Едва стигнали до половината от чудната история на патриарх Авраам, с децата вече знаем, че той несъмнено е един от тези, „намерили съкровищницата на премъдростта“, затова с охота продължаваме да го следваме. Та нали всеки пътешественик се радва да намери съкровище? А колко по-ценно е духовното богатство, което се надяваме да придобием, изучавайки живота на праведния Авраам! Призовава ни и нашият верен водач свети Йоан Златоуст: „И така, да презрем тукашното богатство, за да придобием истинско богатство; да презрем тази суетна слава, за да се удостоим с онази истинска и неизменна слава; да презрем сегашното благополучие, за да получим онези неизказани блага; да не считаме настоящето за нищо, за да сме способни да запламтим от любов към бъдещето“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 35.

Така постъпил Аврам, когато върнал пленения Лот и бил посрещнат от царя на Содом – праведникът не взел „и ремък от обуща“ от нечестивия владетел, а на тайнствения цар на правдата и мира – Мелхиседек – той дал една десета част от всичко свое.

Бог сякаш говори на праведника: „Ти не пожела да вземеш награда за трудовете, които понесе, като подложи себе си на толкова големи опасности, и не прие даровете на содомския цар – Аз ще ти дам не такава награда, каквато можеш да получиш от царя, а голяма, много голяма.“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 36.

Тогава Аврам открил на Господа своята дълбока душевна скръб и борещото го униние поради това, че няма деца. Но Бог затова и му се явил – за да го утеши и да потвърди Своето обещание:

Задълго се спряхме с децата на това обещание. Всеки искаше да нарисува своя звезда на дъската; звезда, която да опише безчисленото множество на потомството на праведника; звезда, която да понесе и името на своя художник и сякаш така сама да се впише в благословения Авраамов род:

А Бог говорел на Аврам: „Не гледай човешката природа, не мисли за старостта си, нито за безплодието на Сара, но вярвай в силата на Онзи, Който е обещал“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 36. И Аврам с благодушие, без да изпитва с човешки разсъждения казаното от Бога, с мъжество, с голямо смиреномъдрие и необикновена вяра приел в сърцето си възвестеното му от Създателя:

„Ето го признака на истинската вяра: когато обещанията превишават човешкото разбиране и ние твърдо се уповаваме на силата на Обещаващия.“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 36.

Питаме децата: „Вярваме ли така силно, както Аврам повярвал?“ – Единодушно „да“ огласи моментално класната ни стая. И за да видим колко струва нашето „да“, историята на Аврам продължава с една случка, която мигновено се опитва да се превърне в препъникамък на нашата „безрезервна, неизпитваща“ вяра:

Ето това нашата „вяра“ не го очакваше: този така величав образ на праведника, който винаги постъпва по най-мъдрия и богоугоден начин – как да разбере едно дете появата на друга жена, и това, че самата Сара дала съвет на Аврам?!

А всъщност праведният Аврам ни най-малко не накърнил своята добродетелност. Просто не само децата, но и всички ние разглеждаме случката през замърсените очила на греховния свят, в който живеем. И тези очила ни пречат да видим колко целомъдрени могат да бъдат в своите отношения съпругът и съпругата. За нас, срасналите се със страстите, са абсолютно необясними (нещо повече – дори ги смятаме за невъзможни) плътски отношения, в които няма и следа от порок, а които чинно изпълняват дадената още в началото Господня заповед: „плодете се и множете се“ (виж Бит. 1) Да, дори в своето време Аврам бил онзи бял гълъб, когото всички останали смятали за грозен, само защото по нищо не приличал на омърсените си от грехове събратя.

Но нека не пропускаме и Сара – какво величие и необикновена мъдрост на жената, извисила се над плътското мъдруване и като истинска помощница на мъжа; тя всячески се опитва да приведе в изпълнение Божиите обещания, грижи се Аврам да не остане бездетен. Ненарушим бил мирът у тази съпружеска двойка – всеки се стараел да утеши другия, а в същото време и двамата били далече от всяка греховна страст. Те искали само едно – да не умрат бездетни, т.е. да изпълнят Божията воля.

Аврам не намразил Сара за бездетството, все така я обичал и ценял. Той знаел, че всичко зависи от Божието благоволение и винаги ѝ оказвал подобаваща чест.

И Сара не роптаела, а кротко обявила: „Господ заключи утробата ми“. Така както за нас е свойствено да отключваме и заключваме домовете си, по същия начин Творецът действа в нашето естество.

Вече десет години били изминали, откакто праведните съпрузи се преселили в Ханаанската земя, когато Бог за първи път се явил на Аврам и му обещал да произведе от него голям народ. Десет години святата двойка чакала търпеливо обещанието да се изпълни. И когато Сара се обезнадеждила заради своето безплодие, смирено дала своята слугиня, мислейки: „може би ще имам деца от нея“ (Бит. 16:2). Децата, които би имал Аврам, тя приемала за свои деца. Такава била любовта на тези праведни души – Аврам и Сара.

Агар била египтянка, от онези слуги, които фараонът дал на Аврам, след като го отпратил с чест отвъд пределите на царството си. И така, слугинята Агар започнала да презира Сара, „без да размисли нито за дивната мъдрост на господарката си, която ѝ оказала такова покровителство“, нито за положението си на подчинена. Тогава Сара произнесла думи от дъното на огорчената си душа:

Сара изисквала от Аврам справедливост за дързостта на слугинята и кроткият Аврам сякаш утешавал своята съпруга: „Зная подобаващата ти чест; зная и неблагодарността на слугинята. Аз и не мисля за нея, и не се безпокоя. Само тази грижа имам, ти да живееш без всякаква скръб, в спокойствие, в чест“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 38.

Тежко е за провинилите се слуги да попаднат в ръцете на господарите си. Затова и дръзката Агар, веднъж озовала се в ръцете на Сара, решила да избяга от нея:

Провинилата се Агар побягнала, но се удостоила с видение на ангел. Само защото носела в утробата си сина на Аврам – Измаил. Ето как Господ закрилял, закриля и до днес Своите верни раби.

Там, при извора в пустинята, на пътя към Сур, спряхме и ние, за да възкликнем вразумени заедно с Агар: „наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна!“ (Бит. 16:13).

1. Какво означава „потомци“? – пита любознателната Мони и с несекващ интерес продължава да се вълнува.

2. Кое от имената на извора, при който ангелът се явил на Агар, е най-точно? А какво ли означава последната дума „рои“ от еврейското наименование?