Някога, по времето на Иисус Навин, река Йордан спряла течението си и се върнала назад, за да премине през нея Ковчегът на завета. Векове по-късно прокаженият Нееман, военачалникът на сирийския цар, се окъпал в същата тази река по заповед на св. пророк Елисей и се очистил от болестта си. Днес отново пристъпваме с децата на брега на прочутата река, за да видим чудо, много по-голямо от предишните – Сам Бог се явява на света, за да извърши нашето спасение, да понесе греховете на хората, да извърви стръмния път до Голгота. Богоявление – събитие колкото необхватно по своята значимост, толкова и покрито с тайнственост. Необходимо ни е да изострим всички свои сетива, за да оценим важността на случващото се:

До тридесетата си година нашият Господ Иисус Христос живял в Назарет. По това време престарелият Йосиф вече си отишъл от този свят в лоното Авраамово. Младият Иисус изхранвал Себе Си и своята Пречиста Майка с труда на ръцете си, за да научи и нас на трудолюбие. Господ криел Божествената си сила до момента, в който „биде слово Божие към Йоана, син Захариев, в пустинята“ (Лука 3:2). И ето – свети Йоан Предтеча вече обикалял из цялата страна около Йордан и призовавал към покайно кръщение. Послушен на Божията заповед, Йоан не преставал да проповядва всяка една добродетел, да изправя всяка една неправда, да приканва и да изобличава. Този зов към заспалите от грехове човешки души бил толкова силен, че мнозина дошли и се кръстили, а други уплашено питали дали не е това Христос, очакваният Месия?

Въпросът бил породен от страх, а отговора дал Сам Бог чрез своя пророк Йоан: „Аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата. Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън“ (Лука. 3:16). „Гласът на викащия в пустинята“ трепетно очаквал изпълнението на тези слова, а потъналият в беззакония човешки род треперел в своята нерешителност да „изправи пътеките си“. Всички се кръщавали от Йоан – всички, които желаели това. Настъпил денят, в който дошъл и Иисус на река Йордан.

Йоан знаел Кой е Този, Който идва. Единствен той се радвал духом, бил обзетот трепет пред своя Господ и в своя благоговеен страх Го възпира с думите: „аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“ (Мат. 3:14). Този кратък въпрос съдържа в себе си толкова дълбоко духовно преживяване, че си послужихме с думите на свети Йоан Златоуст, за да могат децата да съпреживеят какво именно се случва. Йоан, Кръстителят Господен, сякаш казва: „Кой е виждал Цар да прекланя глава пред своя войник? Защо ми заповядваш това, на което не съм научен? Не зная аз как да умия Светлината! Нощта не осветява деня; оловото не може да бъде по-чисто от златото. Не аз зная броя на звездите. Не на мен се покланят серафимите. Как да кръстя Носещия творението на Своята длан? Как робът да положи ръка върху Владетеля? Аз съм смъртен, а Ти – Безсмъртен! Аз имам нужда да се кръстя от Тебе!...“

А кроткият Господ му отговаря: „Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.“ (Мат. 3:15) „Добре е, че благоговееш пред Мене, о, Йоане, но остави сега и отхвърли всеки страх, защото трябва да ми послужиш..., та чрез Мене да се очистят греховете на всички човеци. Послужи на Словото като глас на човек, послужи на Владетеля – като роб, както воинът служи на Царя, и както глината – на грънчаря“.

Йоан кръщава нашия Господ Иисус Христос в мълчание. И ние запазваме мълчание, за да проговорят сърцата ни и от тях да узнаем – Иисус идва на Йордан, защото не търпи да гледа човешкия род, измъчван от дявола; идва, за да каже на падналия Адам отново: „Къде си? Не се крий от Мен, защото искам да те видя, макар и да си гол и беден, Аз се уподобих на тебе, за да не се срамуваш.“ (Акатист на Богоявление, икос 3)

Смирилият се до образ на роб наш Господ веднага излиза от водата – Сам безгрешен, Той потапя греховете ни в Йордан, както ги е потопил при Ной. Едничък Йоан Кръстител вижда ново чудо и свидетелства: „Видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него“ (Йоан 1:32). „И чу се глас от небето, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17).

В своето свето Богоявление Господ ни разкрива тайната на Света Троица: Синът се явява в плът и бива кръстен, Светият Дух – Третото Лице на Света Троица слиза в образ на гълъб като символ на незлобие и кротост, Бог Отец гласно свидетелства за Своя Единороден Син.

Тази част от днешния урок беше истинско предизвикателство както за децата, така и за нас. Възникнаха много и различни въпроси, докато се опитвахме да постигнем Непостижимото. Накрая със сигурност се убедихме в следното:

• Християнството не е човешко учение или философия, за да може да бъде постигнато единствено с помощта на ограничения ни ум.
• Истината за Бога – Един по същество и троичен по Лица – е основа на вярата ни – така трябва да вярваме, така да изповядваме.
• Нашият разум прилича на малка орехова черупка в сравнение с безграничното море на Божията премъдрост. Затова и ни е необходима вяра – да се научим да се доверяваме на Бога за преподадени от Него истини чрез Неговите служители – пророците, апостолите и светиите в лицето на Църквата.
• Дори когато мислим за Бога, да правим това със страх Божий и благоговение.

За този толкова сложен въпрос потърсихме помощ от свети Константин Кирил Философ, който на въпроса на сарацините как християните учат, че Бог е Един, а същевременно има три Лица, премъдро отговорил: „Вижте на небето блестящия кръг на слънцето – как от него се ражда светлината и изхожда топлината. Както от слънчевия кръг излизат светлите лъчи и слънчевата топлина, така от Бог Отец се ражда Синът и изхожда Светият Дух... И както слънцето... не се разделя на три слънца, а е едно, така и Света Троица, макар и да има три Лица: Отец, Син и Свети Дух, не се разделя на три бога, а е един Бог.“ Децата се съгласиха от опит, че дори към земното слънце не можем да гледаме дълго без да ни заболят очите. Колко по-внимателни трябва да бъдем, когато обръщаме взор към Слънцето на правдата!

Съвсем естествено възникна въпросът дали за първи път при река Йордан Бог се явява на хората. Така децата сами ни подтикнаха да им разкажем и за пречудната среща на праведния Авраам при Мамврийския дъб с тримата тайнствени непознати, символизиращи трите Лица на Света Троица...

Децата имаха възможност да разгледат и мъничка частица от Мамврийския дъб.

Така за първи път си поговорихме и за постоянната връзка между двата завета – Новия и Стария. Тази връзка ще проследяваме постепенно, с Божия помощ. Завършихме с благодарност, че сме кръстени в християнската вяра и изповядваме Един Бог в Три Лица и Три Лица в Един Бог! Амин!

Въпроси, които ни вълнуваха:

– Не може ли и сега, в днешно време, да ни се яви Господ? – пита любознателният Митко. Въпросът предизвика цяла дискусия. Мъничката Моника бе убедена, че Той е при нас, само че не Го виждаме...
– Къде са били останалите хора, които са се кръстили при Йоан, когато е дошъл Иисус да се кръсти? – този интересен въпрос на Алекс Давидов ни накара да поговорим отново за равнодушието. И най-голямото чудо, погледнато през очите на равнодушен и невярващ човек, ще си остане незабелязано.
– Какво означава ерес? – попита Маги.