Днес отново сме на прага на величествения йерусалимски храм, за да преживеем заедно с тригодишната Богоотроковица – преблагословената Дева Мария, нейното славно въведение в храма. С удивление наблюдавахме готовността и радостта на светите праведни Богоотци Йоаким и Анна да изпълнят дадения обет да посветят своята рожба на Бога. Присъединихме се към множеството девици с горящи свещи, към сонма ангели, служещи на тази, която има равноангелна чистота. Запяхме заедно с родителите ѝ: „Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя род и дома на баща си. И силно ще пожелае Царят твоята красота...“ (Пс. 44:11-12).

Видяхме чудното изкачване на невръстната Дева по петнадесетте стъпала, водещи към Светая Святих – леко и без усилие тя застанала на най-горното стъпало, подкрепяна от невидимата Божия благодат. Чухме пророческите слова на първосвещеник Захария към Пресветата Дева: „О, Девице прекрасна!... Ти си благословена между жените!... Ти си освобождение на Адам от клетвата!... Върви, най-нови Божи Дар!“ Воден от Светия Дух, свети Захария поставил Богоотроковицата Мария в Светая Светих и там определил мястото ѝ за молитва.

Несравнимите добродетели на Пресвета Богородица отново привлякоха вниманието ни като най-ярък пример за всички нас. Говорихме за нейната любов към учението, сръчност в ръкоделието, пестеливост в словата, сериозност, милосърдие, чистота, постоянно пребъдване в молитва... Така скъпият образ на Богородица запали пламъче в сърцата ни – пламъче-желание да заприличаме поне мъничко на нея! А пък децата не се забавиха и да нарисуват това пламъче върху нашата дъска:

Неусетно стигнахме и до темата за християнското семейство. Светите праведни Йоаким и Анна ни послужиха за пример да разберем кое е най-важното, а именно – целия си живот да служим на Господа. Християнското семейство е малката ни домашна църква – в нея ние се научаваме да споделяме радости и скърби, да обичаме, да вярваме, да проявяваме послушание, да живеем в единомислие и мир. Попитахме децата какво е за тях семейството:

За мен моето семейство е хубаво, обично и мило. (Йоана К.)

Благодаря на моето семейство, че е винаги до мен! (Моника)

Благодаря на моето семейство за това, че винаги ми помага. (Александър Н.)

Благодаря на моето семейство, че ме обича! (Анна Мария)

Моето семейство е второто най-важно нещо на света. (Александър С.)

За мен моето семейство е щастливо и любезно. (Зари)

За мен е най-прекрасното нещо на света. (Йоана Ф.)

Моето семейство е хубаво. (Филип)

Моето семейство е добро. (Иван К.)

За мен моето семейство е радост, щастие, любов и всичко друго на света! (Кари)

Благодаря на моето семейство, че се е грижило за мен. (Марти)

Както се вижда от отговорите, децата бяха изключително единомислещи в този момент, което ни зарадва много – та нали и нашето неделно училище има една главна цел – да създаде у нашите деца чувството за общение в Господа.

Така децата сами видяха, че и Христовата Църква е за всички нас едно по-голямо семейство. Разбраха и колко важно е семейството, най-малката градивна частица на всяко общество, да бъде благословено от Господа в светото Тайнство Брак.

Урокът ни завърши с благодарност към Господа, че ни е дарил семейство, в което да израстваме духовно и телесно!