И тази неделна утрин сме се събрали с децата, за да продължим най-чудното от всички пътешествия. Пред нас е пътят, водещ ни към познаване на самите себе си. Той е начертан от светия пророк Моисей, който можел да говори с Бога като с приятел и е описал сътворението на света и човека.

В предишните занятия проследихме как небето и земята се появиха по повелята на Твореца; светлина и тъмнина, ден и нощ заеха своята предопределена мяра; небе, суша и морета покорно приеха своите имена, а сетне всяко от тях заблестя със своята украса: слънце и луна огряха небето, из въздуха прелитаха птици; земята се изпълни с растения и животни, моретата закипяха от риби и морски създания. Пет творчески дни, дори началото на шестия ден, вълнуваха духа ни със силата на творящото Божие Слово, с величието и многообразието на толкова създания, с радостта от поелите дъх за живот небе и земя, с всяко малко пълзящо бръмбарче, с всеки съвършен цвят на роза, явила ни своята красота по едно Божие повеление: „Да бъде!“.

И ето, днес до слуха ни достига друго, ново слово:

Време е – всичко вече е подготвено, за да се появи човекът. Но защо гласът ни глъхне, а езикът сякаш отказва да се подчини и да започне повествованието ? Уви, ние, смелите пътешественици, сме изправени пред буйна река, в която виждаме огромни водовъртежи, увличащи ни с хиляди въпроси. Невъзможно е да преминем! Освен…

Освен ако нямаме верни водачи:

Св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст са неизменно до нас, особено днес, когато честваме техния празник. Чистите по сърце не се нуждаят от нашите похвали, но за нас е потребно да ги възхваляваме, за да пожелаем и да им подражаваме. Затова заедно с децата се заемаме да им изплетем достоен венец – венец от собствените им богоозарени слова; словесен венец, способен да преодолява препятствия. Тримата боговдъхновени учители и стълбове на Църквата уверено ни повеждат. Нека всички внимаваме:

„Но на какво ще се решиш, дух мой? Умът се изпълва с трепет… Ето, пътникът стигна до река със стръмни брегове и иска да я премине, но …той се бави с преминаването, дълго се бори в сърцето си, стоейки на брега; ту необходимостта го изпълва със смелост, ту страх свързва решимостта“ – изостря нашето внимание св. Григорий Богослов. Св. Григорий Богослов, Творения, том 3, слово 6.

„Но пристъпете! – приканва ни св. Василий Велики – макар като че ли най-трудно от всичко е да опознаеш себе си.“ Св. Василий Велики, Шестоднев, Беседа 7.

„Не виждаш ли, че и желаещите да намерят в морето скъпоценни камъни ги търсят не като седят на брега и гледат вълните, а се спускат в самата дълбочина и слизат, така да се каже, в самите недра на бездната, и така намират търсеното?“ – убеждава ни Златоустият светител. Св. Йоан Златоуст, Беседа 9.

Устремът на тримата светители се предава и на децата. Вече сме готови да прочетем отново тайнствените думи: „Да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие“.

Свети Григорий ни рисува чудна картина, която ни помага да разберем какво е достойнството на човека и какво е неговото предназначение:

„Тогава Словото рекло: Просторното небе вече се населява от … добри ангели, незамлъкващо възпяващи Моята слава. Но земята се украсява само с неразумни животни. Затова Ми е угодно да създам такъв род твари, в които да се съдържа и едното, и другото, средни между смъртните и безсмъртните; разумен човек, който да се весели от Моите дела, да бъде мъдър тайник на небесното, велик владетел на земята, нов ангел от пръст.“ Св. Григорий Богослов, Тайнствени песнопения.

Свети Йоан Златоуст и свети Василий Велики ни помагат да разберем какво означава „по Наш образ“, защото човекът получил Божи образ в правото си на господство над всичко съществуващо на земята. А подобието е онзи промислителен Божи дар, който ни дарил възможността да ставаме подобни на Бога чрез кротост, смирение, любов, милосърдие и всяка една добродетел.

Постепенно разбираме, че отговорите на всички въпроси, отнасящи се до битието и духа на човека, са заложени в недрата на самото ни сътворяване от Бога, а от нас зависи да ги разкрием с Неговата помощ:

„Тук ще опознаеш и самия себе си – земен по природа, но дело на Божиите ръце; значително отстъпващ на безсловесните по сила, но поставен за господар на безсловесните и на неодушевените твари; умален в това, с което те е снабдила природата, но поради превъзходството на разума способен да се възнасяш чак на небето.“ Св. Василий Велики, Шестоднев, Беседа 6.

Един-единствен стих – двадесет и шести от първата глава на книга Битие. Класната ни стая е някак по-тиха от обикновено. Сякаш и децата искат да почетат човешкото начало с единствено подходящото за случая – с мълчание. Заслушваме се в източното пеене на мъжкия хор, долитащо от центъра на храма. В богатите извивки от древни времена е заключен все един и същи стремеж и копнеж – да се върнем към онова духовно състояние на първосъздадения човек.

За децата това е лесно – трябва просто да си останат деца и да послушат бащинската заръка на свети Василий: „Вървете си с радост, вие, христолюбива църква, и вместо със скъпи ястия и с разнообразни подправки, украсете скромните си трапези със спомена за казаното!“. Св. Василий Велики, Шестоднев, Беседа 9.

Днес, в най-вълнуващия момент от нашето пътешествие, към нас се присъедини Атанас. На добър час, пътешественико, пожелаваме ти да намериш отговор на всеки важен въпрос!