„Дойде време да умре Израил“ (Бит. 47:29). Но как децата да се разделят с праведния Яков и с неговия дивен, поучителен живот? Ами какво ще стане с дванадесетте му сина, от които произлезли израилските колена? Особено ни вълнува Йосиф! Прекрасният Йосиф, облечен от малък с пъстрата дреха на добродетелите, преминал през какви ли не изпитания, за да достигне накрая до величието на пръв след фараона владетел над цял Египет и спасител на своя род от сигурна гладна смърт в Ханаанската земя.

Да, времето, което Сам Бог определил на Яков на тази грешна земя, вече изтичало, но защо ли с вълнение си припомняме всяка случка от живота му? Защо ни се иска все да вървим с него през студената и негостоприемна пустиня, само и само да зърнем отново за миг Онзи, Който се борил с праведника до зори? Защо обикнахме така Рахил и най-много се радвахме на първородния ѝ син Йосиф? Ами Йосиф – как тъй дълбоко докосна сърцата ни!

Отговорът на всички тези въпроси всъщност е един: защото намерихме съкровище! Истинско съкровище от добродетели. Не скрито дълбоко в земята, а точно пред очите ни. Макар да не го намерихме сами, а с помощта на благодатните увещания на Златословесния наш учител и водач Йоан:

„И така, нека да не се грижим за това да събираме богатство и да го оставим на децата си; нека да ги научим на добродетелност и да измолваме за тях благословение от Бога; ето това, именно това е най-голямото съкровище, неизказано, несвършващо богатство. Няма нищо, което може да се сравни с добродетелността, няма нищо по-могъщо от нея. Даже, ако ми посочиш царството и увенчания с диадема, ако той не притежава добродетели, ще бъде по-нещастен от бедняка, облечен в дрипи.“ Св. Йоан Златоуст, Избрани творения. Беседа 66.

И ние с децата тръгваме уверено и с жажда да си припомним всяка една добродетел, която видяхме у патриарсите Яков и Йосиф. Вече не изпитваме тъга, че ще се разделим с тези праведници, защото добродетелите са вечни. Дори не успяхме да изпитаме кой знае каква радост от факта, че всички заедно „прочетохме“ първата книга от Стария Завет, наречена „Битие“. Не успяхме, защото ни чакаше по-голяма радост: да видим как всяка добродетел от нашата „Съкровищница на добродетелите“ е претворена в живота на праведниците:

И чудно, добродетелните Яков и Йосиф живели много преди идването на нашия Господ Иисус Христос на земята, а със самия си живот изпълнили всички Негови заповеди! Днес на всяка божествена литургия ние, християните, чуваме спасителната проповед на планината, ала дали имаме усърдие да я приложим на дело?

• „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:3).
• „Блажени плачещите, защото те ще се утешат“ (Мат. 5:4).
• „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“ (Мат. 5:5).
• „Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.“ (Мат. 5:6). (16.02.2020г.)
• „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани“ (Мат. 5:7)
• „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8).
• „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.“ (Мат. 5:9).
• „Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:10).
• „Блажени сте вие, кога ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата“ (Мат. 5:11-12).

Заблестяват пред нас добродетелите на Яков и Йосиф – като малките камъчета, които избрахме да ни напомнят Господните слова за блаженствата. О, ако знаете как всяко дете искаше да вземе в ръце тези мънички наши символи на добродетелите! И как всеки се опитваше да даде своя принос, като нарисува на дъската някое добро дело, което може би сме пропуснали да споменем:

И знаете ли, докато наблюдавахме този силен стремеж да се докоснат до камъчетата добродетели, си пожелахме само едно: същото и още по-силно стремление към придобиването на тези добродетели да расте и крепне у всяко дете!

А ние с вас, мили родители, нека събираме „съкровище“, което да оставим на нашите деца, помнейки, че само „праведниците живеят довека и наградата им е у Господа“ (Прем. Сол. 5:15).