Величествено и красиво е днешното ни пътешествие с децата. Отправяме се в съвсем неизвестна за нас посока. На североизток от Йерусалим, далече, далече в исполинските върхове на Кавказките планини, се крие загадъчна страна – Грузия, известна в миналото като Иверия:

Днес често я наричат „Кавказката красавица“: тучни зелени пасбища, оградени от достигащи сякаш небето заснежени върхове; приказни каменни къщи, сгушени в извивките на планината; тюркоазени реки, напояващи околните поля. Ала нашите погледи търсят сред тази пищна красота една друга, неземна, истинска красота – търсят подвига на една крехка девойка, странница, напуснала род и родина, за да донесе на хората от Иверската страна истинската Светлина, Която просвещава всеки човек, идещ на света – вярата в единия Бог, Творец на небето и земята.

И до днес Грузия повтаря благодарно името на своята просветителка; дори и знамето на страната, изпъстрено с множество кръстове, сякаш повтаря за поколенията историята на чудната странница – девойката с кръст от лозови пръчки – света равноапостолна Нина.

Като благородна клонка на благочестиви родители, Завулон и Сусана, света Нина била възпитавана прилежно от тях, докато навършила дванадесет години. Сетне блажените родители се отдали на още по-големи подвизи на благочестието: бащата, пряк роднина на св. великомъченик Георги, решил да посвети остатъка от живота си на Бога и станал монах в Йорданската пустиня; а майката Сусана била назначена от своя брат – тогавашния йерусалимски патриарх – за дякониса при храма и с любов се грижела за всички бедни, болни и самотни души.

Поверили малката Нина на грижите на една благочестива старица Нианфора. Семенцето на вярата, посято от родителите ѝ, родило в душата на девойката богат плод. Света Нина непрестанно четяла Божественото Писание, поучавала се от словата на Спасителя, мислено следвала всяка Негова стъпка: от Витлеемската пещера до момента на Неговата смърт на Кръста. В душата ѝ все повече и повече се разгаряла любов към Господ Иисус Христос, предаден от Своя ученик Юда; унижаван, удрян, заплюван по време на нечестивия съд пред Синедриона; бичуван и подиграван от римските войници, малодушно осъден от Пилат; залитащ под ударите на стражата и тежестта на Кръста и накрая – разпънат, претърпял всичко това за нас и заради нашето спасение. Разсъждавайки върху тези събития, Нина все се спирала върху съдбата на Господния хитон и често питала: „Къде се намира? Не е възможно да бъде унищожена тази велика светиня!“.

А старицата Нианфора си припомняла преданието : „На североизток от Йерусалим се намира Иверия, чиято столица е град Мцхета. Там бил отнесен хитонът от войника, на когото се паднал по жребий (Иоан 19:24). Ала знай, че местните жители са езичници“.

Сърцето на Нина вече горяло от благочестиво желание да види Иверия и да намери хитона, който бил изтъкан от пречистите ръце на преблагословената наша Владичица Дева Мария. Пламенната молитва на Нина към Пресвета Богородица получила чуден отговор. Една нощ ѝ се явила самата Небесна Царица и ѝ рекла:

„Иди в Иверската страна, благовести там Евангелието на Господа Иисуса Христа и ще се удостоиш с благоволението Му, а аз ще бъда твоя покровителка“. Със смирение и трепет света Нина запитала: „Но как аз, слабата жена, ще мога да поема такова велико служение?“.

Тогава Богородица ѝ дала кръст, сплетен от лозови пръчки, и казала: „Вземи този кръст. Той ще ти бъде щит от всички видими и невидими врагове. С неговата сила ти ще насадиш в тази страна спасителното знаме на вярата във възлюбения ми Син и Господ“.

Когато се събудила, Нина видяла в ръцете си кръста:

Този кръст се пази в сребърен ковчег в Тбилиския катедрален събор „Сион“, близо до северните врати на олтара.

Удивени от толкова велико чудо, ние с децата съзерцаваме нашия кръст, направен в Грузия по подобие на първия:

И чудното е, че дървеното ни ковчеже съдържа дървен кръст, а децата го гледат дълго, дълго, сякаш е целият от скъпоценни камъни. Иван дори се надвесва да го разгледа още по-отблизо, но и той не се осмелява да го вземе в ръка. Такава е света Нина – през целия си живот е настройвала човешки души към истинното богопознание и сега продължава и нас да насочва към благоговение и страх Божи. И за да не забравим тези скъпоценни уроци, децата с любов нарисуваха на дъската и свои кръстове в чест на света Нина:

Сега разбираме как са се появили и кръстовете по знамето на днешна Грузия – от препълнено и благодарно сърце.

Историята ни за светата девойка едва започва. С децата изминахме дълго пътешествие, изпълнено с какви ли не въодушевяващи случки:

• Молихме се заедно със света Нина за нейните близки спътнички Рипсимия и другите 53 девици, жестоко избити от цар Тиридат в Армения;
• Скрихме се от разразилата се страшна буря, която унищожила главния идол Армаз в иверийската столица Мцхета. Това първо чудо на света Нина в Иверия накарало целия народ заедно с цар Мириан и царица Нана да се замислят: „Велик е бог Армаз, но има някакъв друг Бог, по-велик от него, Който го е победил. Да не би това да е християнският Бог?“.
• Може би най-впечатлени бяхме от чудното обръщане на цар Мириан към православната вяра. Наблюдавахме безпомощния цар, намислил коварно да избие всички християни, начело с Нина. Видяхме го сред грохота и тъмнината на бурята, ослепила очите му на връх Тхоти и го чухме да вика, след като разбрал, че е прогневил Живия Бог: „Боже на Нина! Разсей тъмнината пред очите ми и аз ще изповядам и ще прославя името Ти!“.

Цар Мириан изпълнил обещанието си. След като станал християнин, на същия връх той построил великолепна църква, която свидетелства за чудото и днес:

И това не е краят на чудното житие на света Нина – неустрашима в апостолското си служение, превъзмогнала слабостта на женското естество, възкресила за живот по Бога цялата Иверска страна и намерила Господния хитон. А може би е по-добре да кажем: скрила от множество любопитни очи Господния хитон?

Ние с децата знаем отговора. Опитайте и вие да го откриете. Не е трудно, само трябва с вяра да призовем:

Света равноапостолна Нина, моли Бога да се просветят и нашите очи!