Един месец ни дели от началото на най-дългото ни пътешествие. За учениците от неделното училище, ще си помислите. Всъщност най-дългото и най-трудно пътешествие за всеки човек през всички времена: пътешествието, наречено Велик пост; пътешествие, което започва от тайната на сътворението на света и човека; следва пътя на Богочовека Христос – припомня всяка стъпка на Спасителя, за да стигне накрая до дълбините на собственото ни сърце. Дали сме готови да изминем този път? Приготвили ли сме запас от добри разположения, които да ни позволят да надникнем накрая в тайната на Възкресението?

Ето, нашата грижовна майка Църквата започва да говори на душата ни, за да я просветли, да я събуди и приготви за предстоящия подвиг.

А ние с децата, като опитни пътешественици, сме готови да скътаме в сърцето си тези безценни съвети.

Откъде започваме?

Обикновено пътешествията ни започват с първа крачка, но днешното изисква доста по-голямо усилие – трябва да се покачим на дърво. Ето го и първия съвет на Църквата: „Който иска да види Христа, трябва духом да се издигне високо…“. свт. Николай (Велимирович), „Неделни и празнични проповеди“, с. 392.

Така е, когато грешникът поиска да види Безгрешния.

Но защо било необходимо на богатия митар Закхей да среща Господа? Той чул за чудесата, които Господ върши, и за първи път поискал да види себе си такъв, какъвто наистина е. А за да видим себе си, ни е необходимо огледало. И децата знаят това. В духовния ни живот това пречисто огледало е Сам Господ Иисус Христос. В Него ние виждаме ясно не само своите недостатъци, но – и красивия първоначален образ на човека, както и подобието, към което е призван да се стреми.

И силно пожелал Закхей да стане истински човек. А милостивият Господ само чакал да види това непреодолимо желание и мигом го възнаградил. Закхей щастлив приел у дома си Онзи, Когото се надявал само да зърне.

Не разбирали тези съдници, че както лекарят ходи при болните, а не при здравите, така и Господ отива не при здравите, а при болните от грях. Закхей бил болен от греха на сребролюбието и коравосърдечието, но при срещата с Христос побързал да се очисти с покаяние и милосърдие:

Малкият на ръст Закхей принесъл голямо покаяние и така се очистил. Презираният митар, доскоро роб на златото, способен да извърши всяка неправда и грабеж, станал по-здрав и праведен от своите съдници.

А ние ще запомним светителския съвет: „Който иска да се срещне с Христа, трябва да се очисти, защото се среща със Светията над светиите.“ свт. Николай (Велимирович), „Неделни и празнични проповеди“, с. 392.

Очистени чрез покаянието, това първо стъпало на духовната стълба, водеща в царството Божие, ще можем и ние да станем видими за Божия Син. Тогава бихме се удостоили да чуем Христовите слова:

Закхей бил дързък и безсрамен събирач на данъци, а станал богобоязлив; от враждуващ с хората – станал човеколюбив; от неверен – станал верен; от чедо на гнева – чедо на кротостта. Истински син на Авраам по дух.

Да побързаме и ние да се покачим нависоко, за да видим Господа, да пожелаем от цялото си сърце тази среща и така да се подготвим да встъпим в попрището на Великия пост – този истински Живот в живота ни!

Точно навреме, за най-главното ни пътешествие, към нас се присъедини и малкият Борис. Добре дошъл и на добър час, малък Борисе! Пожелаваме ти да пораснеш голям, голям… поне колкото Закхей, който от любов към Господа станал апостол!