпечени бисквити, децата се сдобиха със своя лична „съкровищница“ – малката кутийка е скътала в себе си зрънца за броеница, изработени от рядко растение, даващо своите плодове на Света гора Атон и наричано от монаси и поклонници „Богородични сълзи“:

Този толкова прекрасен дар пък беше донесен на децата от предишния преподавател в Неделното училище – Даниил. С препълнени от благодарност сърца си пожелахме тези мънички молитвени зрънца да ни напомнят винаги за широките криле на молитвата, за чудната красота на добродетелите и за всяко наше вълнуващо пътешествие.

Децата вече привършват оцветяването на буквичките. Те не знаят, че могат да го сторят благодарение на любезно предоставените ни материали от една наша сестра в Господа, посветила години труд за създаването на сайт, посветен на делото на светите братя Кирил и Методий.

Домашни бисквити с формата на буквички; молитвени зрънца, неприличащи на букви, а по-скоро на малки морски охлювчета; шаблони с буквички – кое е общото?

Не, не е думата „буквички“. Думите са различни; думите са две; думите са: „единомислие“ и „любов“.

Свети Константине, премъдри Философе, дай ни винаги да се стараем да пребъдваме в единодушие и единонравие, макар и само с топла дума, бисквитка, зрънце от броеница или къс хартия! Моли Бога за нас – от малкото да се роди голямото единодушие, единомислие, любов – та дръзновено да възхваляваме името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин!