В предишната ни среща узнахме от свещеномъченик Борис, митрополит Неврокопски, че човешката душа се храни с най-чистите и възвишени неща: с доброто, истината, правдата, светостта. Вдъхновени от това знание, поискахме да се запознаем по-отблизо с всяка една добродетел, която би привела душата ни по-близко до Бога.

Затова последвахме нашия Господ Иисус Христос, за да чуем Неговата проповед на планината – проповедта за блаженствата. И заслушахме: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно” (Мат. 5:3).

За да разберем какво означава „блаженство”, се върнахме в началото на човешката история – при Сътворението. Старинни гравюри ни помогнаха да разберем за какво блаженство е създаден човекът. Видяхме светлите лица на нашите прародители, радостни от общуването с Бога, Който е Изворът на вечната радост.

Друга гравюра ни разкри нещастието на човешкия род при грехопадението – изгонването на Адам и Ева от рая, мъката и срама, изписани на лицата им... Така разбрахме какво сме загубили и към какво трябва да се стремим, защото само там е нашето блаженство – когато душата е в живо общение с Бога. Но Господ не иска да ни направи насила добри. Затова не заповядва, а само ни показва колко е блажен човекът, когато общува с Бога.

Златен дворец и красива вечна градина.(Ани)

Бяла земя, върху която вървят ангели с радостни усмивки. (Алекс Д.)

Място без мъка и тъга, в което всичко е свято, щастливо и красиво.

Място без мъка, скръб, където винаги сме близо до Бог.

Място, където душата ни винаги ще е нахранена и щастлива.

Място, в което ние се молим на Господа и докато се молим ни е приятно.

В рая има красива гора. (Ема)

Така, в малка мяра почувствали какво е блаженство, се заслушахме отново в Господните слова: „Блажени бедните духом...” За тази „царица на добродетелите” и „врата към Небесното царство” е трудно да се говори. Дръзваме, водени от надеждата да бъдем полезни на децата. По думите на св. Йоан Лествичник: „Онзи, който не проси от Бога благодат, не е способен и да я приеме, понеже сърцето му е заключено”. Съзнавайки своята духовна немощ и бедност, ние потърсихме опора в неизброимите примери на смирение в Светото Евангелие, в жития на светии, в ежедневието. Научихме как се държи смиреният човек и какви качества притежава. Вгледахме се и в заобикалящия ни свят – лимоновото дърво, което не дава плод, докато не наведе клоните си надолу; къщата, която би паднала, ако не я държаха дълбоко изкопаните основи...

Най-въздействащ за учениците се оказа примерът от света на математиката:

„Всяка наша добродетел без смирение е нищо, нула. Аз постя – имам една нула, аз давам милостиня – притежавам две нули, аз се моля – станаха три нули. Но ако поставя пред тях единица, това е нашето смирение – ето че от бедняк изведнъж ставам притежател на 1000”.

Накрая поговорихме и за два порока, противоположните на смирението – гордостта и тщеславието. Опитахме се да запомним, че всичко, което сме и което имаме, ни е дарено от Господа и затова е неразумно да се хвалим и гордеем с него. Както пише св. Макарий Египетски, да се смятаме за бедни, защото: „каквото имам при себе си, то е чуждо, друг ми го е дал, и когато поиска, ще си го вземе от мене”.

Послушният Алекс Давидов припомни на всички ни един прекрасен разказ от книгата „Незабравка” – „Каменното сърце”. Добър пример както за смирението на малкото момченце, така и за пораженията, които нанася гордостта върху сърцето на човека.

Въпроси, които ни вълнуваха:

– Защо ги наричаме блаженства? Това не са ли заповедите? - попита внимаващият Митко.
– Правилно или погрешно е да казваме, че се гордеем с нещо, например със семейството или родината? - пита Ани.

В навечерието на Архангеловден бих искала да отправя към всички родители пожелание да съхраним децата си по ангелски чисти и с ясна представа към какво се стремим. Нека мое пожелание бъдат думите на едно шестгодишно момиченце, заради което попитахме децата как си представят рая?:

„Искаш ли да ти опиша рая?
Цветята ще бъдат оцветени в злато и вярност, а тревата е пълна с радост и любов.
Мисля, че облаците ще бъдат сребърни и препълнени с обич.
Дворецът е от злато и пълен с благодарност и много мъдри решения”.