В този ден нашето пътешествие ни отведе в „градината на Богородица” – светата Атонска земя. Древна литография на Света гора развълнува учениците ни с изобразената на нея Пресвета Богородица, простряла ръце над целия Атонски полуостров и закриляща оттам и целия свят. Пресвятото име на Божията майка укрепваше вярата ни по пътя – история след история, манастир след манастир...

Първо посетихме Ватопедския манастир, построен от император Теодосий Велики. Пристъпихме плахо, заедно с Теодосиевата дъщеря Плакидия, в притвора на храма, за да изпитаме заедно с нея благоговейния уплах от проговорилата ѝ чудотворна икона на Божията Майка и да разберем дълбокия смисъл на забраната жени да не посещават това свято място.
Говорихме за това какво е монашество, каква е целта на хората, посветили живота си на Бога и колко много се нуждаем от примера на такъв един живот.

Така, неусетно стигнахме и до българския Зографски манастир – там потърсихме най-силния пример за отстояване на православната вяра от наши сънародници – 22 монаси, начело с игумена Тома, и 4-ма миряни – светите 26 Зографски мъченици. Вярата на тези мъченици разгоря в сърцата ни такъв огън, че пламъкът му заприлича на кула – като тази, в която мъченически пострадали – но този пламък вместо печал носеше радост – тихата радост да защитаваш вярата си докрай. Сякаш иконата на Пресвета Богородица „Акатистна Предвъзвестителка” повтаряше и на нас, днешните потомци: „Радвай се...”

„Свято място, където всичко е светло и различно от всичко друго.” (Сия)

„Свято място, в което са се случвали най-различни чудеса, които ни служат за доказателство за силната човешка вяра, която всеки християнин е длъжен да придобие, за да бъде истински (думата е подчертана в оригинала) християнин.” (Серафима)

„Място, където Богородица е оставила част от Себе Си. Света гора е загадъчно място.” (Маги)

С радост искаме да споделим с вас, родителите, факта, че децата постепенно започват да споделят вълнуващи ги теми и въпроси, както и да проявяват съпричастност един към друг. Нашите деца не присъстваха на този урок и всички попитаха за тях. Когато разбраха, че Ани е болна, веднага ѝ пожелаха скорошно оздравяване. Ани, от своя страна, също искаше да ги зарадва и предния ден написа стихотворение, което ме помоли да прочета на съученичетата ѝ, за да присъства и тя по някакъв начин на занятието. Децата много се зарадваха на този неочакван „подарък”, затова го споделяме и с вас:

НАДЕЖДА
Надеждата е звезда,
светеща в тъмнина.
Тя винаги огрява
и никого не наранява.

Ако някой каже „Надежда няма!”,
той прави грешка, и то голяма.
Дори и слънцето да си замине,
надежда пак ще има.

А за нас, скъпи родители, остава надеждата и радостта от обичта, която децата показват едно към друго. И тези са уроците, които децата ни трябва да усвояват с най-голямо усърдие и внимание. Да даде Господ, с ваша помощ, те да останат винаги такива!

Сигурно децата са споделили, че поставяме начало на всяко занятие с молитвите „Отче наш” и „Богородице Дево”. Заедно с децата решихме да избираме кой ще казва Господната молитва, за да може постепенно всички да я научат.