И този ден останахме в пределите на нашата родина. Задържа ни примерът и подвигът на новопрославения свещеномъченик Борис, митрополит Неврокопски. В неговия житейски път потърсихме отговор на въпроса: „Кое помага на едно дете правилно да избере своето бъдещо призвание?“

Първото, което ни направи силно впечатление у бъдещия Неврокопски митрополит, бе неговата прилежност в учението и дарбата да усвоява чужди езици. Но много по-поразителна за всички нас се оказа неговата скромност и смирение. Със затаен дъх проследихме срещата на едва 14-годишния юноша с екзарх Йосиф и разбрахме колко важна роля може да играе учителят в живота на всеки от нас. Подкрепян от такъв духовен наставник, свещеномъченик Борис решава да посвети живота си на Бога и да обрече себе си изцяло на истината, правдата, доброто, любовта и да се пожертва за тях, както по-късно сам ще напише: „...когато нашият живот бъде непрекъснато служение на тези светли сили и непрестанна жертва за тях, когато ние им послужим и с живота, и със смъртта си.“

В памет на целия живот и дело на обичния за всички нас свещеномъченик Борис посветихме днешното занятие на вълнуващата за всеки ученик тема за образованието и възпитанието. И оставихме светеца да говори чрез богоозарените си слова. Така, просветлени, узнахме:

• За „тежката заблуда, че умствените способности са най-важното нещо, че умът е всичко в човека. Умът обаче е само една от способностите на човешката природа. Величието и същината на човека лежи другаде: лежи в Божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух.“
• Самото слово „образование“, което съдържа в себе си думата „образ“, ни показва, че обучавайки се, не бива да забравяме целта: „Човек трябва да се уподобява на Бога, защото е създаден по Божий образ и подобие... Човек трябва да бъде не рушител, а творец по подобие на всемогъщия Творец“.
• Вярата е онази творческа сила в нас, която „ни издига до Бога, прави ни твърди и непоколебими, богоподобни и възвишени.“
• Свещеномъченик Борис ни помогна да разберем и какво е „възпитание“: „означава питание, хранене на душата с ония елементи, които поддържат нейния живот. Човешката душа се храни с най-чистите и възвишени неща: с доброто, истината, правдата, любовта, чистотата, светостта“.
• *Целта на възпитанието е: „да събуди съвестта, за да различаваме добро и зло“.
• С помощта и молитвеното застъпничество на свещеномъченик Борис се учихме как да различаваме добро и зло, и как нашата съвест е „оная тайнствена сила в човешката душа, която ни прави способни да чувстваме доброто като радост и възторг, а злото като мъка и отвращение...“

След толкова много уроци, преподадени ни от свещеномъченик Борис, децата нямаха търпение да споделят своя личен опит в училище – своите радости и тревоги, кои са любимите им предмети и какви искат да станат като пораснат...

И докато по-големите отговорно споделиха притеснение, че още не са решили какви искат да станат, Анжелина успя да изпише цял лист с много ясен план за бъдещето:

Като голяма аз искам да стана музикант. В момента пея в Софийската опера и съм много щастлива. Но аз обичам и да свиря на пиано. Още не знам дали искам да бъда само певица или пианистка. Много ми се иска хем да свиря на пиано, хем да пея. Наскоро написах първата си книга и с помощта на мама я издадох. Като хоби искам да съм писателка. (Анджелина)

Аз искам да стана докторка. (Ема)

Докторка. (Анна Мария)

Ветеринар. (Алекс Д.)

Футболист. (Алекс Н.)

Искам да стана зъболекар и фризьор. (Нина)

Зъболекарка. (Йоана)

Тенисистка. (Маги)

Зъболекар или лекар. (Илияна)

Добър човек. (Анастасия)

Добра майка и християнка. (Серафима)

Учителка. (Марина)

Президент на България. (Алекс С.)

Говорихме за талантите и как всеки от нас има такива. Някои се виждат отрано у човека, а други се откриват с времето.

Завършихме оживената си дискусия с надеждата да доживеем едно бъдещо училище, описано от свещеномъченик Борис: „Училището ще може да възпитава, когато в детето дири и вижда преди всичко най-ценното: човека, а в човека – най-великото: душата, а в душата – най-възвишеното: Бога!“

Въпроси, които ни вълнуваха:

1. Защо в училище изучаваме гръцка митология, при положение, че сме православна държава? – не може да се примири Ани. Тук на помощ ни се притече примерът на свети Василий Велики, който изучил цялата елинска наука и впоследствие могъл да напише много съчинения, които оборват лъжите в нея.

2. Маги бе много объркана от факта, че в училище учат как сме били произлезли от маймуните. Отново свещеномъченик Борис ни упъти не само да използваме здравия си разум при всяка информация, която ни се поднася, но и колко тежки последствия за младия човек може да има подобна теория, която „се стреми да заличи съществената разлика между човека и животното..“ и която внушава на децата: „Щом по същина и произход те са съвсем близо до животните, няма защо те да стоят и по живот по-далеч от тях“.

Приветстваме с „добре дошла“ нашата най-нова пътешественица – Марина!