Неделя 28. след Петдесетница

17 декември (4 декември ст. ст.) 2023 г.

Всеки пътешественик обича приказките – за далечни земи и причудливи създания; за дебнещи опасности и героични постъпки; за неизменните лоши чудовища и за прелестно красиви принцеси. Да, особено за принцеси… Дали днес да не поспрем, заслушани в приспивното ромолене на някоя известна детска приказка? Звучи примамливо. Но точно днес разполагаме с една история, чудна като най-брилянтната приказка, измисляна някога, и вълнуваща, както може да вълнува единствено и само истината – историята на живота на светата дева Варвара:

И така, поемаме на изток – родината на най-изящните приказки, за да проследим пътя на едно езическо момиче към истинската Светлина: Света Варвара се родила в някогашния славен град Илиопол Финикийски, чиито останки и днес впечатляват пътешествениците, достигнали до съвременния ни град Баалбек в Ливан.

Бащата на Варвара Диоскор бил много богат и от знатен род, ала сърцето му било помрачено от тъмнината на идолопоклонството. Грижейки се сам за единствената си дъщеря, Диоскор я пазел като зеницата на окото си. А Варвара станала красива девойка – като нея нямало друга в цялата област.

Диоскор така се възгордял от нейната нечувана красота, че наредил на своите слуги да издигнат великолепна висока кула. Там затворил своята прекрасна дъщеря, за да не могат прости и незнатни хора да гледат нейната необикновена красота. „Техните очи са недостойни – мислел си той – да виждат пресветлото лице на дъщеря ми.“

И нашите деца се опитаха да си представят на дъската как изглеждала тази кула:

Диоскор поставил бдителна стража. Никой не можел да влиза при Варвара, освен нейните слугини и възпитателки.

Величествена изглеждала кулата отвън, ала все пак била като затвор за младата девойка. Но любознателният ум на Варвара не можел да бъде удържан от високите стени – той като волна птичка съзерцавал красотата на Божия свят: земната природа и небесните светила; сиянието на слънцето, движението на луната и красотата на звездите.

„Кой е създал всичко това?“ – питала се често разумната девойка. Задала същия въпрос и на слугините, а те отговорили, че всичко са създали боговете, които почита нейният баща.

Ала Варвара продължавала да разсъждава в себе си: „Боговете, които почита баща ми, са направени от човешки ръце… И как тия създадени от човеците богове са могли да сътворят тази пресветла небесна висина и тази земна красота, когато те самите нито могат да ходят с нозе, нито да вършат нещо с ръцете си?“.

Размишлявала денем и нощем, гледала небето и по творението, като в огледало, се стремяла да познае Твореца. Все по-силно ставало нейното желание да узнае кой е сътворил всичко това. Бог, Който не презира нашите добри желания, излял Своята Божествена благодат и върху тази мъдра девица, за да познае Единия Невидим и Непостижим Бог, Който премъдро сътворил небето и земята. И Варвара видяла с очите на ума: „Един трябва да бъде Този Бог, Когото не е направила човешка ръка, но Сам Той със Своята ръка създава всичко. Един трябва да е Този, Който е прострял небесната шир, утвърдил е основите на земята и просвещава свише цялата вселена с лъчите на слънцето, сиянието на луната и блясъка на звездите, а земята е украсил с различни дървета и цветя и я оживотворява с реки и потоци. Един трябва да е Бог, Който всичко владее, на всичко дава живот и за всичко промисля!“.

От този момент света Варвара била пленена от любов към Бога. С цялото си същество се стремяла и желаела да узнае повече за Твореца и Създателя на всичко. Никой не можел да влиза в кулата, но Сам Господ я поучавал заради нейната пламенна любов към Него. А ние с децата научихме от света Варвара, че Господ се открива на всяка една човешка душа, пожелала усърдно да Го потърси и познае. Та ние дори не сме затворени в каменни кули (макар понякога сами да се затваряме в кулата на нашите страсти), за да си позволяваме да твърдим: „Аз нямам възможност да позная Бога; объркан съм; не зная какво ми говори цялото творение около мен“. Всички тези твърдения са всъщност само „тухлички“ в строежа на нашата собствена кула на самооправданието.

А света Варвара търсила от цялото си сърце и Господ устроил да намери. Когато баща ѝ Диоскор позволил да я пускат навсякъде, защото искал да разврати целомъдрения ѝ ум и да я склони да се омъжи за някой от многобройните знатни кандидати, света Варвара могла да се сдружи с няколко девици християнки, които още повече усилили необикновената ѝ жажда да познае Единия Бог. Узнала за тайните на християнската вяра, светата дева пожелала да приеме кръщение. Макар да били времена на гонения, Господ устроил по това време в Илиопол да дойде тайно един презвитер, представящ се за търговец. Той извършил така желаното свето кръщение над Варвара, която от любов към Господа веднага дала обет да пази в непорочност своето девство.

Веднъж облякла се в белите дрехи на светото кръщение, Варвара пламенно се заела да проявява на дело своята вяра. Един ден отишла да разгледа банята, която баща ѝ наредил да построят с два прозореца, гледащи на юг.

