Днешният ни урок не започва със загадка – за децата е съвсем ясно чия е тази ръка: „Божията!“ – пръв отговаря Митко.

От всички пътешествия, на които сме се отправяли, това е най-трудното и мъчно постижимото – да пристъпим към неизгарящата къпина на планината Хорив; да стоим с боси нозе и чисти сърца заедно с Моисей и да се научим да слушаме и разбираме всяка дума от Божественото Писание. Свети Василий Велики ни учи с какво разположение на духа следва да пристъпваме:

„Кой слух ще бъде достоен за величието на този разказ? С каква подготовка трябва да пристъпи душата към слушането на такива слова? Тя трябва да бъде чиста..., трудолюбива, търсеща, вникваща във всичко, от което може да се придобие представа за Бога, достойна за Бога.“

С децата разбираме, че трябва да сме се подготвили много внимателно. И така, започваме усърдно да се готвим:

Първо се запознаваме с Книгата на книгите – светата Библия (от гр. „библион“ – книга). Тя е вечната книга за Бога, човека и света. Единствено Библията ни дава верен отговор на всички важни въпроси – кой е Бог, как са създадени светът и човекът, какъв е смисълът на живота и на смъртта, какво е добро и какво – зло. Най-старата и най-разпространената книга в света. Издавана е на всички познати езици, а децата видяха и копие на страница от старопечатна славянска Библия:

Единствено Библията е слово Божие, защото Сам Господ е вдъхновявал светите пророци и апостоли какво да напишат и предадат на цялото човечество. Затова я наричаме още Свещено Писание. За да разбираме и усвояваме добре написаното в тази чудна Книга, нека се опитаме да си представим кой беседва с нас. Попитахме децата какъв е за тях Творецът Бог. Ето и техните отговори:

Творецът Бог е:

• Милостив и Добродушен и Дълготърпелив;
• Милостив и Човеколюбив;
• Невероятен и Доброжелателен;
• Смирен и съвършен;
• Красив;
• Утешение и надежда;

Да, Бог е неописуем и невместим в нашите ограничени човешки категории. Но по мярата, преподадена ни от светите отци на Църквата, знаем, че Бог е:

• Вечен – няма нито начало, нито край. Винаги е бил, сега съществува и винаги ще бъде;
• Всемогъщ − Той Единствен твори от нищо, без усилия, само със Своето Слово;
• Съвършен − Той не изпитва нужда от нищо и не се променя. Той е във вечно щастие и радост (вечно блаженство);
• Предобър − винаги желае и прави добро и никога зло;
• Всеприсъстващ − Той се намира навсякъде и всичко изпълва. Нищо и никой не може да се укрие от Него;
• Всезнаещ − Бог знае всичко – каквото е станало, е и ще бъде;
• Справедлив − милва праведните, дълготърпи и наказва грешните.

Децата слушат притихнали – чистата душа лесно улавя Божието всеприсъствие и топлина. Време е за приказка:

Една благочестива християнка продавала на пазара плодове. Когато нямало купувачи, тя четяла Библията и размишлявала върху прочетеното. Един купувач забелязал това и я попитал:

− Какво четеш?

− Божието слово.

− Кой ти е казал, че това е Божието слово?

− Сам Бог.

− А ти говорила ли си с Него?

− Моля Му се.

− И Той ти отговаря?

− Да, и не един и два пъти.

− Как ще докажеш това?

Жената се замислила и на свой ред попитала:

− Можеш ли да ми докажеш, че на небето има слънце?

− Що за въпрос? Та нали то ни свети и топли. Какво по-голямо доказателство от това?

− И Библията е за мен същото – радостно отговорила жената. – Тя просвещава моя ум и съгрява с неизказана любов сърцето ми. И това ме уверява, че Библията е Божие слово!

Вече сме готови да отгърнем с трепет тази първа страница на Божественото Писание. Митко се вълнува: „Аз никога не съм чел Библията!“. Да даде Господ, по думите на свети Йоан Златоуст, през целия си живот да помним: „Четенето на Божественото Писание е подобно на съкровище. Както получилият макар и малка частица от съкровището придобива за себе си голямо богатство, така и в Божественото Писание, даже в краткото изречение, може да се намери огромна духовна сила и неизказано богатство на мисли“.

