„Отново искам да ви поведа към обичайната трапеза и да ви предложа угощение от думите на Моисея, а по-добре да се каже – от словата на Духа, защото не сам от себе си Моисей ни излага повествованието си, а по внушение на Светия Дух. Нали не без причина и не без цел ни излага житията на праведните, а за да подражаваме на добродетелите им и да бъдем последователи на съвършенствата им?“ Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 49.

Напълно покорни на нашия Златоуст водач, и ние с децата от неделното училище сме готови да се присъединим към тази духовна трапеза, поемайки на поредното вълнуващо пътешествие из поучителните страници на Стария Завет.

Да видим, освен пълна раница с добри намерения и старателно изследване, ще ни трябва и подходящо средство за придвижване:

О, това прекрасно хартиено корабче се появи за секунди изпод сръчните ръце на Анна, която в следващия миг го подари. Ето хубав урок за всички нас – да се научим бързо като Анна да избираме по-доброто!

А дали можем да използваме корабчето за нашето пътешествие? Не и този път! Земите, из които ще странстваме, са пустинни, затова ни трябват:

О, да, необходими са ни цял керван камили, които услужливо се появиха на нашата дъска! Сега вече сме готови! Тръгваме заедно със слугата на Авраам, който бил изпратен чак в Месопотамия да търси подходящата съпруга за любимия господарев син – Исаак:

Хананейците, сред които живеел Авраам, били лоши и развратни, а патриархът преди всичко се грижел синът му да остане праведен, затова изпратил слугата при своя брат Нахор, който останал да живее в бащиния им дом.

И докато слугата се страхувал и съмнявал дали ще може да изпълни това тъй важно дело, Авраам отново показал твърдата си като диамант вяра:

И така, преданият слуга взел десет от камилите на господаря си Авраам, както и всякакви съкровища, и тръгнал:

Разсъдливият слуга не търсел никакъв друг знак, а искал да познае характера на девойката по нейното гостоприемство и душевно благородство, защото знаел, че това е „най-добрата зестра; неизброимото богатство; съкровище, което никога не оскъднява.“ Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 48.

Затова и намерил онази, която търсел и за която бил изпратен. Милостивият Господ винаги ни праща именно онова, което търсим, а ние като разумни същества следва да внимаваме накъде насочваме нашите желания. Нека търсим винаги истинските съкровища, скрити в сърцето на нашия ближен. Тогава и на нас Господ ще изпрати насреща Ревека, която ще забърза да утоли жаждата ни, а и на камилите ни ще извади вода да се напият:

И въпросът на слугата странник: „Чия дъщеря си?“ (Бит. 24:23), и скромният отговор на Ревека облекли в царствена одежда не само нея самата, а и целия ѝ род. Слугата сякаш питал: „Чия дъщеря си? Кой успя тъй добре да те възпита, че да съчетаваш у себе си и свенливо целомъдрие, и непресторено гостоприемство? Чия дъщеря си? О, как бих искал да чуя и да се зарадвам, че ти си изпълнението на моето обещание пред господаря ми Авраам! И тъй, побързай и кажи: „Чия дъщеря си?“. Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 48.

От вълнение, че е намерил подходящата съпруга за Исаак, Авраамовият слуга дори не пожелал да яде, преди да е разказал причината за своето посещение и преди да разбере какъв отговор ще получи от Ревекиния род:

Но ето че най-близките на Ревека не бързали да я пуснат на път:

Колко просто и истинно слово: „Отивам.“, а в него се таи скритата добродетел на Ревека. Живяла цял живот сред езичници, но отгледала в дълбините на духа си скъпоценните бисери на вярата, за която няма нищо невъзможно, Ревека на дело изпълнила пророческото призоваване на Духа, достигнало до нас чрез Псалтира на царствения Давид: „Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си. И силно ще пожелае Царят твоята красота…“ (Пс. 44:11-12).

„Отивам.“ – по-силно от любовта към дом, майка, баща и братя; по-просто от първа глътка въздух:

Тръгнала Ревека, оставяйки целия си предишен живот, не знаейки какво я очаква. Тръгнала с вяра и надежда. Посрещнала я любовта:

И нас ни очаква Женихът. И нашата духовна красота е силно желана от Царя. Остава само да кажем: „Отивам!“ – по-силно от любовта към дом, майка, баща и братя. По-просто от първа глътка въздух.

За малкия Матей това беше първото пътешествие с децата от Неделното училище. Добре дошъл сред нас, малък любознателен Матей! Винаги търси и обичай истината!