Днес сме не просто пътешественици. Днес сме пътешественици, които с пълна увереност знаят, че им предстои да намерят съкровище. Защото „четенето на Божественото Писание е подобно на съкровище. Както получилият макар и малка частица от съкровището придобива за себе си голямо богатство, така и в Божественото Писание, даже в краткото изречение, може да се намери огромна духовна сила и неизказано богатство на мисли“. Св. Йоан Златоуст, Беседи върху книга Битие, Беседа 3.

Всички искат да се докоснат до светата Библия и да четат от Книгата на книгите. Започва Марина:

Алекс Н. показа на дъската своята представа за тази светлина, призована от Божието Слово да бъде първо творение от видимия свят.

Все пак, за всички ни е трудно да си представим един свят, в който още не съществуват слънцето и луната, нито звездите. Каква ли е тази необикновена светлина? – питат се всички деца. И как чудно твори Бог – единствено чрез слово и заповед. „Казал – и станало; заповядал – мракът изчезнал, появила се светлина. Виждаш ли неизказаната (Божия) сила?“ – възкликваме и ние заедно със Златоустия светител. Да, Този, Който твори, не е човек и затова не Му е необходимо каквото и да било вещество или материя, за да създава. Той е Бог, Който твори чудеса, а за нас, обвързаните с плът човеци, е достатъчно да вярваме и изповядваме: „Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина“ (Бит 1:3).

В един миг словото се произнася и действа. В един строен, ненарушим ред Творецът сякаш подрежда в света всяка необходима част на творението, всеки неотменим Негов закон:

Нима Бог не знаел, че светлината е добро нещо още преди сътворяването ѝ? Разбира се, че знаел – ни учи св. Йоан Златоуст – но това е написано от св. пророк Моисей, за да можем ние да разберем съвършенството на творението – тъй „както хората, когато вършат нещо с голяма внимателност и завършат трудовете си, вече след изпитването хвалят произведенията си“.

„И отдели Бог светлината от тъмнината“. На нашата дъска даже светлината се оказа вече изтрита (ето такива „творци“ сме ние хората), така че Марина ни помогна отново да се появи светлина, а Филип изкусно нарисува своята представа за тъмнината:

Ха, това врата ли е? Да-а, Филип определено търси изход от тъмнината! Е, нека да потърсим заедно! Сам Бог е разделил светлината от тъмнината и на всяка е определил свое място и свое време, на всяка поставил от самото начало предели, които те неизменно спазват. Едва след това дал на всяка от тях име:

Защо е спомената първо вечерта, а след това утрото? Вечерта, според Константинополския архиепископ, обозначава края на деня, а утрото пък е краят на нощта. И така, събрани заедно, те изпълват за нас едно денонощие.

Ден един – не първи (защото след него ще последва втори). Но ден – един-единствен по рода си; ден, в който Бог пожелава да постави началото на видимия свят; ден, в който Божията десница твори сила спасителна и оживяваща за всичко сътворено. Казват, че този ден бил неделя. Ден един.

Изминахме с децата път, равен едва на първия творчески ден. А колко много съкровища събрахме! И колко повече предстои на всеки от нас да открива през всички вечери и утрини на своя живот! Да бъде, Господи, благослови за нас: „Да бъде светлина!“.

Този път попитахме децата коя е тяхната любима книга. Ето и техните отговори:

• Житието на св. Иван Рилски;
• Трите прасенца;
• Книгата на книгите и Български народни приказки;
• Любов, захар и магия;
• Пърси Джаксън и боговете на Олимп;
• Св. Серафим Саровски;
• Търси Джаксън боговете на Олимп;
• Аз имам няколко любими книги: „Винету“, „Коледна песен“, „Емил от Льонеберя“, „Том Сойер“ и „Деца играят вън“;
• Хари Потър;
• Хари Потър;
• Пипи Дългият чорап;
• Учебникът по „Човек и общество“;
• Пипи Дългото чорапче;
• Вълкът и седемте козлета;
• Карлсон, който живее на покрива.