Бързаме към извора на всяко знание и Сам Господ ни приканва: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие“ (Йоан 7:37):

Първите написани слова, отправени към целия свят. Когато хората се отдалечили от Бога заради греховете си, Той изпратил при тях, сякаш се намират далече, Писание, за да привлече към Себе Си целия човешки род. Това Писание изпратил Бог, а го донесъл Моисей. Светият пророк още в първото изречение ни учи да познаваме Своя Създател и сякаш казва: „Не научен от хората казвам това; Който е призовал тези (небе и земя) от небитие в битие, Той подтикна и езика ми“ (св. Йоан Златоуст, 2. Беседа върху Книга Битие).

И така, да държим постоянно в ума си „Кой беседва с нас“ (св. Василий Велики, Шестоднев).

„В начало Бог сътвори небето и земята“ – чрез устата на свети пророк Моисей Господ обръща нашето внимание към видимите неща, за да повярваме чрез самото творение как „всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало“ (Йоан 1:3).

И чудно нещо – как твори нашият Създател! Всеки строител поставя първо основите на къщата и най-накрая – нейния покрив. А за Господа всичко е възможно! За да познаем Неговото всемогъщество, Той простира първо небесата като своеобразен покрив на земята. Не случайно постъпва така. Първо, за да не сгрешим, като дадем някакво превъзходство на земята, която е наш дом, и объркани да започнем да обожествяваме творението вместо Твореца. А тайнствено по този начин Господ обръща погледа ни първо към небето, за да търсим през целия си земен живот нашето Небесно Отечество.

„В начало Бог сътвори небето и земята“ – като от непресъхващ извор от тези наглед малко думи тече към нас жива вода. И до днес учени спорят за това как е произлязъл светът, какво представлява материята, от която е направен. Някои всячески се опитват да докажат, че светът се е появил случайно... От всички човешки заблуди и ереси ни предпазва това първо слово към човечеството: именно „Бог сътвори“. И ние би трябвало да бъдем само благодарни за грижата и милосърдието на нашия Създател. С децата разгледахме само някои от многото примери за това колко специално място е планетата Земя и каква необичайна съвкупност от точно определени условия (19 на брой) са изпълнени на нашата мъничка планета, за да е възможно тук да съществува живот.

Броят на звездите от Млечния път е 100 милиарда (100 000 000 000). Вероятността да има живот на някоя планета около някоя звезда в галактиката се равнява на 100 милиарда звезди по 0,0000000000000000001 възможност 19-те необходими условия да са едновременно изпълнени.

Дивни са Твоите дела, Господи! Как премъдро си устроил всичко! И всичко това – заради човека. Заради хората по цялата земя, по различни държави, градове, села; заради нашите близки, роднини, учители; заради теб, заради мен!

„Но как така“ – казват някои – „е възможно нашата мъничка планета и всеки човек поотделно да са толкова важни? Та нали сме прашинка на фона на необятния космос?“ Един сръбски светец отговаря: „А нима те учудва, когато в театъра на сцената играят двама души, а целият претъпкан салон е устремил погледа си към тази мъничка сцена?“.

Да бъдем благодарни и да знаем изреченото от светия златоуст Йоан: „Човешката природа не може да постигне Божието творение. И какво говоря – Божието творение? Ние не можем даже да постигнем изкусността на подобния на нас човек“.

Продължаваме да разглеждаме нашето „съкровище”: „В начало Бог сътвори небето и земята“. Защо Господ споменава за начало? За да ни преподаде и истината за края на света. Както пише вселенският учител св. Василий Велики: „Щом има начало, не се съмнявай и в края“.

Децата са доволни и удивени – толкова много в толкова малко! Библията е наистина чудна книга!

Въпроси, които ни вълнуваха:

– „Нe мога да си обясня как така някои народи и днес вярват в крави?“ – пита свръхлюбопитната Маги.
– „Има ли извънземни според нас?“ – отново се поинтересува Маги.