В навечерието на един от най-големите християнски празници – Рождество Христово – се отправяме на далечно и тайнствено пътешествие.

Историята ни започва от дома на праведния Йосиф. Спираме се там за малко, за да видим как избраният за пазител на девството на Пресвета Богородица преживява дълбоко смущение и скръб. Удивляваме се на силната вярата, която проявява, когато чува aнгелските слова: „Йосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго.“ (Мат. 1:20) Остава още малко време да бъде покривана с мълчание тайната за Божието въплъщение...

А ние се връщаме още по-назад във времето, когато трима мъдреци-звездобройци усърдно търсели да проумеят какво предвещава новопоявилата се необикновена звезда на небето. Те знаели древното предсказание на пророк Валаам: „Ще изгрее звезда от Иакова и ще се издигне жезъл (цар) от Израиля.“ А тази звезда била твърде чудна:

• тя не се движела по обичайния за звездите път от изток на запад, а от север на юг;
• тръгвала и спирала, скривала се от очите и отново се появявала;
• виждала се на небосвода и денем, и нощем.

И така, тези истински учени на своето време – Мелхиор от Персия, Гаспар от Арабия и Валтасар от Етиопия – тръгнали с кервани, всеки от своята страна, да проследят звездата и да ни дадат вдъхновяващ пример за търсене и следване на истината. Те се срещнали по пътя и продължили заедно дългото си пътешествие.

А ние се върнахме отново в Назарет, за да чуем заповедта на кесаря Гай Юлий Цезар Октавиан Август (децата много се зарадваха на предългото му име) за преброяване на жителите във всички завладени от Рим земи, в чиито предели влизала и Юдея. Три дни пътували праведният Йосиф и светата Дева до малкото градче Витлеем, където трябвало да се запишат като потомци на св. пророк и цар Давид.

Наближавало времето да се роди нашият Спасител, а светът оставал все така равнодушен и негостоприемен към най-скъпия Гост, Който някога е посещавал грешната ни земя – дори в страноприемницата не се намерило място за Него. Светите пътници се настанили в пещера, в която тяхната сродница Саломия подслонявала животни. В тази свята нощ Господ навел небесата, за да се доближи до всички нас, обличайки Божествената си слава и величие в немощната одежда на човешката плът! Тайна свята и непостижима, тайна, която вечно ще възпяваме заедно в Църквата, тайна, разкриваща се за нас омрачените чрез изобилието на чудеса в рождественската нощ:

• в мига на Рождеството на нашия Господ от скалата на Витлеемската пещера бликнал извор с чиста вода;
• лозниците в цяла Юдея цъфнали;
• в Рим на небето този ден изгрели три слънца, а от земята бликнал ручей с елей, който се влял в река Тибър;
• в Испания се появил облак, по-светъл от слънцето;
• на много места по света паднали идолите и се разрушили езически храмове.

Младенецът се родил в тишина, докато нашата Владичица Богородица усърдно се молела на Господа. Пречистата родила без болка и немощ. Сама повила Господа в бели ленени пелени, приготвени от нейните ръце. Сама Го положила в ясли. Не позволила на никого да се докосне до Пречистия с нечисти ръце. След това Му се поклонила като на Свой Творец и Създател, мълвейки молитвено: „Пресладко Чедо, как така държа Теб, Който държиш в ръката си всичко?“

Майката се покланя на своя Създател. Творението се покланя на своя Господар – за яслите Йосиф е привързал магаре и вол, които служат на Бога, топлейки Го с дъха си. Херувими и Серафими изпълват пещерата да славят Бога. Праведният Йосиф се връща заедно със Саломия, извикана да помогне при раждането. Пазителят на Девата се покланя на Младенеца и на Неговата Майка, радостен да види изпълнението на ангелското благовестие. Саломия получава изцеление от неверието си и също се прекланя колене пред Младенеца. Покланят се и простосърдечните пастири, призовани от ангела. И всяко дихание пее ангелската песен: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“

Само мъдреците все още пътуват – по време на Рождеството те пристигат в Йерусалим и питат „Къде е новороденият юдейски Цар? Ние видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.“ Божият промисъл е отредил едни езичници да смутят със своя въпрос свещения град начело с царя. Научихме и за коварните действия на страхливия и дишащ злоба юдейски цар Ирод. Думата „лукавство“ придоби нови измерения в очите на нашите деца. Чудната звезда се появява пред взора на тримата мъдреци в мига, в който напускат стените на Йерусалим и ги води вярно до Самия Божествен Младенец. Там ангелът-звезда се спира точно над Господа, за да открие най-сетне и на учените звездобройци – това е Спасителят на света, очакваният Месия, Който ще понесе греховете на света! Поклонението на влъхвите е последно по време, съкровено и дълбоко преживяно от тях. Земните мъдреци се покланят благоговейно на Вседържителя Бог! Принасят Му дарове:

• злато, като на Цар на царете
• ливан, като на Бог
• смирна, като на човек.

Обещахме си да помислим до следващото занятие какъв дар би принесъл всеки от нас на нашия Спасител. Накрая мислено се поклонихме и ние на Родилия се заради нас Божествен Младенец и вече чакаме... Христос да се роди и в пещерата на нашето сърце!

Въпроси, които ни вълнуваха:

– Алекс Давидов много внимателно следеше пътя на звездата и се интересуваше къде се намира тя във всеки миг от Великото събитие.
– Съществува ли все още изворът с чиста вода във Витлеемската пещера? - пита Ани.
– Доста бурно бе обсъден и въпросът за лукавството на цар Ирод – дали е виновен самият той или нашият вечен противник – сатаната?