Нашето днешно пътешествие започна със загадка:

Ръката на изкусен шивач е изобразил върху коприна тези прекрасни гълъби и кулите на крепост, която ги обгражда. А ние питаме децата – за какво ще говорим днес?

„За гълъби?“ – почти недоумяват те.

„Не точно! Но за това, което гълъбът символизира“.

Сега вече беше лесно да отгатнат – за християнина гълъбът е символ на Светия Дух. Но дори и за всеки невярващ човек гълъбът означава мир! Отново мислено се изкачваме на върха на планината, за да чуем от Божествените уста на Спасителя:

Мир – дума, която светът толкова често използва. Дали знаем нейното значение? Децата описаха мира като нещо спокойно, което не те кара да се гневиш или напрягаш, нещо обратно на войната. И още тук, в началото на нашето занятие, се сблъскахме с тъжната истина – всички ние знаем много повече за враждата, отколкото за мира. Примерите от историята на света и от ежедневието ни са много...

Но историята разказва и за идването на истинския Миротворец на земята, дошъл да примири човеците с Бога. Ангелите от небесата свидетелстват с песента си: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лк. 2:14). Сам Господ свидетелства пред Своите ученици на Тайната вечеря: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27).

Затова ни е толкова необходимо да се опитаме да разберем високия подвиг на миротворството, та и ние самите да се стремим към мира с Бога, с ближните и със самите себе си.

Бог живее там, дето има мир. Затова нашето първо задължение е да придобием мир в собствената си душа и да пазим своята съвест чиста. „Но да си все мирен е много трудно!“- възкликна Митко. Така е, мирът изисква немалък труд от нас. Но имаме и някои „оръжия“, за да водим битка за мир в себе си. (Децата вече знаят – нашата борба е винаги с греха, който живее в нас.) Нашите „оръжия“ са:

• изпълняването на Божиите заповеди;
• да се стараем да живеем според добродетелите, които така внимателно изучаваме – смирение, кротост, търпение, въздържание;
• да не се гневим и сърдим, да не се обиждаме, дори да премълчаваме, когато някой ни обиди;
• мълчанието самὸ по себе си пази мира в душата – вслушахме се отново в съветите на Псалмопевеца: „Аз пък като глух не чувам, и съм като ням, който не отваря устата си“ (Пс. 37:14) – да се държим така, особено когато ни клеветят или говорят несправедливо за нас.

Неусетно заговорихме и за хората, които не искат да живеят в мир с другите – те сякаш са заключили сърцето си, в него няма мир, и такъв човек страда... Всички човешки същества сме свързани чрез връзките на Божията любов. „Заключим“ ли се в себе си, губим вътрешния мир, понеже сме се отдалечили от Бога.

За наша изненада, на това място от беседата, децата едно през друго започнаха да споделят горчив опит със заключени врати и не се успокоиха, докато всеки не сподели личното си преживяване. Това че сами бяха преживели неприятното чувство да си заключен (при някои – дори само възможността да им се случи) ги убеди напълно, че всички ние трябва внимателно да пазим мира в душата, за да бъдем добри чеда, по думите на нашия Господ Иисус Христос: „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо“ (Мат. 12:35).

И така, решихме и ние да се опитаме да достигнем следващата степен на миротворството – мира с ближните – и да изпълним заръката на Апостола: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци“ (Рим. 12:18). Толкова красиво звучи да живееш в мир с другите – всички сме съгласни. Но, уви, децата споделят само за вражда... А тази вражда започва и се ражда в самите нас – колко мир ни е необходим вътре в нас, за да можем да бъдем в мир и с околните. Запомнихме и думите на свети Серафим Саровски: „Придобий мирен дух и тогава хиляди около теб ще се спасят“.