Несъмнено величествени били римските бани от началото на четвърти век. И ако за нас, днешните хора, думата „баня“ има конкретното значение на място, в което се къпем или правим процедури с вода, то за хората в пределите на античната Римска империя „баня“ означавало цял комплекс от помещения с различно предназначение – от къпални и басейни с различна температура до библиотека с читалня и т.н. Но и тук света Варвара не била изкушена от разкоша на сградата; мислейки отново за своя Божествен Жених, дала разпореждане да преместят прозорците на изток и вместо два да направят три прозореца. Върху мраморните плочи на къпалнята света Варвара начертала кръст със собствената си ръка, който сякаш се вдълбал в мрамора. Върху един от камъните, пак там, се отпечатала и следата на стъпалото ѝ. Оттам по-късно започнала да извира лековита вода.

Недълго след нейното посещение бащата Диоскор се завърнал от далечно пътешествие и отишъл да нагледа строежа на банята. Възмутен извикал дъщеря си Варвара да обясни защо е отменила неговото разпореждане за прозорците на банята, а светата благо отговорила:

„Изслушай ме, татко мой, и разбери това, което ти казвам: Отец, Син и Дух Свети, Трите лица на Единия в Троицата Бог, Които живеят в непристъпна светлина, просвещават и оживяват всяка твар. Затова и аз заповядах да се направят в банята три прозореца, та дори и стените да прославят името на Света Троица.“

Христовата невеста Варвара искала да просветли и своя роден баща със светлината на богопознанието. Но мерзкият служител на идолите Диоскор нямало как да разбере любовта, която неговата дъщеря проявила към падналата му душа. Пламнал от гняв, подобен на див звяр, а не на родител, Диоскор извадил своя меч и подгонил дъщеря си, за да я убие.

Блажената Варвара побягнала с всички сили. Нима жалела младостта си и земния си живот? Не, тя продължавала да жали своя баща и да се надява, че неговата ярост ще бъде укротена от естествената бащина любов; че обичта на родителя към рожбата ще доведе нейния отец по плът до спасителната мисъл, че всички ние имаме Един Отец на небесата.

Уви, отдаденият на греховен живот човек рядко допуска до сърцето си такива мисли. Такъв човек може да освободи затворения от него пленник от някоя висока кула, но не може да освободи самия себе си от кулата на честолюбието. Така и Диоскор, почувствал се обезчестен от поругаването на лъжливите му божества, останал пленник на гнева и продължил да гони света Варвара.

Планината се разтворила, за да скрие невинната девойка. Диоскор, обезумял, продължавал да я търси.

Състрадателен овчар прикрил следите на Варвара, ала неговият другар мълчаливо посочил нагоре към върха на планината. Двама овчари, един въпрос на влиятелен човек, един избор – да постъпиш по човешки милостиво или да станеш издайник. Колко често сме изправени пред подобни случаи!

Попитахме и децата – кого от овчарите на снимката избирате:

Издайникът бил постигнат незабавно от Божие наказание – той самият се превърнал в каменен стълб, а цялото му стадо – в скакалци.

Така Господ пазел Своята избраница.

А за Варвара настъпило времето да поеме своя стръмен път към страданието в име Христово. Диоскор я хванал и безчовечно я повлякъл към града, където не след дълго я предал на управителя Мартиан:

Нечестивият управител подложил невинната Христова агница на много и жестоки мъчения, сред които: повесване на дърво и стъргане на цялото тяло с железни куки, удари с чук по главата, отрязване на девическите гърди, излагане на показ целомъдрената голота на светата девица. Всичко това света Варвара претърпяла с упование и велико търпение, а Господ изпратил Своя Ангел да покрие голотата на девицата и да защити Своята вярна рабиня, за да не видят нечестивците нейното унижение. И чудно, Диоскор построил висока кула, за да скрие дъщеря си, но не успял да я скрие от Всевиждащото и промислително Божие Око. А беззащитната Варвара, изправена пред множество народ, непокрита дори от дреха, се оказала скрита от греховните помисли и лъстиви погледи на целия град, защото Господ е стена и несъкрушима крепост за тези, които Го обичат до готовност да пострадат за Него.

Народът, който наблюдавал мъченията, започнал да роптае защо подлагат невинната девица на такива мъки. Една благочестива християнка Юлияния се възпламенила от любов към светицата, застъпила се за нея пред мъчителя и изповядала своята вяра. Така Христовата невеста Варвара родила за мъченически подвиг още една християнска душа.

Накрая осъдили света Варвара, заедно с Юлияния, да бъдат посечени с меч. Безумният Диоскор увенчал своята злоба с последното си зло желание – да посече със собствените си ръце своето чедо, а света Варвара увенчала своя мъченически подвиг с молитва за всички, прибягващи към святата ѝ помощ тогава и винаги, и до края на вековете:

„Безначални Боже, Който си прострял небето като покров и си утвърдил земята върху водите, Който заповядваш на Своето слънце да свети над добрите и злите и пращаш дъжд на праведни и неправедни, чуй и сега Своята рабиня, която Ти се моли! Чуй, о, Царю, и изпрати Своята благодат на всеки човек, който ще ме спомене – мен и моите страдания! Да не се приближи до него ненадейна болест и да не го грабне неочаквана смърт, защото Ти знаеш, Господи, че ние сме кръв и плът и творение на пречистите Твои ръце!“.

Света великомъченице Варваро, моли Бога за нас!

Нашето пътуване през детските очи:


sunday.school@bulgarian-orthodox-church.org

© Българска Старостилна Православна Църква — Официална интернет страница