Първа неделя на Великия пост. Неделя православна. Чиновете едва успяват да поберат участниците в днешното ни пътешествие. Да тръгваме! През покайни сълзи и въздишки, посилен пост и съкрушение през тази първа седмица на светата четиридесетница достигаме до пристанището на съботния ден, носещ името на светия великомъченик Теодор Тирон:

От чудната икона ни гледа ликът на млад войник, новобранец (това е значението на латинската дума „тирон“) в мармаритския полк в град Амасия, област Понт. Един от многото. Ала всъщност – единствен. Единствен, който останал верен докрай на името християнин, изповядвал Иисуса Христа, Истинния Бог и смело говорел пред своя началник Вринк:

— Всеки знае на кого да служи, а аз служа на моя небесен Цар и Владика – Бога, и на Неговия Единороден Син – Иисус Христос!

Тези дръзновени слова на свети Теодор мигновено спечелиха любовта на дечицата от Неделното училище. Всички се опитваха да си представят как е изглеждал, какво е било облеклото му като на римски войник, така че нашите пътешественици с ентусиазъм се заеха да нарисуват своята представа за времето, по което е живял свети Теодор – славното време на Римската империя. Бялата дъска едва успя да побере множеството художници:

Наглед подвигът на свети Теодор може да бъде разказан с няколко думи: заловен от слугите на игемона Публий заради подпалването на капището на главната богиня в града, свети Теодор твърдо изповядал пред всички готовността си да пострада за своя Бог – Христа Спасителя. Разгневеният градоначалник, след като мъчил жестоко светия воин, го хвърлил в тъмница със злото намерение да го умори от глад.

А чудният Теодор възложил цялото си упование на Господа и с весел дух по цели нощи пеел псалми. Една нощ му се явил Сам Господ Иисус Христос и го укрепил с думите:

— Дерзай, Теодоре, Аз съм с теб; не приемай земна храна и питие, защото за теб е приготвен вечен живот с Мене на небесата!

Стражите виждали ангели да пеят заедно с мъченика. Дори игемонът видял това, обзел го страх и трепет, ала сърцето му, също като тъмничния катинар, било заключено за истината. След още по-жестоки мъчения Публий произнесъл смъртна присъда над светия страдалец:

— Теодор, който не се подчинява на властта на великите царе, не признава великите богове и вярва в Иисус Христос, разпнат, както казват юдеите, при Понтий Пилат, заповядвам да предадат на огън.

Нечестивците бързо изпълнили присъдата. Събрали множество дърва и запалили огромен огън. Мислели, окаяните, че така със сигурност ще погубят свети Теодор:

Ала истината била невидима за ослепените от неверие и ярост езичници. Само малцина християни свидетелствали:

— И ние видяхме неговата почетна и свята душа, възнасяща се като мълния на небесата.

Децата знаят какво е мълния. Дори мъничкият Сава, който наскоро ни нарисува три кълбовидни мълнии.

Мълнията за миг прорязва небето и после изчезва от нашия взор. С такава бързина и святата душа на Теодор била приета в обятията на небесния ни Отец.

Младият римски войник Теодор се оказал съвършен воин на небесния Цар. Земните царе почитали с венци, злато и сребро всеки воин, който бил готов да претърпи глад и жажда, да рискува живота си в името на някоя земна победа. А нашият Цар на царете избрал Своя верен воин великомъченик Теодор, който не вкусил храна и питие от мига на Христовото явяване в тъмницата до мъченическата си кончина, да спаси християните от оскверняване с идоложертвена кръв по време на Великия пост.

Това велико чудо станало в престолния град Константинопол в онези години, когато там царувал нечестивият Юлиан, справедливо наречен Отстъпник (361 – 363 г.). Възпитан като дете в християнската вяра, Юлиан добре познавал обичаите на православните. Той знаел, че в първата седмица на Великия пост християните пазят особено строго въздържание и чистота. Затова заповядал на градоначалника в продължение на цялата седмица храните, които се продават на пазара, да бъдат осквернявани с кръв от идолските жертви. Така намислил лукавият отстъпник.

Ала Бог, Който вижда в скришното, разрушил това тайно коварство. Той изпратил при Константинополския епископ Евдоксий Своя свят великомъченик Теодор Тирон, който застанал пред епископа не в сънно видение, а наяве, и му наредил:

— Бързо събери Христовото стадо и заповядай на всички православни никой от тях да не купува храни от тържищата, защото те, по заповед на нечестивия цар, са осквернени с идоложертвена кръв.

Свети Теодор утешил недоумяващия архиерей, който се чудел как ще оцелеят най-бедните сред християните, като го посъветвал да им даде коливо.

А епископ Евдоксий дори не знаел какво е това „коливо“ – за да не се усъмни някой в достоверността на случилото се, свети Теодор нарекъл това ястие с името, което използвали в града, където почивали мощите му – Евхаити.

От днес и малките възпитаници на неделното училище знаят – коливото е съвсем скромно ястие, което се приготвя от сухи зърна пшеница, леща или ечемик, накиснати във вода и подсладени с мед.

Епископ Евдоксий поискал да разбере кой е този, който така се грижи за православните християни. Великомъченикът отговорил:

— Аз съм Христовият мъченик Теодор и по Божия воля съм ви изпратен на помощ.

И до днес всяка първа събота от Великия пост светата Църква извършва освещаване на коливо в памет на това чудно събитие и в прослава на светия великомъченик Теодор.

Днес е неделя. Вчерашният празник е отминал. Ала с децата продължаваме да се питаме: „Защо, свети Теодоре, Бог върши толкова дивни чудеса чрез Своите светии?“.

И сигурна съм, не насън, а някак наяве великомъченикът отговаря с ясен глас през вековете:

— За да тържествува Православието!

Тържество на Православието. Ликове и ликове апостоли, светители, великомъченици, преподобни са помагали и помагат по Божия повеля на всички християни да не губят вярната посока – да не попадат в мрежите на лукави учения и мъдрувания, а да почитат светите икони и от цялото си сърце да се покланят на изобразените свети ликове върху тях; да пазят с благоговение и страх Божи всички канони и догмати на Църквата Майка; да пребъдват в чистота и целомъдрие; всеки час да се уподобяват на своя Създател и така да възстановяват у себе си заличения Божи образ.

Ето време благоприятно да възтържествува Православието! Трудно, но не непостижимо. Не знаем как да се уподобим? Днешното евангелско четиво ни е приготвило указание: „Дойди и виж“ (Иоан 1:46).

„Само дойди и виж, Натанаиле, аз не мога да ти докажа, но Неговото присъствие ще ти докаже всичко… Няма думи, които биха го изказали, нито ръка, която би го описала, ала има сърца, които могат да го почувстват, и като го почувстват, да затрептят като утринна роса при срещата ѝ със слънчевите лъчи.“ Св. Николай (Велимирович), Неделни и празнични проповеди, с. 409.

Нашите нови пътешественици Рая и Никол последваха призива на свети апостол Филип. Дойдоха, видяха и слава Богу, вече са готови за още пътешествия. Добре дошли сред нас, малки утринни росички!