Все пак, защо св.ап. Павел казва: „ако е възможно“. Нима невинаги е възможно? Да, светът не е черно-бял, а има своите оттенъци. Точно затова ни е толкова необходим разумът – за да различаваме добро от зло. Тук отворихме темата за неправедния мир, който не следва евангелските заповеди и истината и е описан най-добре от великия учител на Църквата свети Григорий Богослов: „Да не помисли някой, че всеки мир трябва да се цени високо, защото аз знам, че има прекрасно разногласие, както и пагубно съгласие. Трябва да се обича добрият мир, който има добра цел и съединява с Бога“. Да се пазим и ние да не предадем Бога с пагубно съгласие, както направили Пилат и Ирод: „И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си“ (Лк. 23:12).

Загърбили нечестието на Божиите врагове, вече сме устремили поглед към най-високата степен на миротворство – помиряването на враждуващи. Като всяка проява на съвършенство, и делото на помиряването е израз на любов. Децата винаги се стремят да бъдат добри – дори и понякога да им тежи, дори да се оплакват, че са натоварени с домашни задължения или неразбрани, този стремеж е по-силен от обичайния ропот: „Защо все ми казват, че съм мързелив? Защо все не са доволни?“ Ние, родителите, добре познаваме тези оплаквания. А може би понякога сами ги пораждаме, стремейки се да имаме „съвършени“ деца?

И въпреки това (или може би – именно поради това) децата продължават да се стараят с всички сили да ни зарадват. Каква сила притежава любовта им към нас! Как тяхното послушание към нас възцарява мир в семейството!

Днес говорихме с децата за един още по-възвишен пример на миротворство – примерът на света велика княгиня Елисавета. В последните си минути на тази земя света Елисавета се моли на Господа да помилва нейните врагове – тези, които я убиват. Замълчаваме пред този дивен подвиг на мирната душа – само такава душа е способна да разбере, че всички сме Божии чеда, да забрави себе си и да мисли единствено за благото на другите. Само мирната душа притежава в пълнота и всички останали добродетели и вдъхновява хиляди след себе си да следват нейния пример.

Точно преди една седмица и нашият катедрален храм последва примера на милосърдие на света Елисавета. А ние с децата виждаме на дело как родната ни Църква живее и диша, и се храни чрез преплитането на добродетелите в нашия живот. Пожелаваме на децата, когато пораснат да помнят и следват този хубав пример. А за да им напомня – при всяко от децата остана един разделител за книга, грижливо изработен от „какичките от базара“, както децата с любов ги наричаха. Благодарим ви, момичета! Благодарим за този урок по християнска любов, преподаден на малки и големи – „Вярата без дела е мъртва“ (Иаков 2:25).

Най-активните в това занятие деца отнесоха със себе си и скъп спомен – книжна иконка на св. преподобномъченица Велика княгиня Елисавета.

Накрая обсъдихме и как грешим против мира и научихме, че:

• когато грешим самите ние и наглед грехът ни не е насочен срещу друг човек, ние винаги грешим и срещу другите. Грехът е нарушаване на Божията воля и може да „зарази“ и останалите като гледат нашия лош пример.
• ставаме врагове на собственото си спасение, ако враждуваме с ближните си – ако у нас има ожесточение, злопаметност, отмъстителност, злоба;
• най-тежко грешим, когато се уподобява ме на клеветника на човешкия род и клеветим, злословим, клюкарстваме.

Като призив и пожелание за мир прозвучаха накрая Господните слова: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5:44).

„Блажени миротворците”. И ние искаме да се наречем синове Божии. С вяра и надежда поставяме в нашата „Съкровищница на добродетелите” плочка ахат. Децата я оприличиха на парченце дърво и си пожелахме върху тази основа (на мира) да подреждаме живота си. Обърнахме внимание на концентричните кръгове, които образува шарката на камъка. Нека те бъдат за нас знак, който да ни напомня винаги – мирът идва отвътре, от Божественото пламъче на благодатта, дадено ни от Господа в светото Кръщение, което е в самите нас. Ако сме мирни, хората около нас (също като концентрични кръгове) също ще бъдат мирни, следва кръгът на цялото семейство, общество, държави, континенти, свят...

Един „по-добър свят“ поставиха в съкровищницата нашите пътешественици Никол и Емил.

Въпроси, които ни вълнуваха:

– Има ли врачки – за истината и лъжата? – пита Маги.