И в този неделен ден се събираме, за да търсим заедно светлата Премъдрост. Към нашия стремеж за знания се присъединяват още трима малки и любознателни „пътешественици“ – Борко е първият, който усмихнато прекрачва прага и с любопитство се спира пред пианото. Обещава да ни посвири веднага щом се научи. Малко след него пристъпва отговорната и нежна като пролетен цвят Таисия, която води малкото си братче – послушния Григорий. Йоана и Филип К. ги повеждат към чиновете и сядат заедно – Йоана с Таисия, а Филип с Григорий. Какво по-хубаво начало на нашето занятие от добрия пример на грижа, приветливост и любов към новоприсъединилите се! Така, слава Богу, децата сами преподадоха този важен урок не на думи, а на дело.

С радост приветстваме Моника и Алекс Н., които така ни липсваха в деня на откриването със своите оригинални разсъждения и рисунки! И във все по-пълен състав сме готови да започваме…

А дали сме готови? На този въпрос ще отговаряме днес, като си припомняме нашите минали „пътешествия“, за да видим колко добре сме подготвени да продължим напред и за да дадем време на новите ни приятели да ни „настигнат“ по пътя.

Вълнуващо е да наблюдаваш учудените детски погледи, пред които се появява голяма кутия, а в нея има друга кутия, пълна със „съкровища“. За какво ли ще говорим?

Е, тази година Йоана Ф. обичайно изпреварва всички и развълнувано отговаря:

– За добродетелите. Вътре се намира „Съкровищницата на добродетелите“. Аз поставих в нея камъчето за плача – срамежливо добавя накрая.

Така е. Добродетелите, вплетени в деветте блаженства, изречени от нашия Господ Иисус Христос в проповедта на планината – не ще престанем да говорим за тях, защото именно те стоят в основата на нашия живот като християни и като човешки същества въобще; те са онези камъни, които изграждат нашето понятие за добро и зло, за нравственост и морал; те са съкровищата на душата, които ни приближават към Бога.

Децата с охота и интерес говорят за блаженствата, които внимателно изучавахме през изминалите занятия. За това най-добре свидетелстват техните рисунки, които ни помагат отново да погледнем на света през детските очи.

И ние, преподавателите, с не по-малко усърдие се опитваме да вникнем в дълбочината на всяко едно блаженство, но заедно със свети пророк цар Давид изповядваме: „Видях предела на всяко съвършенство, но Твоята заповед е безмерно широка“ (Пс.118:96).

С децата успяхме да разгледаме първите четири блаженства, които Църквата ни припомня в началото на всяка света литургия и за които имаме публикувани вече подробни уроци:

• „Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно“ (Мат. 5:3).
• „Блажени плачещите, защото те ще се утешат“ (Мат. 5:4).
• „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“ (Мат. 5:5).
• „Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят“ (Мат. 5:6).

В следващото наше занятие ще продължим, с Божия помощ, да си припомняме и останалите блаженства. Предстоят ни „пътешествия“ и трябва да сме си приготвили подходящ „багаж“.

– А ние много често пътуваме! – сподели внимателно слушащият Григорий, без да подозира, че му предстои пътуване, което продължава цял живот: пътят на едно сърце към Бога.

На добър час!